За някои това е осъзнат избор, за други – стечение на обстоятелствата. Обществото обаче не се интересува от причините. Околните ви засипват с неудобни въпроси и непоискани съвети. В тази статия ще прочетете признанията на шест жени, които споделят как протича животът на една 30-годишна госпожица - една решаваща и отговорна възраст.

Безгрижието на 20-те остава в миналото. Обществото ви признава за наистина възрастни. При това обаче много жени от поколението на милениалите признават, че животът на 30 не е точно такъв, какъвто са си го представяли.

Милениалите предпочитат да се женят по-късно или да се откажат от брака като цяло. Отношението към него се променя повсеместно. Много жени обаче усещат натиск от страна на роднините, приятелите и дори случайните познати. Обществото ги призовава да водят по-традиционен начин на живот, независимо от желанията им.

Събрахме няколко мнения на жени, които вече са навършили 30 години или са на прага им. Те споделят как протича животът им в „новия свят“.

Андреа, 30 години: „Сърцето ми ще се пръсне от щастие“

От личен опит мога да кажа, че повечето жени приемат тежко 30-та си годишнина, дори преживяват мини-депресия. Винаги съм си мислела, че това е един от най-ужасните периоди от живота, но навърших 30 съвсем наскоро и от всичките си приятелки само аз посрещнах с радост този ден.

На младини животът ми беше планиран. Мислех си, че ще се омъжа на 23, че на около 30 ще имам три деца и ще живеем в прекрасна къща с идеалния ми съпруг. Сега ми е смешно дори да говоря за това. Нямах представа в какъв свят живея.

Отказах се от традиционната мечта за семейно щастие, защото животът ми претърпя неочакван обрат. На 24 години заминах да живея в Чили и повече не погледнах назад. Сега пътешествам по Северна и Южна Америка, работя дистанционно и си водя блог. Наслаждавам се на всяка секунда от свободния си живот. Понякога ми се струва, че сърцето ми ще се пръсне от щастие.

Никога не съм си мислила, че животът ми на 30 години ще е такъв. Понякога вселената ни поднася повече, отколкото сме очаквали.

Ема, 29 години: „Женените ми приятелки постоянно ме питат дали си имам гадже“

Този уикенд бях на две сватби. Наистина започнах да се притеснявам, защото навършвам 30 след два месеца и все още не съм омъжена. Честно казано, страх ме е. На младини си мислех, че животът ми ще е съвсем друг. Въобразявах си, че ще бъда омъжена, с деца и успешна кариера, но мечтите ми не се сбъднаха.

Омъжените ми приятелки постоянно ме питат дали си имам гадже, а останалите ми дават съвети как да се запознавам с мъже и това ме обезкуражава. Честно казано, изпитвам натиск не само отвън, но и отвътре. Мислех, че до 30 години ще съм се омъжила и сега съм разочарована, че не стана така.

Моите приятелки вече раждат по второ дете. Хлапетата, които съм наглеждала като ученичка, вече имат свои деца. Не ми е лесно да го преживея. Знам, че всичко идва с времето си, но колкото повече наближава 30-та ми годишнина, толкова повече се чудя дали моето време ще дойде някога?

За да се преборя с паниката си по повод рождения си ден, планирах за тогава самостоятелно пътуване. Ще отида там, където отдавна исках да отида – в Гърция. Това е едно от предимствата в живота на необвързаните жени - всеки един момент могат да си стегнат багажа и да заминат за някъде. Не е нужно да се отчитат пред никого, нито да наемат бавачка за дете. Отговарят само за себе си.

Катя, 30 години. „По-добре да си привлекателна самотна майка, отколкото да заседнеш в брак без любов“

Станах на 30 преди няколко месеца. Моите терзания са различни от тези на повечето неомъжени жени, защото вече съм станала майка. Ако на 21 години ми бяха казали, че на 30 ще бъда самотна майка на две деца, която работи на пълен работен ден без подкрепата на съпруг, партньор или многобройни роднини, щях да се метна от някоя скала.

Но се радвам, че никой не ми го каза. Сега не бих заменила за нищо моя труден път. Обичам децата си. Гордея се, че мога да се грижа сама за тях.

Имам и приятелки с традиционен начин на живот, които понякога ме осъждат. Те не разбират как мога спокойно да си живея сама. Недоумяват защо се концентрирам върху децата си, вместо да си търся активно мъж. Но това не ме притеснява. По-добре да си привлекателна самотна майка, отколкото да заседнеш в брак без любов.

Елена, 30 години. „Направих избор в полза на кариерата си“

На работа всеки ден се сблъсквам с мъже, които са професионални атлети и те винаги ме питат защо все още не съм омъжена. Обикновено им отговарям, че пътувам много и в момента съм съсредоточена върху кариерата си. Но усещам натиск от страна на обществото – трябва да се задомя, да се омъжа и да родя дете.

Сравнявам снимките си в Инстаграм с постовете на мои омъжени приятелки и си мисля какво ли е да живея техния живот? Но те най-вероятно си мислят същото, когато гледат моята страница.

Родителите ми ме подкрепят и не ме притискат да се омъжа. Мама често казва, че ми завижда за възможността да живея за себе си. Тя ми се възхищава, че мога да вечерям сама в ресторант, без изобщо да се притесня. Омъжените ми приятелки казват, че ми се възхищават за независимостта. Но тази независимост ме плаши. Колкото по-дълго живея сама, толкова по-трудно ще е да се адаптирам за живот с друг човек.

В навечерието на 30-ия ми рожден ден аз бях в Ню Йорк по работа. Колегите ми организираха страхотно тържество, но на връщане в самолета имах време да си помисля. Сравнявах живота си с онзи, който си представях на младини. Питах се дали наистина съм щастлива.

Не знам отговора на този въпрос. Не съм сигурна, че някога ще го узная. Направих избор в полза на кариерата си и това е. Времето ще покаже дали този избор е бил правилен, а засега ми харесва да плувам по течението и да се глезя с модерни дрехи.

Нина, 30 години. „Хората не гледат сериозно на връзката ни“

Аз съм дъщеря на имигранти от Югоизточна Азия. Винаги съм мислила, че животът ми ще бъде традиционен и старомоден. В нашата култура половите роли са стриктно разпределени – мъжът работи и е главата на семейството, а жената готви, чисти и гледа децата. Моята майка готвеше за 10 души, а самата тя ядеше, чак след като се нахранят мъжете. Именно такъв трябваше да е и моят живот на 30 години.

Вместо това сега аз имам магистърска диплома, страхотна работа, две кучета и партньор, който ме обича. Дори не планирам да се омъжа за него и да имаме деца. Семейството ми уважава избора ми, но не разбира защо избягвам брака. С приятеля ми сме заедно вече от 10 години и харесваме връзката си такава, каквато е.

Ние не искаме да харчим цяло състояние за сватба, само за да угодим на роднините си. Приятелят ми е потомък на имигранти от Корея. На всяко семейно тържество роднините и от двете страни ни притискат с въпроси кога най-сетне ще сключим брак.

Натискът идва не само от страна на семейството. Аз съм доволна от живота си, но някои мои омъжени приятелки се дразнят на това. Всеки път чувам от тях „Защо не се ожените?“ или „Няма да разберете какво е истинско обвързване, докато не сключите брак“.

Тъжно е, че хората не взимат връзката ни насериозно. Заедно сме вече по-дълго от много женени двойки. Не ни трябва парче хартия, за да докажем колко се обичаме. От гледна точка на държавата аз не съм омъжена, но роднините и приятелите ми знаят, че имам партньор за цял живот.

Христина, 30 години: „Страх ме е, че родителите ми ще се разстроят“

Този уикенд направихме моминско парти на последната ми неомъжена приятелка от училище. По традиция булката си пази елементи от антуража и надуваем мъж на име Иван до следващото моминско парти. Ние сме пет момичета, започнахме тази традиция през 2012 г., когато първата от нас се омъжи. От тогава в нашата компания винаги е имало сгодено момиче. Знаехме при кого ще отиде Иван следващия път.

Сега обаче е различно. Аз не съм сгодена, нямам приятел, но въпреки това приятелките ми не спираха да ми казват: „Хрис, ти си следващата! Джон те чака!“. Аз се смеех и поощрявах шегите им, но си мислех, че това може да е последното парти на Иван.

Не съм сигурна, че ми е писано да се омъжа. Наскоро навърших 30 и все още съм сама. Последните 10 години бяха страхотни. Занимавах се с PR в сферата на развлеченията, работих със звезди и посещавах събития, които се отразяваха в цял свят.

Взех магистърска диплома, пътувах много. Но в любовта нямах късмет – само няколко кратки връзки.

Преди две години се върнах у дома. Мислех, че ще имам повече късмет на мястото, където израснах. Надеждите ми не се оправдаха, но аз не се отчайвам. Повечето ми нови приятелки не са омъжени.

Имам работа, която обичам, и чудесно куче. Грижа се за него като за дете. Имам прекрасна къща и хубава кола, пътувам много.

В сравнение с приятелките ми от училище аз имам наистина вълнуващ живот и те също смятат така. Но след събития от рода на момински партита ми се иска да живея като тях. Освен това родителите ми остаряват и се притеснявам, че ги лишавам от нещо важно. Страхувам се, че родителите ми ще се разстроят – баща ми не ме е отвел до олтара, а мама не е гледала внук от единствената си дъщеря.

Нашите рядко повдигат тази тема, но аз знам, че си мислят за това. Няма да ви лъжа – искам да се омъжа и да имам деца. На младини обаче това ми се струваше подразбиращо се от само себе си. Винаги съм знаела, че на около 27 ще се омъжа, а на около 30 ще родя дете. Сега разбирам, че това няма да се случи от само себе си.

Четете още: Маги Сидерова релаксира сред палми (Снимки)