Днес си говорим с Деян Парушев, един млад и вдъхновяващ творец, който представя в рамките на София Филм Фест филма "Вечна красота". Лентата си поставя задачата да отговори на въпроса "Какво означава красотата?" Тя е пътешествие в съвременния свят на модата и ни запознава с едни от най-необикновените модели в момента. Ето какво ни разказва за работата си по филма, стандартите за красота и различните модели Деян Парушев, режисьор и оператор на "Вечна красота":
-Защо избрахте да кръстите филма си „Вечна красота“?
-По-скоро би трябвало да се преведе като безвременна красота, каквото е заглавието на английски – Timeless Beauty. Когато ме поканиха в проекта, заглавието вече беше измислено. Но аз толкова го харесах, че не намерих никаква причина да го променям. Освен това то изразява точно това, което исках да разкажа. Защо го намирам за добро? Защото е парадокс – красотата не е вечна, определено. Освен ако не я застопорим чрез изкуството – например една скулптура от бронз е вечна, същото е и с фотографията. Застопорени са във времето, спираме времето в този кадър и така тази красота става вечна. Именно това е идеята, залегнала в основата на заглавието.
- Във филма се забелязват много възрастни модели. Те ли са акцентът в лентата?
-Да, наистина има много възрастни модели, но не те са акцентът. Показваме всякакъв тип хора – например жена с Витилиго, жена, която тежи 160 кг, а е на корица на „Космополитън“ в САЩ, имаме момче, страдащо от странна болест, при която лицето се трансформира и прилича на персонаж от научната фантастика.
-Явно бягаш от стереотипната красота...Какво всъщност мислиш за нея?
-Определено да, избягвам я. Стереотипната красота е маркетингов продукт, нещо изтъркано и неестествено.
-В този ред на мисли, как се промениха според теб стереотипите за красота през последните 20 години?
-Минахме от онези топмоделите от 90-те години, които се отличаваха с прекрасни форми, на нещо много стерилно и безполово. Използват се все по-млади момичета – 12-, дори 13-годишни момичета, от тях се изисква да бъдат много високи и твърде слаби. За модните ревюта днес се търсят модели с размер 32-34. В Западна Европа само под 0,5 % от момичетата са с такива мерки. Т. е .жените на подиумите не представляват по никакъв начин масата или тези, които купуват висша мода.
-Ти самият какво научи за красотата по време на заснемането на филма?
-Научих, че ако гледаш някой човек достатъчно дълго и си склонен да го приемеш такъв какъвто е, няма как да не го харесаш, да не го намериш за красив. Дали ще е дете, млада жена или възрастен мъж, няма значение, просто харесваш човека в него. Всички сме еднакви, това, което ни прави красиви, е по-скоро духът ни.
-Израснал си извън България. Какво е да се развиваш в творческа насока в страна като Франция?
-Аз съм израснал в артистично семейство. Майка ми и баща ми са художници. Най-положителното нещо във Франция е, че си обграден от култура. Навсякъде има музеи, медиите предлагат изключително богато културно съдържание, самата държава подкрепя културата, особено в образователните програми. Невероятно е да виждаш деца на 2-3 годинки по музеи. Това е много важно, защото културата е това, което остава от една цивилизация. Трябва да призная, че страната Франция е била много важна в изгрaждането на моята визуална култура.
-Как запази връзката си с България през всичките тези години?
-Тук е семейството ми, имам и фондация, която се занимава със съвременно изкуство - „Йордан Парушев“. Това ме кара да се връщам доста често. Опитвам се да помагам на културата в България, но ми се иска да получа и малко помощ от държавата за това.
-Като донякъде външен наблюдател как ти се струва културният живот в България? Движим ли се в правилна посока?
-Виждам България като място с много потенциал, с много талантливи хора, но за съжаление културата е последен приоритет за тази държава. А би трябвало да е сред първите, заедно с образованието.
Ето и къде можем да видим филма "Вечна красота":
17.03.2019
ДОМ НА КИНОТО - 21.00 часа
18.03.2019
ФРЕНСКИ ИНСТИТУТ - КИНО „СЛАВЕЙКОВ” - 18.30 часа
24.03.2019
КИНО КУЛТУРА - 19.00 часа
