Когато връзката се е изчерпала, трябва да сложим край. Но далеч не винаги спазваме това правило и с лекота си измисляме причини да останем част от нещастната двойка. Десетима мъже споделят защо са продължили връзките си по-дълго, отколкото е било нужно.

Малцина намират идеалния си партньор от първия опит – и дори от втория и третия. Някои имат този късмет, но на повечето им се налага да лекуват разбитото си сърце, преди да срещнат „половинката си“. Раздялата почти винаги е тежко изпитание, но ни дава ценен урок. Тръгваме си от прекратената връзка по-мъдри и съзнателни, отколкото сме били в началото, осъзнаваме по-добре желанията си – и това ни помага да разберем от какво точно имаме нужда.

При това обаче много хора запазват връзки, които са се изчерпали отдавна. Мъжете и жените го правят по различни причини. Представяме ви мотивите на десетима мъже, които не са напуснали партньорките си, въпреки че са били наясно, че връзките им нямат бъдеще.

1. Заради роднините
„Тя беше в добри отношения със семейството ми – с родителите ми, с чичовците и лелите ми, със сестрите и братята ми, с техните половинки и с децата им. Те я обичаха и казваха, че никъде няма да намеря друга такава страхотна жена. Макар да разбирах, че тя не беше партньорката, от която имах нужда, не можех да сложа край на връзката ни. Знаех, че ще се наложи да изслушвам безброй въпроси и тюхкания. В крайна сметка пак скъсах с нея. Оттогава минаха няколко години, но сестрите ми още ми напомнят за това“.
Ф., на 36 години

2. Заради изгубеното време
„Ние постоянно се карахме, не се разбирахме, но аз не исках да я напусна, защото бяхме заедно от много години. Не исках да си призная, че съм прахосал цялото това време напразно. Разбира се, сега осъзнавам, че това не са пропиляни години, но тогава тази мисъл ме спираше: „Толкова отдавна сме заедно, не мога просто така да си тръгна“. Тя сама скъса с мен и съм ѝ благодарен, защото по-късно срещнах жената, която обикнах истински“.
В., на 49 години

3. Заради надеждата да поправиш нещата
„Просто бях горделив. Бях сигурен, че мога да направя тази връзка щастлива, да я поправя. Не исках да си призная, че има неща, които не мога да променя, на които не мога да повлияя – или че другата страна може да няма нужда от това. Внушавах си, че мога да поправя всичко и се примирявах със скандалите и неразбирането“.
А., на 29 години

4. Заради страха да се лишиш от подкрепа
„Когато бях по-млад, бях сигурен, че мъжът трябва да бъде силен и да не проявява емоциите си. С приятелите ми си говорехме за спорт и музика, но не и за чувствата си. А с бившата си приятелка можех да бъда напълно откровен, да ѝ споделя страховете, надеждите и съмненията си. Можех да бъда уязвим и това ми харесваше. Когато връзката ни се изчерпа, аз осъзнах това, но пак отлагах раздялата, защото не исках да изгубя възможността да споделям чувствата си“.
Д., на 32 години

5. Заради удобството
„Аз бях мързелив. Не бяхме особено щастливи, но нямаше и скандали. Усещах, че не ми се иска да започвам ергенски живот. Беше ми удобно. Знаех, че ако се разделим, ще трябва да се стегна – да тръгна на фитнес и да изгубя сума време и пари в срещи с други жени. Затова доста дълго останах с жената, с която ми беше комфортно. След време обаче на нея ѝ стана некомфортно и тя ме напусна. Каза, че отива при мъж, на когото не му е все едно. И аз не я виня“.
М., на 38 години

6. Заради красотата
„Разбирам, че това звучи ужасно и повърхностно, но тя беше красива. Осъзнавах, че едва ли някога в живота си ще си хвана също толкова привлекателна приятелка, затова отлагах раздялата. При това се чувствах ужасно, тя ме дразнеше като човек“.
Н., на 25 години

7. Заради страха да я видиш с друг
„Аз знаех, че ако се разделим, тя ще си намери друг – и тази мисъл ме побъркваше. При това аз самия не исках да бъда с нея, но и не исках тя да е с друг мъж. Сигурно звучи глупаво, но аз усещах, че не съм готов за това, особено когато започвах да си мисля, че тя ще прави секс с някой друг. Когато връзката ни приключи, тези мисли вече не ме измъчваха толкова“.
Р., на 44 години

8. Заради нежеланието да повдигнеш болната тема
„Всеки път, когато се опитвах да говоря с нея за нашите отношения и проблеми, тя започваше да вика и да се кара с мен. Аз не съм конфликтен човек, в семейството ми никой не се караше с никого и аз не знаех какво да правя. Знаех, че ако заговоря пак за това, ще последва скандал. Затова известно време криех недоволството си и не ѝ казвах нищо. А после един ден ѝ казах, че не мога повече така, че не съм щастлив – и си тръгнах. Тя сигурно е викала още дълго след това“.
Д., на 35 години

9. Заради желанието да си удържиш на думата
„Бракът ни отдавна се беше изчерпал, и двамата бяхме нещастни, но аз смятах, че щом съм дал клетва пред олтара, трябва да се постарая да поправя нещата. При това не винаги полагах усилия, но пак оставах с нея и смятах, че постъпвам благородно, че си държа на думата, а точно това се очаква от един мъж. Така продължи почти десет години, но накрая бракът ни се разпадна“.
М., на 46 години

10. Заради секса
„Имахме куп проблеми в отношенията си, но сексът беше невероятен. Аз знаех, че след като се разделим, най-вероятно ще трябва известно време да живея без секс – а и едва ли веднага ще намеря жена, с която да имаме същата съвместимост. Затова си затварях очите за проблемите“.
Т., на 28 години