Казват, че хубавите неща просто се случват, не се планират. Срещаш най-интересните хора на неподозирани места и в неочаквани моменти; излизаш уж за малко и се прибираш на сутринта, защото вечерта се е оказала безвъзвратно велика; тръгваш си обичайно от работа, а след няколко часа се оказваш необичайно в Пловдив. Последното стана наскоро, когато един петък следобед с Роси просто затворихме лаптопите, седнахме в колата и тръгнахме. Без посока - по Цариградско, по Цариградско и… към Пловдив. Не заминахме нарочно и с конкретна, ясна цел, защото не беше това важното. Просто искахме да пътуваме.

Малко предистория: С Роси работим заедно от около седем години, но се сприятелихме в последните три, когато съдбата ни сложи в една стая. Преди това просто се поздравявахме учтиво, заглеждахме си чантите и обувките в коридора, но без да си казваме нищо. Впоследствие се оказа, че това са били едни изгубени четири години, в които сме можели да си другаруваме, но сме ги пропуснали. Затова си извадихме поука - ако видиш момиче с хубава чанта в офиса - заговори я, защото може да се окаже новата ти най-добра приятелка.

Роси: Веси е достоен представител на зодия Лъв – изящна, излъчваща аристократизъм и винаги изглеждаща добре, но без това да ѝ коства часове, прекарани пред огледалото. На пръв поглед сдържана, но прекараш ли само десет минути в нейната компания, разбираш, че е емоционален, грижовен и сърцат човек с невероятно чувство за хумор. Или иначе казано – любима приятелка, с която времето лети и която винаги има забавен отговор, с който да ти върне усмивката на лицето дори и при бедствие от ранга на понеделник сутрин в офиса.

Затова и когато тя ти каже: "Хайде да си тръгнем по-рано от офиса, за да пием по едно кафе", а се окажеш в Пловдив, потискаш всички извинения, които ти идват на ум, за да не напуснеш града за уикенда и се отдаваш напълно на изживяването. Онова с главно "и", което те кара да осъзнаеш, че пътуването не е просто преместване от точка А до точка Б, а всичко, което се случва междувременно. В нашия случай много смях, една пауза за кафе и похапване и разговори по женски... от онези истинските, за които с усмивка на лице си спомняш дни наред.

Както казах пътуването ни започна като кафе по женски в близката бензиностанция Shell или "мястото с хубавото еспресо до офиса" и завърши в Пловдив. Но между първото и последното имаше игри на асоциации, разговори за мъже, козметика, мода и книги и пеене с цяло гърло на фона на любими музикални хитове. Имаше две щастливи момичета и едно жълто BMW от 60-те, едната обясняваща за отношенията между човека и машината, и най-вече тези с ретро колите, които макар и малко луди, те карат да се усмихваш всеки път, когато затвориш вратата (защото звукът е невероятен). Другата, тоест аз, слушаща я с едно ухо, тъй като е заета да се чувства като филмова героиня от стария Холивуд.

Най-общо казано всичко вървеше като по конец, докато гладът не помрачи настроението и на двете ни.

Признавам си, че като горд представител на зодия Телец за мен храненето е свещен ритуал, а пропускането на ядене е немислимо светотатство, което може да помрачи настроението ми за дълъг период от време. До този момент не подозирах, че и Веси, подобно на мен забравя за добрите си обноски, когато е гладна. За щастие обаче в този така кризисен и гладен момент мобилното приложение на Shell се притече на помощ, показвайки ни къде е най-близката бензиностанция по пътя ни, чрез което несъмнено спаси положението и върна приповдигнатото настроение в колата.

След вкусна закуска и заредени с енергийни блокчета и плод, за да предотвратим бъдещи кризисни ситуации, продължихме пътуването си, трупайки спомени, които дълго време ще ни сгряват. Именно те ни подсещат защо по-често трябва да бъдем импулсивни и защо пътуването е онова вълшебство на споделени моменти с любимите хора, което трябва да си подаряваме при всяка отдала ни се възможност.

Това не беше първото ни пътуване заедно, няма и да е последното. Защото, ако успееш да намериш човек, който може да те търпи часове наред в малкото затворено пространство, наречено кола, да те слуша как пееш адски фалшиво и е готов да се изгуби на прав път (случвало се е), дръж се за него. Той, или в случая тя, ти е истински приятел.