Тя е Ина Димитрова и е от жените, които не се страхуват да се гмурнат в дълбокото. За нея знаем, че е изключително добър технически водолаз и инструктор и е наистина много красива и нежна дама. Срещаме се с Ина, за да я попитаме какво е усещането да поемеш към бездната и какво е изпитала, когато Кристo на “чист български” благодари на нея и екипа ѝ за куража, когато завършват една от арт инсталациите му в Италия - "Плаващите кейове" на езерото Исео.

- Здравей Ина, ще ни разкажеш ли малко повече за теб. Кои са любимите ти места в света, как прекарваш свободното си време, какъв човек си?

- Здравей, според дипломата си съм архитект, по призвание – водолазен инструктор и технически водолаз, а в действителност съм мениджър на няколко фирми за производство,продажба и инсталации на плаващи понтонни съоръжения и котвени системи, също така на фирма за внос и продажба на водолазно оборудване и управител на водолазен център.

Както сама разбираш, е трудно да се каже, че ми остава свободно време, поне според разбиранията на хората.

Моят живот са водата и гмуркането и всичко свързано с тях, ежедневно се занимавам откакто се помня с други спортни тренировки, обичам да пътешествам, да карам мотор, да танцувам салса и бачата и да чета книги. В други свободни моменти съм подводен модел на българските подводни фотографи Пламена Милева и Юлиян Недев, с които снимаме по света и у нас различни арт фотосесии. Също така съм амбасадор на марки – производители на екипировка свързана с нашия спорт.

Какъв човек съм мога само да оставя на другите около мен да кажат, защото е глупаво да си поставяш самооценка.

- Какво е за теб гмуркането? Какво е усещането да си под водата? Разкажи ни за приказния свят под повърхността?

- Както вече споменах, за мен гмуркането е моят живот и призвание, моята идентичност и светът около мен. Водата е изключително зареждащ елемент, докато за едни крие опасност, на мен ми носи спокойствие, предизвикателство и непорочна радост.

Усещането е близко до медитацията, да чуваш само ритъма на дишането си и да чувстваш, че летиш, но без крила.

Когато обаче говорим за екстремно техническо гмуркане, такова, с което аз се занимавам, тогава става въпрос за много по-сериозни неща. Малцина са хората на света, които минават пределите на 150-200 м дълбочина. Е, аз съм една от малкото привилигировани и не защото съм изтеглила лотариен билет, а защото съм отдала живота си на това и то е в резултат на много усилия, тренировки, лишения и отдаденост.

За приказния свят под водата е трудно просто да се разкаже, има стотици хиляди подводни снимки и видеа, но на нито едно от тях не можеш да почувстваш свободата, която водата ти дава, нито чувството на това да се почувстваш истински изследовател и да се докоснеш до дивата природа – там, където няма суета, там където всичко е наистина перфектно и имаш само час гмуркане, за да станеш част от този свят. Точно и това го прави толкова завладяващо – искаш да се връщаш отново и отново, знаейки обаче, че принадлежиш на сушата.

- В София водиш водолазни курсове, какво трябва да знаем, ако искаме да се запишем?

- Водолазните курсове в София за предназначени за хора, които никога не са се гмуркали и нямат никакво понятие за света на дайвинга.
Необходимо е да сте в добро физическо здраве, дори не е нужно да сте добър плувец, и да отделите 3 уикенда за теория и упражнения в басейн. След това за още 2 дни ( 4 гмуркания в открити води) в Созопол завършвате курса и получавате световно признат сертификат по гмуркане за Водолаз в открити води до 18м дълбочина, с който може да се гмуркате навсякъде.
Сайтът на водолазния център е www.bg-diving.com - там има информация и снимки за абсолютно всички нива за любителско гмуркане.

- Включваш се и в благотворителни инициативи. Ще ни разкажеш ли за някои от тях?

- Не просто се включвам, а ги инициирам. Вярвам, че само така човек осмисля съществуването си – когато е полезен на останалите.

В момента обучаваме безвъзмездно момчетата от националния отбор по баскетбол на хората с физически увреждания. Те са страхотни и вярвам, че много скоро ще могат да се докоснат до Света на мълчанието. До сега сме тренирали само в басейн и сме провели теорията. Аз лично им се възхищавам много за силата и волята, които имат и смея да твърдя, че са доста безстрашни.
Другата ми инициатива, която съвсем скоро ще започне, са безвъзмездни лекции и уроци за деца в детски градини и училища, в които ще им представя подводния свят, гмуркането и как да бъдат по-чувствителни към опазването на Океана и моретата. Смятам, че точно чрез такива неща се изгражда една по-интелигентна и чувствителна нация, чрез децата обществото ни има шанс да се промени към по-добро, да бъдем по-активни, по-отговорни и по-състрадателни. Освен самите деца, които ще слушат лекциите ми, аз обучавам и екипа си от млади хора да бъдат точно такива и да излязат от света на телефоните и дискотеките, което не е никак лесно впрочем.

- Кога ти предстои следващото голямо пътешествие и гмуркане?

- Съвсем скоро ми предстои пътуване до Червено море - Дахаб, Египет, където ще се гмуркаме до малко по-сериозни дълбочини и ще успея да се изключа от света, ще се отдам на морето и пустинята и ще зарежа телефона си.
Юни месец ще бъда на салса и дайвинг катамаран в Егейско море, а през декември ми предстои много важна подводна експедиция в Трък Лагуун, Микронезия заедно с водолазите от организацията GLOBAL UNDERWATER EXPLORERS за изследване на потъналите на сериозни дълбочини кораби.

- Видяла си някои от най-приказните кътчета на планетата. Къде би искала да се връщаш отново и отново?

Навсякъде, където има екзотични морета и потънали кораби. Бих искал да пробвам един ден и пещерно гмуркане, но просто не ми остава време за всичко.

- Ти беше част от екипа, който работи по проекта на плаващите кейове на Кристо в Исео. Кое е нещото, което ще запомниш завинаги от това преживяване?

- Винаги ще помня нощта, точно в полунощ преди откриването на проекта, когато положихме и последното парче плат върху кейовете, валеше дъжд и духаше вятър, а Кристо стоеше там с най-широката си усмивка и произнесе кратка реч и каза: “Благодаря ви за куража.” Каза го на български, независимо, че имаше хора от цял свят. Тогава се разплаках от вълнение.

-Какво ще кажеш на едно момиче, което винаги е искало да се гмурка, но не събира смелост да се включи в курсовете ти?

Че най-лесният път до постигането на една мечта е да я превърнеш в цел. И че често дори самата цел не е толкова от значение, колкото пътят до нея.

И не виждам нищо по-лесно от това, ако пожелаеш нещо истински да го накараш да се случи. Аз самата съм чистия пример за това – не се сещам и за една идея, била тя и най-безумната, която да не се е случила…макар и след много години! Нищо стойностно не става веднага и от веднъж! Нищо! А ако стане то не е трайно или не е истинско