В живота на средностатистическия човек все някога идва ден, в който от “аз”, става “ние”. Вече има семейство и трябва да предприеме предизвикателството, наречено с деца на “път”. Тогава същият този човек (който всъщност вече не е просто човек, а родител) трябва да впрегне всичките си сили, колкото воля има и да натовари в колата повече предмети, отколкото някога е предполагал, че притежава.
Спокойно. Когато най-после всички са в колата, багажникът се е затворил някак си и ютията наистина е изключена (някой се е върнал да провери), започва истински забавната част. Децата са “обезвредени” на задната седалка и са с колани, служебният телефон е изключен и вече никой не може да ни върне. Сега всички са вперили погледи в морето, което е на някакви си 400 км, радиото пее и децата с него, а в участъците, в които няма сигнал, си говорят за нещата от живота.
Обаче в един момент от задната седалка се чува: “Жадна съм”. Няма паника, чантата с провизиите е пълна до горе и водата е извадена и подадена за секунди. След 10-ина минути се чува друго гласче на дете, което още не може да говори съвсем, но ти знаеш какво ти казва: “И аз съм жаден”. Подаваш и втората вода и се подготвяш за неизбежното. Отваряш приложението на Shell и почваш да търсиш по картата къде е най-близката бензиностанция - има при Пазарджик, а след това чак към Пловдив, преди отбивката за Стара Загора. Спираме дори децата още да не са поискали официално.
Моите деца много обичат бензиностанции, сочат ги по пътя и искрено не разбират защо не спираме “просто така, да ги разгледаме”. Разбрали са, че във всяка има различни играчки, книги и списания и гледат на всяка пропусната като изгубена възможност за нова придобивка. Така ми хрумна и играта “Преброй бензиностанциите”. Когато се разберем, че ще пътуваме някъде, им обяснявам къде точно отиваме, какво ще видим там и колко бензиностанции има по пътя, за да могат да ги броят и да не задават постоянно въпроса: “Стигнахме ли вече?”. За да е по-лесно, разпечатвам малка карта и отбелязвам къде какво има по пътя и кога може би ще спрем. Дъщеря ми вече е доста хитра и знае къде са хубавите сандвичи и “червените колички” Ferrari, затова дорисува картата със сърчица.
А вие как пътувате към морето? Спирате ли много по пътя и на какви игри играете в колата?
