На човек живеещ в XXI век му е трудно да го повярва, но личната хигиена е била доста пренебрегвана в миналото.

Дори в медицинските заведения тя е била неглижирана, и то до такава степен, че когато акушер от Унгария заявява, че дезинфекцията на ръцете може да намали случаите на починали от сепсис родилки, той е изолиран от медицинския елит и става обект на присмех.

Неговото име е Игнац Семелвайс, а откритието му, макар и признато години по-късно, спасява живота на милиони жени по целия свят.

Игнац е роден 1818 година в Будапеща. След като завършва училище, той записва право в университет във Виена. Но само година след това осъзнава, че лекарката професия е неговото призвание и той отдава живота си на медицината.

През 1846-а, две години след като се дипломира, Семелвайс започва работи във Виенската общинска болница. Като млад лекар, той проявява особен интерес към родилната треска, известна днес като сепсис – смъртоносна инфекция, развиваща се при 20 до 30% от родилките в болничното отделение, за която към онзи момент не се знае почти нищо.

В болницата, в която работи Игнац, имало две родилни отделения. Едното било учебно и в него влизали студенти, които практикували също и в моргата, и в инфекциозното отделение, намиращи се в непосредствена близост.

В другото родилно отделение не влизали студени и ражданията се извършвали само от акушери, които практикуват единствено в конкретното отделение.

Игнац с интерес установил факт, на който никой от работещите в болницата не обръщал внимание – в първото отделение смъртните случаи в резултат на сепсис били значително по-чести, въпреки че и в двете отделения се използвала една и съща техника за израждане.

По-високата смъртност в първото отделение силно озадачавала Игнац, но той така и не можел да разбере на какво точно се дължала тя.

До един ден през 1847 година, когато приятелят и колега на Игнац – Якоб Колечка, умира от инфекция, след като се порязва със скалпел по време на аутопсия. Симптомите на починалия лекар силно наподобяват тези на следродилната треска, която по същото време отнема живота на поредната родилка от отделение номер едно.

Тогава Игнац се усъмнява дали върху ръцете на лекарите, извършващи изражданията в първото отделение, няма бактерии в резултат на практиката им в инфекциозното и моргата.

В резултат на откритието си Семелвайс въвежда като задължителна дезинфекцията на ръцете на медиците след аутопсия и преди работа с родилки. Налагането на тази на пръв поглед елементарна хигиенна практика спасява живота на родилките от отделение номер едно и намалява смъртните случаи в резултат на сепсис цели десет пъти.

Но въпреки революционните му открития Игнац губи работата си през 1849 г., след като договорът му не е подновен. Мъжът се връща в родната Будапеща и оглавява родилното отделение на болницата в Пеща – източната част на града.

Благодарение на въведената от него и стриктно следвана практика на дезинфекция на ръце и хирургически пособия случаите на сепсис в болницата клонят към нула. Усилията на Игнац в борбата със следродилната треска и неговите открития по темата му спечелват популярност и той е поканен да води лекции в университета в Пеща.

Много от съвременниците на Игнац отхвърлят неговите открития и отношението им към твърденията на лекаря са меко казано скептични. На медицинския елит му изглежда несериозно и дори глуповато твърдението, че мръсните ръце и бактериите, предаващи се чрез тях, са единствената причина за сепсиса. И как така лекар ще зарази пациент и ще е причината за следродилна треска? Та, това е нелепо, е основното мнение, около което се обединяват критиците на унгареца.

През 1861 г. Семелвайс публикува проучванията си по темата, постигнати в резултат на вече дългогодишен опит, в книга. Трудът му е подложен на яростна критика от страна на голяма част от колегите му лекари. Игнац им отговаря с отворено писмо и се опитва да организира конференция, на която да говори подробно върху доказателствата в защита на научните си твърдения, но срещата така и не успява да се осъществи.

За съжаление изолацията, на която е подложен от страна на медицинската общност, и постоянните критики повлияват на психическото състояние на Игнац. В началото на 60-те години на XIX век медикът изпада в дълбока депресия. Мъжът започва да демонстрира също така странно поведение на публични места, често се държи като обсебен от темата за сепсиса.

През 1865 година по препоръка на доктор Янош Баласа Игнац Семелвайс е изпратен в психиатрично лечебно заведение.

Игнац се опитва да избяга от болницата, но е заловен от санитарите и по думите на персонала е влачен по пода обратно към стаята си и облечен в усмирителна риза. Но това не е единственото издевателство, на което е подложен Семелвайс, като по думите на лекари от психиатричната клиника, той е „лекуван“ чрез охлаждане с ледена вода.

По ирония на съдбата през юли същата година Семелвайс умира едва на 47 години и точно от сепсис, развит в резултат на порязване по време на операция, извършена преди да бъде хоспитализиран.

Обект на присмех и тормоз приживе, но възвеличен след смъртта си – това е трагичната участ на Игнац Семелвайс, който получава признание години, след като напуска този свят.

Днес се смята, че точно той въвежда използването на антисептици в медицината и като благодарност за работата му университет в Будапеща и Виенската държавна болница са кръстени на негово име, а през 1906 година е издигнат и паметник в чест на Игнац, кръстен „Спасителят на майките“.