За Венеция казват, че видиш ли я веднъж, или ще се влюбиш завинаги, или никога повече няма да я посетиш. Е, как се случи при мен няма смисъл да издавам, само ще кажа, че това е поне 20-ият залез, който изпращам над Канале Гранде. И не, Венеция никога няма да ми омръзне, защото винаги е вълшебна и винаги има начин да усетиш нещо ново от хилядите удоволствия, които лагуната предлага.

И понеже наистина я обожавам, в този материал ще ви разкажа какъв е моят начин да ѝ се любувам, всеки път когато имам възможността да се докосна до хората ѝ, до гондолите, до любимото ми кафене на "Сан Марко" и до малките улички, свършващи на брега на морето в островите около Лидо.

Венеция е като хубав филм. Когато те питат защо ти е харесал, не можеш да формулираш нищо точно и конкретно. Когато се влюбя в някоя лента, просто казвам "Трябва задължително да я гледате, много е добра". Е, и с Венеция е така, трябва задължително да я посетите, а сюжетът... Той зависи само от това, което очите ви съумеят да видят и сърцето ви да усети. Аз винаги се впечатлявам от:

Роялът пред "Флориан"

В единия край на "Сан Марко" има едно кафене, за което малцина знаят, че е първото в Европа. Нарича се "Флориан" и отваря през далечната 1720 г., когато пиенето на кафе все още е съвсем нов ритуал за Стария континент. "Флориан" се намира на същото място и днес - няколко века по-късно, а в двата му салона - за кафе и за чай, винаги са събрани куп интересни "птици" - повечето от онази порода туристи, които биха си купили билет до Венеция, само за да прекарат една вечер, пиейки просеко на любимата маса на Хемингуей във "Флориан".

Аз пък истински обожавам музикантите, които винаги свирят пред кафенето. Обикновено все мелодии, които ми носят усещането за ренесансовия разкош на отдавна отминалите времена. Сядам на някое от кокетните столчета, поръчвам горещ шоколад (20 Евро) и мълчаливо слушам глъчката.

Ако минавате през кафенето на залез, спрете се да послушате рояла. Музиката ще ви разкаже история, за която даже не сте подозирали.

Старите ресторантчета в Мурано

Почти всеки турист е чувал за Мурано и за стъклото, което се произвежда там. Обаче има едно нещо, което задължително трябва да усетите на този остров във Венецианската лагуна и то се крие в малките улички, които свършват в брега на морето. Малко встрани от големите тълпи във Венеция, Мурано и Бурано са места, на които можете да усетите чара на Италия, особено ако седнете да хапнете в някое от малките ресторантчета на островчетата. Не правете грешката да сядате във Венеция - шансът да уцелите добро място не е голям.

Ранните утрини и старите венецианки

Казват, че по-голямата част от жителите на Венеция са напуснали острова заради пълчищата туристи. Аз пък съм намерила свой начин да се разходя сред местните. Това може да се случи само много рано сутрин, когато градът и каналите са тихи и спокойни. Около 6.00 ч или 6.30 ч - точно по изгрев слънце из малките улички излизат старите венецианки. Изглеждат точно като Малена - сякаш току що излезли от каста на някой легендарен режисьор. Все още носят онези уникални дантелени черни шалове, които италианките слагат, щом веднъж изпратят мъжете си в последния им път. И обикновено не пропускат сутрешната меса в църквата, затова и единственият начин да ги видите е да се разходите до някоя от многобройните църкви на острова.

За съжаление тези горди жени, сякаш излезли от реклама на "Долче и Габана", все по-рядко вече могат да се видят на острова. Но са като учебници по стил и живот. Походете с тях няколко преки. Да срещнеш местен във Венеция си е цяло изкуство.

Моят травъл съвет:

Погледнете кога има евтин полет до Венеция. Вземете си апартамент под наем някъде около Сан Марко, потопете се в истинския дух на този град и не забравяйте, че големите съкровища често са скрити в Лагуната и ще ви трябва час с варопетото, за да стигнете до онзи малък ресторант в Бурано, в който ще се влюбите истински. И тогава ще имате история за разказване, а никоя уважаваща себе си история не започва с: Един пък както си пиех чай на дивана в нас... Напишете романа на живота си качествено. Може да започва така:

"Докато пиех втора чаша великолепно "вино де ла каза" в малък ресторант в Мурано до мен се приближи....".