Коя е тя? Обикновена жена, която не се събира в дънки 25-ти размер. Тя може да има голямо дупе, да е висока едва 164 см, да има непокорна чуплива коса или нос с гърбица. При това тя е миловидна, умна, но… изобщо не прилича на Анджелина Джоли или на Мис Свят. Междувременно Жени с Нормално Телосложение (ЖНТ) са минимум 99 % от всички дами, но неизвестно защо през последните няколко десетилетия телевизията, списанията, дизайнерите и всички възможни „трендсетъри“ сякаш са се наговорили да накарат тези жени да се чувстват ненормални, непривлекателни, неправилни. Макар комплексите ни да се залагат много преди да сме започнали да четем списания и да гледаме предавания за известни личности…

Приказни идеали

Всичко започва от детството. Мама чете на дъщеричката си приказка, момиченцето гледа детски, а там всичко е ясно – положителните героини, независимо дали са принцеси или пепеляшки, задължително са красавици, а отрицателните персонажи са истински грозници. И ЖНТ не е нужно да е гърбава или с увиснали уши. Сравнявайки се със Снежанка от филма на Дисни, всяко едно момиче може да се почувства непълноценно. Ако при това държи в ръцете си и кукла Барби, ще разбере, че двете с майка ѝ са толкова несъвършени, че няма никакъв смисъл дори да се опитват да изглеждат добре. Никой не си прави труда да обясни на горкото дете, че жените с параметри на Барби (95-56-82) са изключение от правилото и че трудно биха могли да родят дете, защото идеалната обиколка на ханша от гледна точка на репродуктивните възможности е над 88 см.

Полезен съвет за ЖНТ: За да се отървете от влиянието на приказните митове, можете да нарисувате картинка или пренапишете някоя известна приказка. Направете така, че главната героиня да е ЖНТ, а Баба Яга или лошата мащеха да са дългокраки блондинки с ръст над 175.

Макар че реалността ни сблъсква с предостатъчно красиви зли магьосници. Просто си включете телевизора – там често ги показват.

Същинско ангелче!..

Детето едва се е родило, но вече получава една или друга оценка от околните. „Колко хубаво мъниче“, казват на едни, а на други не им казват нищо, защото за непривлекателните е прието да се мълчи. Децата още не са се научили да говорят, още не могат да сравнят отношението на хората към тях и към другите, но вече са в състояние да акумулират положителни оценки за себе си или… да страдат от липсата на такива. Да се сравняват с другите деца започват в детската градина – и тук понякога ги очакват неприятни открития. По данни на проучвания, проведени в САЩ, децата, които се държат зле, дразнят възрастните значително по-малко, ако външно приличат на ангелчета. В експеримента участвали момчета и момичета на по 7 годинки, които се замеряли със снежни топки пред очите на възрастните. Последните изразявали желание да накажат по-грозноватите палавници и проявявали снизходителност към миловидните. По данни на Френския център за проучване на дискриминацията оценките, които учителите слагат на симпатичните ученици, са с 20-40 % по-високи от оценките на по-непривлекателните им съученици.

Полезен съвет за ЖНТ: Може би предусещайки това отношение, майките са склонни да помагат по-старателно с домашните на малките ЖНТ, а с ангелоподобните дечица просто да си играят. Затова може да благодарите горещо на майка си, на баща си, на съдбата и на Бог, че всичката тази снизходителност и други прояви на гледане в саксия са се паднали на някой друг. ЖНТ са калени, научени са да мислят, да работят много и да творят – и затова могат да оставят много кръшни блондинки да им дишат прахта. Дори ако блондинките са получили като подарък скъпи коли! Когато блондинката с поувяхнала красота се окаже в пътния банкет на живота, ЖНТ ще продължава да се движи с прилична скорост в чудесния си миниван, в компанията на любещия си съпруг и децата си. И вече сериозно – по данни на проучвания физически привлекателните хора по-лесно си намират работа, но служителите с неидеална външност правят не по-малки, а често и по-големи успехи в кариерата.

Модел за сглобяване

Малко по-късно, вече в пубертета, момичетата започват да обръщат внимание на фотомоделите. Последните трудно могат да бъдат наречени ЖНТ. Ако допреди 20 години моделите са били само с 8 % по-слаби от средностатистичната жена, то сега този показател е нарастнал до 23 %! При това според проучванията през тези две декади обикновените жени не са станали по-пълни. Една средностатистична манекенка тежи 52 кг. при ръст 178 см., докато средностатистичната европейка на възраст между 20 и 40 години тежи около 65 кг. при ръст 165 см. Имайки предвид, че именно това тегло се смята за нормално от медицинска гледна точка, можем само да се чудим на ЖНТ, които правят немислими неща, за да отслабнат и да се доближат поне малко до моделните стандарти.

Полезен съвет за ЖНТ: Време е да се успокоите – ако моделите продължат да „изпосталяват“ със същите темпове, след 20 години по подиумите ще крачат живи скелети с тегло 44 кила при същия ръст от 178 см. Макар че е под въпрос дали толкова недохранено същество ще може изобщо да ходи…

На фона на звездите

Към топмоделите, които нарушават спокойния сън и здравословното меню на ЖНТ, се присъединяват и холивудските звезди. Те ни се усмихват от кориците на списанията, демонстрират в клипове своите идеално плоски коремчета и стегнати дупета без намек за целулит. Обикновено си траят за това колко точно време прекарват с личните си треньори и диетолозите си. Ако всяка една ЖНТ разполагаше с по два часа на ден за грижи за себе си, тя щеше да изглежда не по-зле. И ако снимките ѝ бяха направени не от любовника ѝ Мишо или от приятелката ѝ Надя, а от най-добрите фотографи на света, ако на всеки кадър се посвещаваше цял час, а на грима преди фотосесията – два часа, ако графични дизайнери после губеха по половин ден да махат от снимката излишните сантиметри, пъпките, петната и бръчиците, тогава… Тогава Джоли и Водянова щяха да работят като чистачки за ЖНТ. Но гледайки кориците на списанията, билбордите и кадрите по телевизията, ние не мислим за Фотошоп – и оставаме недоволни от себе си.

Един съвет за ЖНТ: Гледайте по-често снимки на звездите, направени от папарци. Това ще ви примири с действителността.

Бомбоубежище

Книгата „Аз не приличам на секс-бомба, и какво от това?“ (Je ne suis pas une bombe, et alors?) на френската журналистка Каролин Роше е написана, след като авторката дълго време проучвала статистиката, говорила си със социолози, психолози и представители на Френския институт за проучване на дискриминацията. Книгата й е адресирана до слаби и пълни жени, красиви и не много красиви жени. До истинските жени. И ето какво пише там: „Тази книга хвърля ръкавица на обществото, в което определени външни данни се превръщат във вълшебен ключ, отварящ врати към успеха. Обществото, в което дори Бог, ако съществува, би бил принуден да си направи ринопластика, да се боде с ботокс и да стяга корема, за да не се окаже изхвърлен в банкета на социалния живот“.

Равнис, мирно!

ЖНТ неслучайно започват да се сравняват със звездите и моделите. Те още от малки са научени да „взимат пример“ от някого. „Виж Мими каква е добричка, вече си е написала домашните, а ти?“ или „Всички деца вече спят, само ти пак ми се правиш на интересна“. Тези на пръв поглед невинни педагогически похвати навеждат детето на мисълта, че за да се хареса на родителите си, трябва да бъде като Мими, като Пепи или като споменатите „всички“. В психотерапевтичния метод, наречен трансактен анализ, се прилага понятието „предписание “не бъди себе си““. Хората, получили го от собствените си родители (обикновено на възраст между 3 и 6 години), които впрочем са искали само доброто за детето си, после дълго не могат да намерят себе си. Те следят модата, стремят се да изглеждат и да живеят като някой друг. Мечтаят да имат гърдите на Памела Андерсън, краката на Наоми Кембъл и очите на Тайра Банкс. И всичко това само защото като малки не са били научени да се приемат и да се обичат такива, каквито са – не идеални, а индивидуални ЖНТ.

Полезен съвет за ЖНТ: „Рокля като на Мадона“, „Аз също“, „Не знам, а ти как мислиш?“ – ако ЖНТ произнася подобни фрази по-често от „Аз искам“, „Аз знам“ и „Аз мисля“, значи е време да започне да опознава себе си. Тогава тя ще спре да си купува дрехи с два размера надолу, за да отслабне заради тях. Тя пак ще ходи на фитнес и ще контролира менюто си, но ще го прави с аргумента „това е полезно за здравето“. Да познаваш, приемаш и обичаш себе си такава, каквато си, са няколко малки етапа от големия път към себе си. Можете да поемете по него с помощта на прости упражнения. Например, напишете два списъка – един под надслов „Аз обичам“, а втория под надслов „Аз не обичам“. После напишете в колонка пет определения за себе си. Например „Аз съм жена“, „Аз съм съпруга“, „Аз съм маркетингов специалист“, а във втора колонка попълнете пет определения за това, което не сте. След като всички определения бъдат написани, можете да започнете да си правите изводи. Във втората колонка ще има информация за това какви качества и дейности не ви достигат в живота. Не е нужно обаче да ги възприемате буквално. Например в „Аз не обичам“ сте написали „Не съм светица“. Това не означава, че ви е ужасно срам от развратното ви поведение. Просто сте си признали, че сте се уморили и че в скоро време искате да започнете по-спокоен и затворен начин на живот, може би за да се съсредоточите върху нещо важно. Всички думи от втората колонка са метафори за разни състояния, в които ще ви е полезно да се потопите, за да намерите себе си и да се насладите на живота.

Грехота е

Християнската култура от поне две хилядолетия учи хората да усмиряват плътта. Дори и от хора, които не са вярващи, можем да чуем фрази като „плътта е слаба“, „трябва да умееш да се ограничаваш“, „дръж се в ръце“, „не изпадай в излишества“. Освен това в западната култура е прието да се разграничават понятията „душа“ и „тяло“. „Аз се харесвам, но не си харесвам краката/носа/устните“, често се оплакват ЖНТ, все едно краката/носът/устата не са част от тях, не са техни. За да се отърсим от това раздвоение на личността, психолозите са въвели термина „телесност“, обединяващ всичко, което е вътрешно съдържание и външна форма. Има дори метод, наречен телесна психотерапия, в който човек с помощта на различни експерименти с тялото си (смяна на походката, заемане на различни пози) решава вътрешните си проблеми.

Впрочем много източни учения проповядват същия подход към човека. В аюрведа например хората се делят на няколко психофизиологични типа – човешките душевни качества и недостатъци са непосредствено свързани с външния ни вид и обратното.

Полезен съвет за ЖНТ: С тялото си трябва да сте в особени отношения… не, не партньорски, защото партньорите по-често се използват един друг, отколкото се обичат. Приятелски отношения – ето това е точната дума. Ако обичате и уважавате собственото си тяло, то непременно ще ви отвърне със същото. „Как да обичам тяло с целулит?“, би попитала ЖНТ. Така, както бихте обичали и тяло без целулит. Обичайте го заради това, че то чувства докосвания, вкусове, миризми, удоволствие, глад и ситост. Обичайте го за уникалните усещания, които изграждат индивидуалното ви възприятие на света. Глезете тялото си от време на време, поддържайте го, пазете го, слушайте го – само това ви трябва, за да намерите щастието. Защото ЖНТ най-често се борят не с натрапените от медиите и моделиерите стандарти за красота, а със самите себе си.