Днес се навършва точно една година, откакто пожар изпепели огромна част от една от най-емблематичните сгради на Франция - парижката катедрала "Света Богородица". Храмът, вдъхновил Юго да създаде едно от най-безсмъртните произведения в историята на световната литературна класика.
Тогава огнената стихия погълна покрива и готическия шпил, които рухнаха. Шокиран от случилото се, президентът Макрон нарече пожара "ужасна трагедия" и определи срок от пет години за възстановяване на сградата, която е сред символите на Париж.
Днес ремонтът на вековната светиня, издигната преди 850 години, продължава с всички сили. На Разпети петък за католиците в нея беше отслужена служба в тесен кръг с послание за надежда в тежките времена на пандемия.
По повод инцидента си припомняме великолепния текст, в който нашата колега Марина Стоименова изля душата си:
Да гледаш парижката „Света Богородица“ в адски пламъци, да виждаш как кулата-стрела се срутва, как покривът пропада, е сред онези тъжни неща, за които няма как да си подготвен и никога не си си представял, че ще се случат.
Извисена върху Ил дьо ла Сите – единия от двата острова в градската част на Сена, съхранила последните остатъци от практически изчезналото Средновековие, тя изглеждаше вечна, непоклатима, абсолютно самодостатъчна. Неизбежна и внушителна част от пейзажа.
Сега, заплашени от нейното изпепеляване (Слава Богу, пожарът беше овладян преди да унищожи всичко), осъзнаваме болезнено, че "Нотр Дам" е от онези произведения на човешкия дух, когато сме недооценили.
Днес и аз се нареждам до милионите хора, които споделят въздишки по Катедралата и публикуват нейни снимки в социалните мрежи, съжалявайки, че са видели това чудо за толкова кратко, че са го погледнали толкова бегло или че са го пренебрегнали.
Става дума за 11 милиона посетители на година. Около 30 000 души на ден влизат в "Нотр Дам", сключват брак на площада, който някога е представлявал историческия център на града, целуват се сред гълъбите и полицаите, качват се на покрива, за да видят и снимат панорамата на Париж.
Преди две години и аз бях там и докато моят гид задълбаваше в безкрайни детайли от историята на фасадата на храма, осъзнах, че сред хилядите посетители едва единици наистина обръщат внимание на изключителната архитектура, на абсолютно безпрецедентната броеница от фигури, направени от анонимни човешки ръце, на огромния труд, хвърлен в изграждането на този храм.
Не, туристите никога нямат достатъчно време, за да разберат мащабите на което и да е чудо. Нямат време и да останат насаме с него. За повечето посетители е достатъчно просто да хвърлят един бърз поглед и да си купят магнит, календар, тениска, химикалка или портмоне с Катедралата.
Така, привлечено от повърхностния блясък през последните години, мнозинството остана сляпо за крехката чупливост на старостта, за увредената орнаментика, за натежалия покрив. И чак сега, когато тъжните кадри на гордата осанка са обвита в пламъци, светът разбира истината.
Че Нотр Дам се нуждаела от спешна основна реставрация.
Че различни организации са издирвали средства, за да компенсират недостатъчния държавен бюджет за поддръжката на огромната сграда. И че 500-тонното скеле, в което тя е била заключена, и изчистената до оригиналния бял цвят фасада съвсем не са били достатъчни.
Това са 857 години, две световни войни, няколко чумни епидемии. Обсади, глад, мъка и радост – Катедралата е мълчалив свидетел на френската и на европейската история.
Тук, още в началото на нейното съществуване, през 1185, е обявен Третият кръстоносен поход.
Тук през 1431 година е коронован за крал на Франция десетгодишният Хенри VI по време на 100 годишната война.
Тук през 17 век Кралят-Слънце Луи XIV поставя мраморни настилки, за да „внесе“ повече светлина в готическия храм.
Тук група атеисти, наречени Култ към разума, установяват „генерален щаб“ по време на Великата френска революция и междувременно много от съкровищата и произведенията на изкуството са заграбени или разрушени. Обезглавени са 28 статуи на библейски царе, погрешно объркани с френски крале. Катедралата се превръща в лазарет и пункт за раздаване на храна по време на революцията.
Тук е коронясан Наполеон за император и тук той сключва брак за Мария-Луиза Австрийска.
Тук на 2 юни 1937 година изключителният органист Луис Виерн умира от сърдечен удар, докато свири своя 1750-и концерт в Катедралата. Така изпълнява своето желание да умре именно по време на литургия в "Нотр Дам".
Тук на 11 февруари 1931 пред олтара мексиканската авторка Антониета Ривас Меркадо се застрелва с пистолета на своя любовник Хосе Васконселос и умира. През 2013 година пред олтара на "Нотр Дам" се самоубива и историка и журналист Доминик Венер.
Тук през август 1944 година Париж посреща освобождението си от немската окупация с тържествена меса.
Тук през 1970 година е опят генерал Шарл Де Гол, а през 1996 – бившият президент Франсоа Митеран.
Тук през 2016 година терористи опитаха неуспешно да взривят кола-бомба.
Тук на 6 юни 2017 мъж атакува с чук полицай.
През 1831 година Виктор Юго пише своето любовно произведение „Парижката Света Богородица“. Така създава романтичен ореол около Есмералда и нейния капитан, около Квазимодо и архидякон Клод Фроло. Но едновременно с това и прави най-голямото обяснение в любов към сграда, правено в историята на литературата.
Още тогава Юго отправя страстен призив за нейното съхранение и още тогава обръща внимание на лошото състояние на храма.
Почти 190 години по-късно страхът на Юго се сбъдна и "Нотр Дам" осъмна с невиждани от векове щети.
А историята на тази сграда е точно толкова страстна и вълнуваща, колкото и нейната архитектура.
Затова когато сградата се руши, ние виждаме и как се руши историята на всичко онова, което наричаме Европа. Това е болезнено и недопустимо. А можеше да се вземат мерки много преди да се стигне дотук...
