На всеки родител му се налага безброй пъти да повтаря „прибери си играчките“ и „сложи всички неща по местата им“. В книгата си „Вълшебно подреждане за децата“ японската писателка Тацуми Нагиса ни учи как да обясним на детето защо е нужно да се грижи за вещите си и как да го мотивираме да участва в подреждането.

Според Нагиса най-важното в случая не са конкретните похвати и техники. Благодарение на подреждането хората се учат на нещо по-ценно – да се грижат за вещите си, да изграждат отношения в семейството, да взимат решения. Всъщност всеки ден се заобикаляме с все повече вещи. Когато подреждаме, ние не просто разчистваме и разполагаме красиво предметите, а и взимаме редица решения. Тази вещ нужна ли е или не? Ако е нужна, колко често се ползва? Къде е най-добре да се сложи, за да се взима лесно?

Няма деца, които да са усвоили тези умения по рождение. Да се подреждат вещите е въпрос на навик. На вас ви предстои да изградите този навик у детето си, обучавайки го да подрежда също толкова старателно и търпеливо, колкото го учите да говори или да използва чаша, лъжица и вилица. Ако постоянно повтаряте едно и също, ако веднага връщате вещите по местата им, действията ви се превръщат в подразбиращи се от само себе си и детето постепенно ще свикне с тях. За него подреждането ще стане също толкова естествено нещо, колкото изключването на лампата на излизане от тоалетната.

Но родителите трябва да проявят мъдрост, за да разберат кога може да правят забележки. Например ако детето е смятало да сложи нещо на мястото му, а вие сте му казали „не го сложи, където трябва“, то ще ви възрази, че „тъкмо се е канило“ и ще стане само по-зле.

Във всички случаи обаче възпитанието до голяма степен се състои в настойчиво повтаряне на едни и същи неща. Най-важното е да владеете емоциите си и да давате добър пример. Почти невъзможно е да научите детето на нещо, което самите вие не умеете.

Какви уроци дава подреждането на детето?

Подреждането учи детето да отговаря лично за вещите си, да умее да се разпорежда с това, което притежава. Ако не сложи ножицата на мястото ѝ, следващия път трудно ще я намери. Ако си хвърля дрехите, както му падне, те ще се измачкат. Ако просто ги натъпче всичките в шкафа на един куп, после ще е почти невъзможно да намери това, което му трябва.

Освен това детето се учи да разграничава вещите като нужни и ненужни, да определя в какво количество му трябват. В живота често ще му се налага да прави избор, и то не само за това дали му е нужна дадена вещ. Самостоятелността се развива, когато човек от малък свиква да поема отговорност за решенията си.

Детето се учи и да мисли за себе си и за другите. Домът е място, в което хората живеят под един покрив. Сред нещата, които се намират в жилището ни, има общи и лични вещи. Да поддържаш ред вкъщи означава да мислиш за това как да се държиш и как да се грижиш за вещите, намиращи се на общата територия. Когато детето разбере, че трябва да преодолее мързела си и да събере пръснатите из хола играчки, защото те пречат на всички, то постепенно ще свикне да мисли за другите.

Какви задачи ще има детето?

Подреждането означава едно от две действия:

1. Прибиране на мястото му на това, което си взел. Вещите, които детето ползва през деня – книги, учебни помагала, играчки, хавлиени кърпи – е желателно веднага да се слагат на мястото им след използване. Вещите, които детето облича или взима със себе си, когато излиза (дрехи, раница, телефон, кутия за закуски) трябва да се връщат по местата им, а не да се хвърлят безразборно.

2. Подреждане на нещата, които си си донесъл вкъщи. Когато детето донесе вкъщи нови материали от училище, нова играчка или нещо друго, което не е присъствало у дома преди, на него му се налага да определи място за тези предмети. Често малкият човек решава да остави нещо „просто някъде засега“ или да го натъпче в чекмеждето, което и без това вече едвам се затваря. Детето трябва да свикне да изхвърля или прибира новите вещи, които донася вкъщи.

Как да научите детето да подрежда?

3. Определете времето

Да върнеш нещата по местата им, след като си ги ползвал, е просто. Но това просто действие го извършват далеч не всички и далеч не винаги. Дори и възрастният, след като си подреже ноктите, може да остави нокторезачката на бюрото, а прочетената книга да я забрави на дивана. На възрастните им остава само да се контролират, доколкото това е възможно. За детето обаче най-добър вариант ще е още от малко да свикне да връща нещата по местата им.

С една забележка му обяснете, че то трябва да действа още сега. Ако виждате, че детето смята да захвърли ножицата някъде, напомнете му къде трябва да се намира тя. Ако се е качило на стол, за да се пресегне до горния рафт, а после е забравило да върне стола на мястото му, кажете му го. Ако детето първо вади дървени кубчета, после релси и влакче, а след това и оригами, спрете го спокойно. Достатъчно ще е да кажете „Първо прибери това, с което си приключил да играеш, и после вади други играчки“. Можете да му кажете един път в края на деня „Е, скоро ще си лягаме, време е да прибереш всичко по местата му“.

4. Научете детето да прибира вещите си така, че да ги достига лесно

Ако даден предмет е прибран на място, откъдето може да се вземе лесно и където може лесно да се върне, използването му ще е много удобно. Да кажем, че детето ходи на уроци по рисуване. Какво ще стане, ако боите и моливите му се съхраняват на горния рафт на етажерката? Детето ще го мързи всеки път да се качва на стол, за да ги стигне, затова боичките му ще се въргалят по пода през цялата седмица. Ако става така, значи трябва да намерите по-удобно място за принадлежностите му.

Нещата, които ползвате крайно рядко, например един-два пъти годишно, могат да се намират на горните рафтове. За вещите, които са ви нужни често, се опитайте да изберете лесно достъпно място, което детето да достигне, без да се качва на стол и без да кляка. Освен това се погрижете кутиите да се отварят лесно и да не са наблъскани догоре с неща.

5. Разберете се с детето да не оставя вещите си на общата територия

Антрето, коридора, банята, тоалетната, хола – това са общи помещения. Домът е комфортен, когато всичките му обитатели се грижат за състоянието на общата територия. В повечето семейства за това отговаря майката. Тя всеки ден прибира обувките в шкафа, подрежда в тоалетната и разпределя по стаите вещите, които близките ѝ са оставили в хола. Ако това положение на нещата устройва всички – нека да е така.

Но аз съм сигурна, че всеки един член на семейството трябва да се грижи за реда вкъщи. Най-добре е да възпитате това умение у детето, докато е още малко. Когато то остави свои вещи в антрето, в хола или в друго общо помещение, кажете му „Ако не си прибереш нещата от коридора, те ще пречат на всички“ или „Занеси нещата си от хола в детската стая“. Обяснете на детето, че трябва не просто да премести вещите си от едно общо място на друго, а да ги прибере.

Разберете се с детето, че родителите могат във всеки един момент и без предупреждение да изхвърлят на боклука играчки, които се въргалят безредно – и детето само ще си е виновно. Тогава ще е достатъчно само да кажете „Погледни на пода“ и малкият човек сам ще се заеме с подреждането. Въпросът е само доколко вярва на думите на родителите си. Покажете, че сте настроени сериозно. Ако сте предупредили, че ще изхвърляте пръснатите играчки – изхвърляйте ги. Ако сте казали на детето да подреди още сега, не му позволявайте да гледа телевизия (да си легне да спи или да седне да яде), докато не приключи с подреждането.

Не губете и за миг увереността си, че е много важно домът ви да се поддържа чист и подреден. Това убеждение ще ви помогне да не се поддавате на оправдания и да мотивирате детето да действа. Не си мислете, че е достатъчно да го накарате да подрежда. Помагайте му, мислете и действайте заедно с него. Така първо ще му дадете пример и второ – най-вероятно и вие самите ще започнете да разбирате как могат да се подредят по-добре вещите. Това разбиране ще ви дари с усещане за пълнота и завършеност.

За авторката: Тацуми Нагиса е японска писателка и майка на две деца, авторка на бестселърите „Изкуството да изхвърляш“, „Нов метод за съхраняване на вещи от Тацуми Нагиса“ и „Изкуството на ежедневието“.