Днес си говорим с чаровната и талантлива София Борисова, която вече над две десетилетия създава изящни рокли, сбъдната мечта за всяка абитуриентка и булка. Тя основава своята модна къща "Романтика Фешън" през 1993 година. Трикратен носител е на наградата "Златна игла".

Пред екипа ни тя споделя емоциите, които е изпитала покрай спечелването на наградата "Жена на десетилетието", как намира вдъхновение за работа, как разпуска от напрежението и каква е мисията на съвременната жена:

Вие спечелихте отличието "Жена на десетилетието" в категория "Мода". Как се почувствахте?

За мен това е една от най-престижните награди, които съм печелила. Няма да е пресилено да я определя като най-ценната, защото тя е признание от клиентите, от приятелите, от тези, които не познавам, но те ме харесват. Емоцията от преживяното дори все още не ме е пуснала, защото в моята категория бяха номинирани само талантливи и доказали се професионалисти и фактът, че спечелих точно аз, силно ме развълнува. Искаше ми се да спечеля, признавам, но не вярвах, конкуренцията беше голяма и когато казаха името ми, първоначално дори не осъзнавах какво се е случило. Имам три награди "Златна игла", но така не съм се вълнувала за награда досега.

Благодаря Ви за думите.

И аз ви благодаря много и ви поздравявам. Беше уникално събитие.

И след като поговорихме за наградата, бихте ли споделили как започва денят на една успяла дама като вас? Имате ли сутрешен ритуал?

Ами ежедневието на една дизайнерка донякъде е еднотипно. Ако не пътувам в чужбина, отмятам задачи от сутринта. Ставам рано, понякога ходя на фитнес. След първото кафе отивам в ателието при момичетата. Разпределям задачите, обсъждаме моделите, след което се качвам в магазина, срещам се с клиенти.

Понякога дори се случва да не обядвам, просто не ми остава време. Вечер до седем и половина – осем съм в магазина или в ателието. След което се прибирам при семейството си. За мен е важно да отделям на близките си хора достатъчно време, защото годините си минават, а понякога човек го осъзнава, когато вече е пропуснал много. С моите 25 години работа си признавам, че и аз съм изпуснала моменти, които са били специални и значими. Не се оплаквам, но няма как да не призная, че дъщеря ми порасна, докато аз бях ангажирана с работа. Затова сега се опитвам след осем часа просто да бъда извън ателието и да отделя заслуженото внимание на семейството си.

А как успявате да разпуснете от цялото напрежение покрай работните ангажименти?

Аз съм зодия Рак, а Раците обичат да пътуват. Даже и пътешествието да е свързано с работен ангажимент, самият факт, че напускам града, ми помага да релаксирам и презаредя. Макар и в рамките на работните ми пътувания да ходя на изложения, да съм ангажирана с участия на Седмици на модата и разнообразни срещи, пак успявам да си почина, дори и чисто психически. Просто нищо не ме зарежда както пътуването, затова винаги, когато имам свободно време, с удоволствие заминавам за някъде. "Човек е човек, когато е на път" неслучайно са казали хората, все пак никое друго изживяване не ти предоставя такава невероятната възможност да общуваш с много и различни хора, да опознаваш култури и душевности.

Как бихте обобщили своите изминали десет години – какво ви радваше и какво ви разплакваше през тях?

Радваха ме и продължават да ме радват семейството, приятелите, работата. За мен работата е хоби и хобито ми е работа. Понякога се замислям и си казвам: "Абе, луда ли съм? Има ли ми нещо, че съм толкова влюбена в работата си? 25 години в модата и все още продължава да е такава страст за мен".

Няма как да не омръзва, да не писва, понякога ти се иска да избягаш, обаче в момента, в който си легнеш, пак мислиш за роклите, за клиентите, за някой нов модел. Всичко е един кръговрат, който явно е моята съдба.

Както вие казахте - 25 години са много, къде намирате вдъхновение да сте така отдадена на работата си и да творите?

Вдъхновяват ме клиентите, вдъхновяват ме платовете, вдъхновява ме природата. Истината е, че когато обичаш работата си, вдъхновението е навсякъде. Затова и няма да е пресилено, ако призная, че сили и стимул да творя откривам във всичко от заобикалящия ме свят. Мога да измислям нови модели, да правя нови рокли всеки ден, всеки час. Понякога дори се случва да се събудя през нощта и да започна да рисувам, просто вдъхновението ме застига тогава. Често така създавам и колекциите си - посред нощ. Вярвам, че потенциалът, който имам да създавам рокли, е дар от Бога и съм силно благодарна за него и за всеки миг, в който изпитвам вдъхновение да творя.

Как бихте описали модата на изминалите десет години?

Модата е един цикъл, който се повтаря. С напредване на времето, благодарение на появата на нови креативни дизайнери с нов поглед и подход, добре забравеното старо отново става актуално. Но, разбира се, за да бъдат новите достижения така изящни, заслуга имат и модните пионери и класици, които чрез своето майсторство и талант са предопределили основата, върху която да продължи да се гради днес.

А как си представяте модата на идните десет години?

Ако трябва да съм искрена, понякога се плаша от посоката, в която се движи модата, защото креативността на някои нови дизайнери понякога излиза извън рамките на елегантното и женственото. И в този ред на мисли споделям - унисексът ме плаши. Не съм против него, но понякога ми идва в повече.

А мислите ли, че тази тенденция ще просъществува във времето и успешно ще се развие?

Нека кажем, че се надявам да не се оформи като лидер, защото тогава линиите ще се размият, а от това ще загуби и дамската, и мъжката мода.

А каква е мисията на съвременната българка, какви са основните задължения, които стоят пред нея?

- Ако съдя по личните си наблюдения, жената вече не е само и единствено домакиня. Съвременните представителки на нежния пол живеят много динамичен и забързан живот и отдавна задълженията им не са свързани само и единствено с поддържането на домакинството и грижата за семейството. Жената днес е по-мултифункционална и ако преди мъжът е имал по-водеща позиция в обществото, то вече дамите са наравно утвърдени с господата в социален план. В редица случаи дори жените са тези, които са движещата сила в някоя компания и, без да обиждам мъжете, мисля, че ще се окаже, че жените са по-силният пол. (смее се). Но въпреки че жената се е променила през последните десетилетия, според мен тя не е загубила своята деликатност и елегантност.

И за финал - какво си пожелавате за следващите десет години?

Най-вече здраве. Когато човек е здрав, може да реализира всички свои планове и мечти, може да е активен, успешен, да пътува, да се забавлява и да работи. Надявам се наред със задълженията да намирам и време за пътувания и за споделени мигове с близките. Когато станеш на 40 и няколко, проумяваш, че всеки миг е ценен и наистина започваш по друг начин да гледаш на живота и случващото ти се. И ако трябва да съм по-конкретна - надявам след десет години с дъщеря ми да си разменим местата, дай Боже - аз да съм тази, която да гледа отстрани и да се радва на професионалните успехи на момичето си. Но, разбира се, дори и тогава модата ще си остане основна част от живота ми, даже се шегувам понякога, че най-голямата ми мечта е, когато един ден напусна този свят, да отида в рая на дантелата.