Девствеността е ценност, която човек може да изгуби лекомислено или пък да пази дълги години. Но патология ли е да я пазиш вече на зряла възраст?

Обществото има определено, основано на житейския ритъм и морала мнение за твърде ранния сексуален опит. Но ако човек по една или друга причина, бидейки вече възрастен и дори зрял, е все още девствен, това проблем ли е? За крайност и странност ли трябва да се смята това или за вариант на нормата? Хората, отказващи се от тази страна на живота, предизвикват у околните цял спектър чувства. И в тях уважението към чуждия избор често бива засенчено от недоразбиране, учудване, недоверие. При това полът не играе никаква роля – в тази сфера мъжете и жените са постигнали относително равноправие. Защо става така и как влияе това на съзнанието на хората, избрали този път?

Учени под ръководството на професора по медицина Майкъл Айзенберг от Станфордския университет са анализирали данните от допитване до 2469 мъже и 5120 жени на възраст от 25 до 45 години. Сред тях 13.9 % от мъжете и 8.9 % от жените заявили, че нито веднъж в живота си не са имали сексуален контакт. Като два основни фактора, свързани с този избор, учените определят религиозността (независимо от вероизповеданието) и отказът от употреба на алкохол. При жените била открита и връзка между наличието на висше образование и запазването на девствеността на зряла възраст.

Майкъл Кастелман, журналист и автор на няколко бестселъра за секса, е сигурен, че истинските причини се коренят в характера на човека. Най-често девствеността си на зряла възраст запазват срамежливи, притеснителни хора, които се чувстват некомфортно в присъствието на индивиди от противоположния пол. При това този зрял избор се влияе и от получения на детска възраст емоционален опит. Онези, които предпочитали да си играят сами, а не в компания, или са били отхвърлени от другите деца и подложени на подигравки и нападки, са по-склонни да пазят девствеността си на зряла възраст.

Възможно е именно тази връзка между асоциалността и запазването на девствеността след 20, 30 или дори 40 години кара хората да възприемат зрелия девственик най-малкото като странен човек. Този възглед се проектира и върху образите от масовата култура. Главният герой в сериала „Теория на Големия взрив“ - физикът Шелдън Купър, който дълго е отбягвал връзките с жени, страда от цял букет разнообразни фобии, хипохондрия и може би дори синдром на Аспергер. Не по-малко асоциален е и изиграният от Бенедикт Къмбърбач Шерлок Холмс. Въпреки зрялата си възраст този „хиперактивен социопат“ отбягва секса. Впрочем, това не пречи нито на героя, нито на изпълнителя на ролята му да бъдат водещи секссимволи през последните години.

Късното започване на сексуалния живот, когато личността на човека е вече формирана, му дава по-големи шансове за хармонични взаимоотношения в двойката. Така смята психоложката от Тексаския университет Пеги Хардън. Тя стигнала до този извод след анализ на данните на 1659 двойки еднояйчни близнаци, чийто живот се следял през периода между 16 и 29-годишна възраст. Участниците били разделени на три групи – онези, които са започнали сексуален живот „рано“ (преди 15-годишна възраст), „навреме“ (между 15 и 19 години) и „късно“ (след 19-годишна възраст). Сред хората от третата група се наблюдава по-високо ниво на образованието и доходите, по-голяма удовлетвореност от любовните отношения. При това „късните девственици“ по-рядко се женили, а в течение на проследения отрязък от живота им имали по-малко сексуални партньори. Всички тези поведенчески особености, както и късното начало на половия живот, доктор Хардън свързва с особености на личността и характера на човека. Такива хора обикновено ценят чувството за сигурност в любовните отношения, нуждаят се от силна и дълбока привързаност, а към избора на партньор подхождат крайно сериозно.

Не може да се посочи една-единствена причина за късното начало на пълноценния сексуален живот. Това решение като всяко друго се взима от всеки човек на основата на много фактори – характер, обкръжение, мечти и убеждения. И общественото мнение по този въпрос не бива да дамгосва зрелите девственици като „странни“, „неудачници“ или „стари моми“. Това е личен избор, който при това не ограничава по никакъв начин свободата на другите. Ако човек обаче осъзнава, че му липсва този важен аспект от живота, той не бива да се страхува да си го признае, да промени живота си, да забрави детските обиди, неувереността и наложените от самия него ограничения. Късната девственост може да стане проблем, ако този статут на човека не отговаря на представите му за щастие и хармония. Сама по себе си обаче девствеността не бива да става повод нито за комплекси, нито за подигравки.