Каквото и да науча в този живот, сигурна съм, някоя жена някога назад във времето вече го е знаела, и то по-добре от мен. И понеже към момента съм стигнала до извода, че всичко се върти около това да съм щастлива, ама много щастлива, то моят най-голям урок звучи така:

"Приемай всичко бавно и на малки хапки - и хубавото, и лошото."

Така поне казваше баба ми, когато веднъж я питах как да "оцелея" след някоя отрицателна емоция.

Бавното живеене се оказа правило, което неведнъж ми е спасявало живота, тъй като, съгласете се, емоционалните решения понякога не са нито най-добрите, нито най-верните. А когато се наслаждаваш на всичко от живота на малки хапки и си оставяш възможност да поемеш въздух между отделните "блюда", то само тогава можеш да усетиш всички нюанси на вкуса, нали?

Мисля си за думите на баба ми, докато хапвам филийка, намазана набързо с пухкав слой Philadelphia, по време на едно спешно градско "бягство", което си организирам буквално за 5 минути след работа. С любимия ми човек си имаме ритуал - поне веднъж седмично в хубавите дни палим колата след края на работния ден и изпращаме залеза някъде сред природата. Имаме си няколко много тайни дървени пейки с гледка в планините около София (няма да ви ги издам, защото са наистина топ секретни), взимаме бутилка вино, две чаши и нещо мъничко за хапване и си даваме един, два часа за да си поговорим за нещата от живота. За бавния живот, който толкова много обичаме.

Днес се отдавам на истинска вакханалия - купувам малко черен руски хляб, който има една кисела нотка, която обожавам и набързо взимам от рафта в магазина две кутийки Philadelphia - Light и от любимата ми с лук и пиперки. Тя има един изключителен фин пикантен аромат и вкус, който много ми напомня на неаполитанската кухня, но да не се отплесвам.

Това, което искам да ви кажа е, че в бавния живот, на който ме научи баба ми, има някои правила, които е добре да се спазват. На първо място: насладете се на момента, независимо какъв е той. От хубавите мигове вземете най-силната есенция. От лошите - най-добрите уроци.

На второ място - когато трябва да вземеш някое важно решение, преспи три дни, преди да кажеш "Знам отговора". Това е един от най-важните уроци, които се научих да прилагам и винаги, когато искам да вдигна чутовен скандал, си казвам "Добре, ще изчакам три дни и ако още ме държи, заемам се". Ако след няколко дни ситуацията е коренно различна и смисъл от скандал няма, ето, явно е бил излишен, а на мен са ми трябвали едни минимум 48 часа, за да взема правилното решение.

На трето място - компромисите са за слабите жени, казваше баба ми. Може да имаш 5 лв., но ще си купиш най-хубавия крем за лице за 5 лв. Винаги съм ѝ се възхищавала на смелостта да не прави компромиси. С течение на времето се убедих, че това е едно от най-важните неща в живота. Днес съм от онези момичета, които не се страхуват да заявяват точно какво искат. Знам, че да отстъпиш понякога е сделка, от която ти винаги си в губещата позиция. Затова когато ме попитат как искаш да си прекараш следобеда, често вдигам истинска революция. Искам най-хубавия следобед. Искам закуска на тревата, искам хубаво вино и вкусно хапване.

Да поискаш от живота един тих, лек пикник, да отделиш 3 минутки, за да намажеш малко Philadelphia на парче хляб и да вдъхнеш от аромата на лятото - така разбирам аз перфектния следобед. Компромисите не са вкусни, не мислите ли?

Защото понякога всичко от което имаме нужда е да събуем маратонките, да устеим допира на зелената трева и да си кажем- Да, не е трудно да бъдем щастливи. Коства едно навременно взето решение и пикник с кутуйка Philadelphia в правилната компания.