Ася е от онези жени, които дълго време отлагат решението да се сдобият с рожба до момента, в който един ден не разберат, че са направили грешка. Диагнозата, която връща Ася на земята, е „поликистозни яйчници“ и опасението на лекарите, че вероятността от забременяване е твърде малка. За щастие Ася има късмет. След като се подлага на специално лечение, голямата ѝ мечта за бебе се сбъдва. Вече е ясна и датата на термина - 2-и декември, 2019 г.

Нейната вдъхновяваща история, която по-долу ви представяме, е част от благородната кампания Направи го сега – ДНК на бъдещето, чиято цел е да насърчи всички двойки, които не страдат от репродуктивни проблеми, да не се страхуват от родителството и да не отлагат голямото събитие за по-късен етап от живота им, когато може вече да е късно.
Ето какво споделя Ася за избора си да бъде майка пред кампанията:

Ася и Тодор

Здравейте, мили хора, поздравявам Ви с инициативата, която правите за поредна година. Аз се казвам Ася и съм на 28 години. Моята половинка в живота е Тодор, на 38 година. Заедно сме от 12 години и най-накрая щастието и на нас ни се усмихна. За някои историята ни може да не е толкова вълнуваща, но, както се казва, всеки се радва на малкото чудо в живота. Като всяка двойка, смятайки, че всичко ни е наред, отлагахме напред във времето появата на малкото човече, но годините си минаваха и двамата се реализирахме в кариерните си направления. Винаги обаче нещо липсваше – една малка частица, за да е пълно щастието.

Затова един прекрасен ден, отивайки за поредния си профилактичен гинекологичен преглед, върху мен се стовари диагнозата „Синдром на поликистозните яйчници". Още по-смазващо ми подействаха думите на лекарката ми: „И сега, нали знаете, че забременяването ще е много сложно?!" Лекарката спокойно ни посъветва, че ако не се повлияя от лечението, да се замислим с моята половинка за инвитро. Поне при мен се случи така, че не понесох леко новината, мислех, че съм силна, но реално постоянно мислех за това. Търсейки някакво оправдание за себе си, реших да си сменя лекаря, съответно диагнозата беше същата.

Специалистът за миг не се поколеба да ме успокои, че ще се направи всичко възможно, преди да се предприемат крайни действия. Честно казано, вдъхна ми голямо доверие, изписа ми препарати, които да пия в продължение на 6 месеца и да се върна отново. Около нас се случваха хиляди неща, че в един момент бях спряла да мисля за моя проблем, така че фокусът падна върху други неща. Не мога да твърдя със сигурност, че е от препаратите или е било свързано с психиката или хормоните, но чудото на двете чертички се случи и при мен. Толкова съм щастлива и благодарна, че нямаше как да не го споделя и с Вас.

Вече съм в 11 гестационна седмица и нещата се развиват чудесно, надявам се да останат така до края и да си гушна детенцето. Поздравявам всички и изпращам много положителни емоции.

А как си представям бъдещето с моето дете? Бъдещето му ще е това да поеме по пътя, който сам/а избере, и аз и баща му да го подкрепим. А за възпитанието и уроците, които ние ще му дадем, да го накарат да прецени кой е най-добрият за него път. И да има смелостта да гони мечтите си. И тогава ще сме спокойни, че сам/а ще се справи с всичко в живота.

На финал искам само да изкажа благодарността си за каузата, с която организаторите на „Направи го сега - ДНК за бъдещето” са се заели, нека се популяризира по всички възможни начини, защото бъдещето е в нашите ръце.

Четете още: Вярвайте в чудеса, защото се сбъдват!