Новият сериал по HBO "Чернобил" се очертава като топ фаворит на публиката, на фона на разочарованието от финала на титана "Игра на тронове". Филмът ни връща 33 години назад, към датата 26 април 1986 г., когато се случва най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството. Ужасът е неописуем, а освободената радиация е поне 100 пъти по-силна от тази, причинена от атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки.

Петсерийната поредица на НВО „Чернобил“ повдига завесата около трагичните събития и героичната саможертва на десетки смели мъже и жени, които погубват себе си, за да спасят Европа от радиоактивния ад. Заснета е в столицата на Литва - Вилнюс, а декорът с панелните блокове много напомня на България преди 1989-а. Сценарист и изпълнителен продуцент на филма е Крейг Мазин, а главните роли са поверени на няколко звезди. Джаред Харис влиза в кожата на Валери Легасов - най-добрия ядрен физик в Съветския съюз. Заедно с Уляна Кхомюк (Емили Уотсън) са част от екипа, който трябва да проучи и оцени мащаба на последствията от инцидента, както и да изясни причините за него. Стелан Скарсгард пък е в ролята на заместник министър-председателя Борис Шчербина, изпратен от правителството в Чернобил броени часове след аварията.

Още с първия епизод „Чернобил“ даде заявка за смазващ сериал. Всяка смърт в „Чернобил“ е отражение на действителна такава. Съдбата на всеки мъж, жена и дете в радиус от стотици километри е трагично предопределена.

Покъртителната история на Людмила Игнатенко (Джеси Бъкли) - съпругата на Василий Игнатенко, един от пожарникарите, изпратени в горящата електроцентрала, броени часове след аварията, превзе сърцата на зрителите. Очакваща дете, Людмила не се отделя от съпруга си, осъден на нечовешки мъки. Любовта обаче се оказва безсилна пред неизбежната радиоактивна смърт. Загубата на Людмила не е мигновена. Трае дълго време, прекарано в болница в Москва.
Историята на Игнатенко е описана и в книгата Светлана Алексиевич – “Чернобилска молитва”:

„Не видях самия взрив. Само пламъка. Всичко буквално светеше… Цялото небе… Висок пламък. Сажди. Страшна жега. А него го няма и няма. Саждите бяха затова, защото гореше битум, покривът на станцията била залята с битум. Той после каза, че ходили като в смола. Гасели огъня, а той пълзял. И отново се вдигал. С крака ритали горящия графит… Тръгнаха без брезентовите костюми, както бяха по риза, така. Не ги бяха предупредили, викаха ги за обикновен пожар…
Понякога сякаш чувам гласа му… Живият му глас… Даже фотографиите не ми въздействат така, както гласа. Но той никога не ме вика. И насън… Аз съм тази, която го вика…
Стана седем часа… В седем ми предадоха, че той е в болницата.
Питам го: “Васенка, какво да правим?” — “Махай се оттук! Махни се! Ще имаш дете „. А аз съм бременна. Но как да го оставя? Той се моли: „Махни се! Спасявай детето” — „Първо да ти донеса мляко, а после ще решим”.
Той започна да се променя — всеки ден срещах вече друг човек… Започнаха да му излизат повърхностни рани… В устата, по езика, по бузите — отначало се появиха малки язвички, които започнаха да се разрастват… Слизестата тъкан падаше на пластове, на бели ципи. Цветът на лицето му… Цветът на тялото… Син… Червен… Сиво-кафеникав… А всичко това е мое, толкова любимо! Това не може да се разкаже! И не може да се опише! Даже не може да се преживее… Спасяваше ме това, че всичко това ставаше мигновено, нямаше време за мислене, нямаше време за плач.
Аз го обичах! Още не знаех колко много го обичах! Едва се бяхме оженили… Още не се бяхме нарадвали един на друг… Вървим по улицата. Изведнъж ме повдига във въздуха и ме завърта. И ме целува, целува. Разминаваме се с хората, и всички те се усмихват“.

Какво ще се случи с Людмила, предстой да разберем в новия епизод на „Чернобил“.
Петсерийната продукция се излъчва всеки вторник от 22 ч по НВО.