Илияна Лазарова е завършила театрален и филмов институт „Лий Страсбърг“ в Ню Йорк. Участвала е в сериалите „Стъклен дом“, „Седем часа разлика“ и в двата сезона на „Връзки“. Играе главна роля в американската продукция „Вампирска нация“, в който си партнира с Нийл Джаксън – един от враговете на Джеймс Бонд в лентата „Спектър на утехата“. Неин партньор е и Андрю Лий Потс от американския фантастичен сериал „Първично”. Илияна Лазарова има редица роли в постановки на театъра на „Лий Страсбърг“ в Ню Йорк, а също и на българска сцена. От септември 2013 г. до днес е част от трупата на ДКТ “Константин Величков” – Пазарджик. Преди няколко години Илияна продуцира в Народния театър „Иван Вазов“ представлението по пиесата „В съседната стая, или пиеса за вибратора“ на Сара Раул, носител на „Пулицър”.

Актрисата инициира кампания против намерениeто на общините да горят отпадъци. В София всеки ден се изхвърлят между 800 и 1000 тона отпадъци. С тази своя инициатива тя застава зад екологичните организации „Грийнпийс“ и “За Земята“, които в момента водят активна кампания на същата тема. Топлоелектрическите централи в Русе, Сливен, Перник, Бобов дол, Димитровград и Гълъбово искат да получат разрешение да горят отпадъци заедно с въглищата. Това ще доведе до замърсяване на въздуха с фини прахови частици, тежки метали и отделяне на най-опасните известни замърсители - диоксини и фурани, доказано канцерогенни, за които няма 100% ефективни филтри.

„Горенето на отпадъци в градските тецове ще създаде два основни проблема. Ще замърси въздуха в градовете, който и без това от години е извън нормите и ще отклони общинските средства за реално справяне с проблема с боклука. Да си изгорим отпадъците не решава проблема, а го задълбочава. Това е като да заметем събрания боклук от вкъщи под килима, вместо да помислим как да го намалим. Чистият въздух и здравословната околна среда са право на всеки от нас, затова тези проекти не трябва да бъдат одобравяни от институциите“ – коментира Илияна Лазарова във връзка с горенето в тецовете.

Ето какво още сподели тя по повод инициативата пред Woman.bg:

- Кой и защо е решил отпадъци да бъдат изгаряни в ТЕЦ? Защо според теб това е нещо лошо?

- Собствениците на остарелите топлоелектрически централи в Русе, Сливен, Перник, Бобов дол, Димитровград и Гълъбово искат да удължат живота им като получат разрешение да горят отпадъци заедно с въглищата. Това се случва със знанието на общините и разрешението на регионалните звена на Министерството на околната среда и водите.
Проблемът е, че тези централи са морално остарели и пригодени единствено за горене на въглища, докато в отпадъците имаме, така да се каже, цялата Менделеева таблица, включително всякакви вредни химикали, които при изгаряне стават още по-опасни, излитат през комина или остават в пепелите.
Тревожно е и че изобщо не е ясно какво точно ще се гори, нито откъде ще идват отпадъците. Има голяма вероятност да се внасят боклуци за горене и от други страни като Италия и Великобритания.

- Защо си против построяването на инсталация за горене на отпадъци в София? Изгарянето няма ли да реши проблема с тях?

- Не, изгарянето не решава нищо, само замърсява въздуха и оставя токсична пепел, а по този начин се унищожават и ценни ресурси. В София се планира една гигантска инсталация, която трябва да гори 180 000 тона отпадъци годишно в продължение на 30 години. Това означава, че през следващите няколко десетилетия Столична община няма да предприема никакви политики за намаляване на отпадъците и ще изостане от тенденциите в Европа и света.

- Филтрите няма ли да уловят 100% от опасните вещества? Твърдиш, че ще има и опасен остатъчен материал от горенето?

- Освен вече познатите ни фини прахови частици, за които няма 100% ефективни филтри, при изгарянето на отпадъци се отделят живак и други тежки метали, както и диоксини, които доказано причиняват рак и нарушават развитието, особено при децата.
Да, има остатъчен материал от горенето. Една четвърт от изгорените отпадъци остава под формата на пепел, която също съдържа опасни вещества и трябва да се съхранява някъде, създавайки риск за работещите и живеещите в близост и по маршрута между ТЕЦ и пепелните депа.

- Ти си против построяването на инсинератор в София, но това е модел, който съществува в други европейски столици?

- Да, така е. Инсинератори съществуват на много места в Европа, но през годините е доказано, че те са изключително неефективни. Но градовете вече инвестират в разделно събиране, а не в нови мощности за изгаряне. Флоренция точно преди година се отказа от инсинератор и каза, че парите ще вложи в повече рециклиране. В Детройт обявиха, че затварят огромен инсинератор, който работеше 30 години, а ние тепърва искаме да строим нов. Няма никаква напредничавост в това да си построим последния инсинератор в Европа, защото след 2020 г. еврофондове за горене на отпадъци няма да се отпускат.

От друга страна географското разположение на София е различно от това на другите столици, където съществува такъв инсинератор. Сравненията с инсталацията за изгаряне на отпадъци във Виена са неподходящи, тъй като, за разлика от австрийската столица, София се намира в котловина, където замърсяването остава, заради преобладаващото тихо време и характерните температурни инверсии.
И не на последно място, ако проектът не бъде спрян, осъществяването му не само ще попречи да се подобри управлението на отпадъците в София, ще струва скъпо на местните данъкоплатци, които ще плащат високата издръжка на инсинератора, както и на всички българи, които ще заплащат много вероятните санкции за неизпълнение на повишаващите се общоевропейски цели за рециклиране.
Има и още нещо – това е сериозна инсталация, която се нуждае от непрекъсната поддръжка, а като гледаме Столична община как слага плочки, много се притеснявам как ще се направи това съоръжение и то ще е в ръцете на Топлофикация – също дружество с много ниско доверие от обществото.

- Какво се случва, ако не ни стигат боклуците за горене?

- Това е много добър въпрос и е съвсем нормално да бъде зададен. Ако направим инсталацията, няма да можем да достигнем новите европейски цели за рециклиране на 65% до 2030 г., тъй като инсталацията ще изисква за гориво 50% (180 000 тона/година) от отпадъка на София. Ако няма достатъчно отпадъци в София, може да се стигне до внасяне на отпадъци от други градове и дори други държави, а според проекта ще се горят и утайките от пречиствателната станция за отпадъчните води на столицата.

- Какви са алтернативите тогава?

- Обществените средства трябва да отидат за две основни промени в системата за управление на отпадъците в София: Първо, да се осигурят индивидуални кофи за разделно събиране за всички сгради и второ, да се заплаща справедлива такса смет според количеството неразделно изхвърлени отпадъци. Особено важно е да има постоянна информационна кампания, така че всеки жител и посетител на София да знае правилата за изхвърляне на отпадъци.

Инвестицията в промяната на сегашната неефективна система вероятно ще бъде по-ниска от тази за строежа на инсинератора, който би струвал 350 милиона лева.

- Какво те накара да инициираш една толкова необичайна кампания?

- Не бих казала, че кампанията е необичайна. Човек диша от 12-20 пъти в минута. Сега си представете, че със всяко вдишване поемате отрова. От 17 000-30000 вдишвания на 24 часа не са на 100% чист въздух, без който организмът ни не може повече от 1-2 минути. А сега си представете, че и вашите деца вдишват този отровен въздух. Въпросът дали да застана зад кампанията, изобщо не стоеше пред мен. Най-основната ми мотивация е здравето на моите деца, както и моето и на моите близки. Това което предстои да се случи, ако не се намесим си е чисто бавно отравяне. Въздухът не е ничий, а е за всички и никой няма право да го замърсява. И всеки има право да диша чист въздух. Да не влизам и в подробности какво би причинило това на нашето здраве. Но земята не спира да съществува с края на нашето съществуване. След нас остават нашите поколения: деца, внуци... Те какъв въздух ще дишат!?

- Илияна, направи много интересни роли напоследък, и в театъра, и в киното. Кои в момента са вълнуващите проекти, по които работиш?

- Преди няколко седмици приключих снимките на един много забавен филм "По стечение на обстоятелствата" на реж. Петер Чивийски. Имах щастието да си партнирам с Ники Илиев, Николай Ишков и много други артисти. Есента ще бъде и премиерата на лентата. А на сцената, където е и сърцето ми, излязох с премиерно представление "Съединението на дете Кореи" от Жоел Помра, където си партнирам със Стоян Алексиев, уникален и щедър артист. Само едно ще издам на читателите и спирам да говоря. Пиесата не е никак политическа, въпреки заглавието, а за Любовта с главно Л, във всичките ѝ форми!!! Това чувство, което ни дава ток да функционираме!