Когато става дума за духовната същност на буквите, не може да не споменем, че изначално българската глаголическа азбука (глаголица) е била създадена от гениалния филолог Константин-Кирил като азбука на божественото слово и свещенослужението на говоримия действен български език. Тя е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук, а буквите за близки звукове имат сходни очертания. Поради тази причина с основание е наречена от учените най-съвършената графична система от древни времена до днес.

Всеки звук има знак-достойнство, което азбуките на повечето други езици не притежават. Така Константин Философ и Методий постигат с глаголическите азбучни знаци извеждането на азбуката на българския език като Християнско послание.

Ето защо трябва да подчертаем, че глаголическата азбука на българския език е първата и единствена в света християнска, а не езическа азбучна графичност. Тя е духовното послание на дълбоко вярващите християни Константин Философ и Методий, които влагат в глаголицата християнската символика, тоест те кодират Христовата вяра в писмените знаци на българския език.(*)

(*)Кина Къдрева, За азбуката или големия български ход, Литературен свят.

Глаголицата притежава закрилна за българския език и българския народ феноменалност. Тя е не само послание, но и молитва за България и българския народ, за неговата духовност и благополучие.

Първата буква е обозначена със знака и звука „Аз“, но и със смислово значение на „Аз“-Азъм-Аз съм, а в тази дума е вложен филисофски смисъл на осъзналия себе си човек в единството си с Бога; на Азът като начало на човешкото като божествена същност и като висша връзка с божественото, а оттам всички изисквания и отговорности на това да си Човек.

Глаголическият знак „Аз“, подобно на всички знаци в глаголицата, има магичен смисъл, носи магическа сила на словото и на българския език. Тази магическа сила и енергия са вложени от Константин Философ и Методий в смисъла и начертанията на самата глаголическа азбука като азбука на божественото слово и свещенослужението на говоримия, действен български език.

Затова българската глаголица е свещено писмо, което не само с преведените текстове на християнската каноническа литература, а с всяка буква и с всеки свой знак обвързва човека с Бога и изявява божественото в човека, за да освети човешкия дух и човешкото съзнание и да ги извиси към Бога чрез християнската религия и богослужение. (*)

(*) Пак там.

Именно затова глаголическият знак „Аз“ е не само начален знак и буква, но в него е закодиран смисълът на божието слово, изявяващ смисъла на азбуката и кодиращ философията на българите.

Втората старобългарска азбука – кирилицата, възниква като граждански опростен вариант на глаголицата с цел масовото ограмотяване на християните. Известно време двете азбуки са употребявани успоредно, но към края на Х и началото на ХI век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.

По нейното авторство често се спори, но безусловно в основата на създаването й са Константин-Кирил и неговият най-верен ученик и последовател Климент. А и не случайно тя е наречена кирилица. За нас като българи е по-важно да знаем, че тази азбука, използвана от милиони по света, е сътворена в България. И макар да съдържа и гръцки букви, в основата й е моделът на глаголицата.

Тя отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква, а думите се изписват така, като се изговарят. Това прави нашата писменост уникална, благодарение на която ние четем и пишем, без да се колебаем като други европейски народи пред думите на родния си език. А с приемането ни в Европейския съюз, от 2007 г кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука.

Можем да твърдим, че глаголицата и кирилицата са две знакови системи на една азбука. Кирилицата не е нова азбука, а по-удобната и масова за ползване знакова система на азбуката на българския народ при разширените нужди на държавността, политиката, християнството, грамотността и образованието.

И така възниква въпросът: Щяхме ли ние, българите, да сме същите, ако пишехме на глаголица или на старобългарската кирилица, която е претърпяла редица промени и осъвременявания, особено в резултат на правописната реформа през 1945 г, когато биват премахнати буквите Е двойно и голяма носовка и се стига до окончателния вариант на съвременната българска кирилица, която използваме и днес?

Безспорно, сигурно щеше да има различни характеристики и нюанси в характера и съдбата ни като индивиди, народ и нация, защото всяка буква носи определена енергия и вибрация в зависимост от поредността си в азбуката и числото, на което отговаря. Вероятно и думи като България, българин, родина, народ, човек и много други съществени български думи щяха да имат различни от сегашните си вибрации, но същността и основата на българските букви остава една и съща, а именно: нашата българска азбука е най-свещеното нещо, което притежаваме като народ, защото тя не само е огромно културно наследство, но е божествена и свещена по произход. Тя е посветена на връзката ни като народ, християни и държава с Бога, тя е уникална и неповторима.

Буквите са свещени небесни знаци, самите те говорят и излъчват светлина. Когато става дума за език, писменост всяко действие, всяка промяна, особено на основни неща, не са без съдбовно значение. В нашата азбука специфични чисто български букви вече отсъстват – за добро или за зло – никой не може да каже. Но пък съвременната кирилица вече ни въздейства и формира със своите вибрации и енергии повече от 70 години – цял един човешки живот. А за да се задействат определени вибрации и да окажат влияние върху характера и съдбата на човек, понякога са нужни много по-малко – от 1 до 5 години!

За нас като българи е по-важно да запомним думите на Черноризец Храбър: „Българската книжовност е свята, защото свят човек я е сътворил“ и да сме горди, че притежаваме уникална, свещена културна, научна и литературна ценност, придаваща ни не само национална и християнска, но и божествена идентичност.


А ето и един исторически феномен, заради който можехме да не сме същите българи, държава и нация, ако народът не бе повярвал в един друг феномен, наречен през 1894 г. от Иван Вазов в романа „Под игото“ „чудновата комбинация“, „уловена в мрака светулка“, „необяснима игра на случая“, „каприз на случая или орисия“, довел до драматични обрати в историята ни и началото на освобождението ни от турско робство. Именно вярата не толкова в Бога, а в знамения, чудеса, магия, характерна за българския народ, е причината народът масово да повярва на едно пророчество още от 1769 г., приписвано на известния по онова време швейцарски старец-пустинник Мартин Задек (*), но считано по-скоро за анонимно и описано от писателя революционер Захарий Стоянов още през 1884 г в „Записки по българските въстания“ по следния начин:

(*) Пророчествата на Мартин Задек имат преди всичко политически характер, обхващат почти всички тогавашни европейски държави, включително и Америка, а също така и съдбата на арабските мюсюлмани в Мала Азия и Азия, като основно са адресирани към тогавашното настояще и бъдеще на Османската империя, която лежала на три континента (Азия, Африка и Европа) и била основен крепител и разпространител на исляма. А самото пророчество най-общо можело да се формулира, че християнството ще победи исляма, а Турската империя ще се разпадне.- Бел. ав.

„По това време именно беше разгласено измежду всичките съзаклятници онова остроумно откритие, което немалко обърна някои скептически умове и даде поразителен подтик на пропагандата в 1876 година. Аз говоря за математическата истина, която се срещаше с думите: „Турция ке падне“.

Ето това философско откритие, в което, като се обърнат буквите на идеалното изречение в черковни цифри, излязва годината 1876.

т=300 к=20 п=80

у=400 е= 5 а= 1

р=100 д= 4

ц=900 н=50

I= 10 е= 5

а= 1

------------ ------------- -------------

1711 + 25 + 140 = 1876

И така, Турция ке падне! Ке падне тя именно през 1876 година. При всичките ми питания и издирвания както тогава, така и по-после, аз не можах да се добия до името на тениалния автор на това знаменито откритие. Ако това лице, което и да било то, живо или умряло – беше написало хиляда дебели томове, не щеше да подпали толкова огъня в сърцата на българския народ, отколкото можа да достигне това само с три думи.

Аз предполагам обаче, че авторът на Турция ке падне не е само едно лице, но целият български народ, на който божественото огнено въодушевление по това време откри едновременно това съвпадение. Всеки знающи да чете и да пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-нагледно по онова време в неговата истинност.“(*)

(*) Захари Стоянов, Записки по българските въстания. Разказ на очевидци 1870 – 1876. Съчинения - том първи, Български писател, 1983. За пръв път публикуван през 1884 г.

Ето, такива сме ние, българите, тогава и сега, както ще се убедите сами от написаното в тази книга. И макар преди повече от век буквите да са имали други числови стойности за разлика от тези, с които пишем днес, то духовната същност, която те притежават и която ни характеризира като характер, идентичност, душевност, народ и нация все пак продължава да е една и съща.

С право смятаме 24 май за най-българския празник, защото сме дали на света кирилицата. Какво е за нас българите кирилицата – ограничава ли ни, или обратното – дава ни свобода и право на избор.

Но има и още нещо, което често не разбираме, защото едно е да си БЪЛГАРИН в собствената си страна, друго е да си българин извън страната. Често, когато срещаме българи, живеещи в чужбина, а най-вече, ако са минали и няколко години от живота им зад граница и са започнали – дали за да се правят на интересни, или просто защото родният им език е започнал наистина да им се изплъзва по същия начин, както и намирането на правилната дума, те започват да ни говорят на завален български с акцент, търсейки постоянно правилната българска дума. И признайте си – май наистина се дразните от това и някак започвате да ги чувствате не чак толкова българи и дори някак отчуждени. Да не говорим, че вече трудно намирате допирни точки на мислене по много въпроси – вие си мислите като българи, а те – като bulgarians или нещо подобно.

А сега искам точно това да ви докажа, че много от тях наистина вече не са точно тези бЪлгари, които са били в страната си, а са доста по-различни, живеейки и работейки, общувайки в друга държава, в която никой не мисли за тях като за БЪЛГАРИ – чужденците дори не са в състояние да произнесат тази дума с рядката буква Ъ!, защото българите вече са се превърнали в bulgarians или в това, което изискват от тях вибрациите на изписването на името българи на съответния език на страната, в която живеят!

Всичко се свежда до буквите и техните вибрации. Думите са сбор от звуци, звуците са резултат от вибрации, а вибрациите са източник на форма. Зад всеки звук стои определено число, защото звукът е резултат от вибрация. Всяка буква от азбуката, независимо дали е от кирилицата, латиницата или друга някоя азбука, отговаря на определен звук, а значи и на свое число.

Тъй като всяка нация, а оттам и всеки човек, е под влияние на своята азбука, то най-правилно е човек да изчислява числото на името си в съответствие с азбуката на родината си.

Всеки, който е роден в дадена страна, без значение дали тя е на Изток или на Запад, е в синхрон с вибрациите на звуците от съответната азбука. Но ако този човек напусне страната си и приеме ново име, което се изписва на друга азбука, то той попада под влияние на вибрациите на новата среда и новото си име, което значи, че името му трябва да се преизчислява и по азбуката на новата страна, в която живее и работи.

Освен по вибрациите, азбуката на всеки език има свой порядък, формиран в резултат на определени традиции, като значението, вложено във всяка отделна буква, намира израз и във формата й. Независимо от съвпаденията и различията на отделните азбуки, то формата на всяка буква в съответната азбука произтича от скоростта на вибрациите й, формирани и от особеностите от национален и географски характер.

И чудно ли е тогава, че словото, намерило израз в думата и звука, носи в себе си мощна сила, която едновременно може да гради, но и да руши. Словесната сила от векове се използва за различни цели – заклинания и молитви, любов и омраза, здраве и болест, добро и зло. Думите винаги са играли важна роля, те са божественото оръжие на сътворението, а всяка буква е отговаряла на свое число, наложено от традицията. Ето защо и нашият народ казва: „Казана дума, хвърлен камък“, „Голям залък лапни, голяма дума не казвай“, Девет пъти мери, един път режи“, защото една дума е в състояние да направи човека щастлив, да го излекува или да го направи нещастен и дори да го разболее.

По същия начин емоциите и чувствата, облечени в думи, всеки миг оказват влияние върху света. Ако човек изпрати думи и образи на любов и съзидание, той участва в творенето на нещо прекрасно. Но ако излъчва сигнали на омраза и разрушение, той не твори, а разрушава Вселената. Осъзнае ли това, човек със сигурност ще се въздържа да изрича думи с негативно значение в яда си, насочени към близките му или към други хора.

Всеки има право на избор в живота си – дали да избере свят, изпълнен с любов и благодарност, или свят, пълен с недоволство и омраза. Бъдещето ще е такова, каквото всеки иска да бъде. Човек държи ключа към всичко, а законите за вибрациите и тяхната енергия ще продължават да завихрят живота в неспирно движение.

Всеки човек е част от тези закони и тези вибрации, които заедно със звука и музиката, имат своето числово изражение. Името, като съвкупност от определени звуци и вибрации, също е носител на определена енергия и тя намира израз в числата. Ето защо името със своите вибрации и енергии е ключът, който може да отключи много заключени врати в живота, показва посоката, в която човек да се движи, за да успее да се реализира, както и товара, който е наследил от миналото си.

Поради това всеки, който се чувства българин, не може да не се интересува и от вибрациите и енергиите на нашата страна България, но ще бъде учуден от някои изумителни съвпадения.


БЪЛГАРИЯ = 2 + 9 + 3 + 4 + 1 + 8 + 9 + 3 = 39 = 3 + 9 = 12/3

Ключовото число на името България е 12/3. Числото 12 се редуцира до 3 – числото на себеизразяването, себедоказването и на социалната изява, което управлява Триадата - Отец, Майка и Син, и по този начин и Сътворението.

Първата гласна е Ъ и отговаря на числото 27/9.

Първата съгласна е Б и отговаря на числото 2.

Първо число от формулата Г/С (гласна/съгласна) = 9 + 2 = 11/2

Второ число от формулата Г/С (гласна/съгласна) = 9 – 2 = 7

Съотношение Г/С = 2/7

Започваме с второто число от формулата Г/С=2/7, което разкрива основните предизвикателства на името България и заложените отрицателни поведенчески модели.

Основният проблем на 7 е страх от изоставяне, липса на доверие, скептицизъм и контрол. Показва засилени тревоги, аналитичност, „философстване“, прояви на високомерие, че другите не покриват изискванията и стандартите му, страх от обвинения и линчуване, затова трудно се доверява на някого, нужда от контролиране заради уязвимост.

Второто число 2 е редуцирано от царското 11, което е причина за фрустрация и свръхемоционалност, която още повече засилва доминантното поле на изява – Емоционалното, в името България. От друга страна, това царско число позволява на страната да види как би трябвало да стоят нещата, но не дава сили или възможности те да бъдат направени по този начин (чували сте често някой, а може и вие да сте го правили, да казва: ти акъл не ми давай, пари ми дай).

Страхът от унижение и изоставяне(7) или липсата на доверие(2) води до фанатичност относно убежденията и недоверие(7). Човек предпочита сам да си свърши работата, защото няма вяра (7), че друг е в състояние да я свърши, ако не по-добре, то поне колкото него самия.

В комбинацията 2/7 прозира и нетърпението(7) при взаимодействие с другите(2), чувствителност към мнението на другите, трудност да се формулира и изрази това, което мисли (2), поради страх от грешки и да не бъде възприет неправилно и да бъде обвинен и унизен(7).

Ако обаче изчислим името като Bulgaria (2+3+3+7+1+9+9+1 = 35/8), то получаваме за Ключово число на името кармичното 8.

Първо число от формулата Г/С (гласна/съгласна) = (В=2) + (U=3) = 5

Второ число от формулата Г/С (гласна/съгласна) = 3 – 2 = 1

Съотношение Г/С = 5/1

Най-краткото описание на този поведенчески модел 5/1 се изразява в проблемите на аза и егото, които пречат да се видят и осъществят промени и движение напред. Типичният модел на такава комбинация би могъл да обясни поведението на България на световната арена и начина, по който я приемат другите. Доминиращата енергия за такава страна може да се изрази по два начина в зависимост от това, каква позиция заема държавата в конкретна ситуация: твърда съпротива срещу новите тенденции и промените(5), водеща до закостенялост и късогледство в политически, икономически и социален план, както и неспособност да се разберат новите тенденции и да се предприемат належащите промени поради егоизъм, лични интереси, желание, но невъзможност да е начело и да диктува своите условия (1), или прекалена отстъпчивост(5) поради чувството за несигурност(1), което води до непостоянство и честа смяна на позицията(5). Това пък може да доведе до нежелани политически и икономически последствия поради факта, че другите ни виждат като страна, на която не може твърдо да се разчита по отношение на поетите й ангажименти, защото винаги очаква да е облагоделствана лично(1) и е възможно да се отметне от думата си и да промени становището си(5).


Връщаме се към името на кирилица. Виждате, че в крайния сбор на числата на буквите от името България присъстват числата 3 и 9 като 39, което се редуцира до 12/3. Тези числа са олицетворение на Сътворението, Вечността и Любовта: България = 39/12/3.

Числото 12 символизира кръговрата във Вселената и природата и мъдростта, придобита чрез опита (12 месеца, 12 часа на циферблата, 12 астрологични знака на небесната карта, 12 животни по китайския зодиак, идеалната дузина). 12 призовава да спрем да се изживяваме като жертви на обстоятелствата и да се опитаме да открием доброто дори в лошото, да видим обратната страна на монетата, което в крайна сметка ще ни помогне да разберем кои сме в действителност.

И защо ли не се учудваме, че любимата мъдрост на българина, родена от народния многовековен опит, е „Всяко зло за добро“!

Името “земя” на кирилица притежава Ключово число 21/3 (обратното на акта на Сътворението на света 12/3, с което Питагор е обозначил Вселената (3). Което пък ще рече, че докато Бог, гледайки отвисоко, е подходил рационално и в началото е била идеята 1, а след това материята 2, за да се получи резултатът 3 (Вселената, Земята в случая), то ние, гледайки от долу нагоре, подхождаме точно обратното - първо виждаме материята 2, а едва след това идеята Бог, а резултатът 3 в общочовешки и общовселенски мащаб най-малко ни интересува, защото той е следствие от емоционалните ни лични възприятия.

Човекът от тази гледна точка 21/3 е твърде неуравновесен, залага на физическото, материалното, може да е твърдоглав или твърде отстъпчив; основните му проблеми са с общуването и взаимоотношенията с другите, силната сантиментална зависимост, егоцентричността, като трудно се освобождава от емоционална и сантиментална привързаност, може да се проявява като глупав и безчувствен. Двете неща, които носят същото число 21/3, са свързани с хуманността, която е нашият изпит на Земята, и материалното, физическото, свързано с числото 2, което също олицетворява кръвта в човешкото тяло.

И така излиза, че след като не сме в състояние да издържим изпита си по хуманност и по способността ни да сме човеци, то именно материалното, което е кръвта, ни наказва и разболява, защото именно кръвта е тази, която циркулира из цялото тяло и го лекува или разболява в зависимост от резултата 3. А 3 е на настроения и се лашка от едната крайност до другата по скалата на емоциите.

Ето защо постоянно едни се борят да запазят Земята чиста, а други я рушат безпощадно - двете крайности на една скала, което е и характеристика на числото 3. Ние сме обречени да възприемаме света емоционално, обречени сме повече да рушим 21/3, отколкото да градим 12/3, както е направил Творецът.

И става дума не само за нашата българска „земя“, планетата Земя, за природата й, за богатствата й, за флората и фауната й, става дума и за самите нас, защото ние много повече рушим и себе си, отколкото творим; ние много повече рушим и малкия си микросвят, отколкото го сътворяваме. Защо ли? - защото егоистично (1) подхождаме и преобразуваме и природата, и хората, и средата си, за да ги нагодим към себе си и да ги контролираме, а когато не успеем - просто рушим себе си, като или трупаме емоции навътре, които унищожават тялото с различни заболявания, или пък ставаме агресивни и насочваме тези емоции навън към света, който ни заобикаля - жестокост, агресия, насилие, престъпления, убийства.

Какво е решението ли? Решението e Human = 21/3.

Щом си на Земята, ти си първо Човек, първо си Human, а след това всичко останало. А шансът все пак е на страната на човещината, защото числата 1 и 3 са нечетни в това съчетание, което значи положителни, докато има само едно число четно 2, което е отрицателно. Шансовете са на страната на положителното, на хуманността.

А ето и още едно важно тълкувание на числото 21, което е Свободата и нашето спасение през 21/3 век. Числото 21 има древноегипетско значение "Истината ще те освободи".В настоящия 21.век именно Истината е ключът към Свободата.

А обърнато 21 е 12, което пък означава "Жертвата". Числото 21 е огледалният образ и значение на 12 и символизира съвременния поход към Свободата. 21 е символичният портал, през който трябва да премине всеки, за да се почувства свободно човешко същество, управляващо собствената си съдба и освободено от чувството на "жертва".

Именно затова планетата Земя е изпит за човечеството, за хората, за всеки поотделно, за да разберем какво значи тя за нас и какво би значело да сме без нея, какво значи да сме без живителната й сила, какво би станало, ако останем завинаги без нея и че това зависи пак от нас, хората, човечеството.

Но едновременно с това Земята е нашето българско изпитание и карма.

Земята е нашата Майка, без която ние преставаме да сме земляни и българи.

И само ако разкъсаме най-после оковите и не бъдем повече "жертвата", а заедно с природата отбележим триумфа на Духа, прогледнем за собствената си свобода и значимост във Всемира и усетим вкуса на Истината, която е стаена в сърцето и душата, за да се почувстваме част от планетата, част от светлината, част от кръговрата на природата, част от замисъла на Вселената.

ЧИСЛО 1 2 3 4 5 6 7 8 9

брой поява в името България 1 2 33 4 - - - 8 99

Нека се опитаме да изтълкуваме числата с техните вибрации в името на България:

4 е добра и плодородна земя на Христовата вяра (4 олицетворява също и кръст);

Сътворена от Бог, Отец (1), и Материя, Майка (2), като отделна Вселена, Син (3);

Изпълнена с Любов (двете 33 = 6 = Любов, но и мъченица по подобие на Христос);

Надарена с богата природа (3), фауна и флора (8), призвана да е посредник и да създава мост за сътрудничество към Запада (8) и Изтока(3);

Благословена с интуиция, ясновидство, интелект, състрадание и Универсалната любов на Бог (9);

или „Земя на Бога“, сътворена от Бог за Бога на Земята; също и „Земното царство на Бога“ и „Божията воля“, защото вибрацията на гласната буква Ъ олицетворява „царската власт“ и „влиянието“, символ е на щастливото число на кармична отплата 27/9 ( 27/9 са също и вибрациите на думата „слово“ и числото на Бог 999=27/9), а вибрацията на буква Б е свързана със създаването на света, защото тя е едновременно Бог и Битие като по този начин Б става изразител на Божествения закон за равновесието, хармонията и растежа.


В нумерологията е прието да се смята, че когато някои числа липсват в името поради липсата на буквите, отговарящи на тези числа, то тези числа се превръщат в кармични уроци за същността, която ги притежава. В името на България липсват три числа – 5, 6, 7, като дори в изчисленията на пълното име на Република България числото 5 отново се явява като кармичен дълг, защото липсва и в него. Така може с увереност да се твърди, че 5 е едно сериозно кармично изпитание за страната и българите, още повече че и думите в българския език, които имат това ключово число, го потвърждават.

Липсата на 5 в името се среща доста рядко, но този факт сочи субект, който живее в собствения си малък свят. В по-лошия вариант са възможни психоблокове със склонност към депресия, емоционални сривове, възприемане на света твърде емоционално, висока степен на чувствителност, която е в състояние да предразполага към заболявания на нервна почва. Такъв субект трудно понася промените, предпочита установения начин на живот и ред. Освен това той има склонност силно да се привързва и изпада в зависимости от хора, предмети, обстановка, събития и обстоятелства, които могат да са както икономически, социални, така и политически и тоталитарни, като и най-малката промяна може да го извади от равновесие.

Може би този заложен кармичен урок за България и българите говори достатъчно красноречиво сам по себе си и поне частично разкрива отново психиката и мисленето ни като хора на крайностите - „силно да люби и силно да мрази“, изключително търпение, граничещо до робска психика, както и другата крайност – палеща се емоционална революционност, непоносимост към поробителя и чувство на жертва и онеправданост. Тази висока степен на чувствителност и емоционално възприятие на света, чувството на жертва, както и трудното възприемане и приспособяване към промените и новото на отделната личност, а оттам – и на народа като цяло, е причина и за различни сривове и депресивни състояния, често придружавани от зависимости, пристрастявания, социални трансформации и персонални катаклизми, водещи от своя страна във възходяща линия до провали, неуспехи, озлобяване, завист, злоба, омраза и предателство.

Така кармичният урок на числото 5 естествено води до последствията от липсата на числото 6 в името България, защото само неуравновесеният и озлобен човек има предпоставки да се превърне и в престъпник.

Липсата на 6 се среща при субекти с криминални прояви или напълно безотговорни, на тях не може да се разчита. Те самите не вярват в себе си и не се възприемат добре. Това може да ги доведе до пристрастявания към алкохол и наркотици, за да избягат от света и от себе си. Така до известна степен става ясно и защо думата „бандит“ се превърна в неразделна част от реалността ни, още повече че тя има същото число 23/5 като „човек“, „нация“, „българин“.

По този начин стигаме и до следващия кармичен урок, заложен в името България, а именно числото 7. Това число липсва в случаите, когато е възможно субектът да не изявява напълно целия си интелектуален потенциал или пък да няма голямо желание за самоусъвършенстване. Аналитичните му способности са скрит талант, който също може да не се изявява напълно, поради което често да остава неразбран. Но най-същественият момент в кармата на това число е, че липсата му означава, че то е било пренебрегвано в минали периоди и животи, а това поставя духовните изисквания на първо място тук и сега. Поради силното фокусиране върху материалните завоевания в миналото, това число не се е изявило и има опасност и сега да остане такова, ако не се промени насоката на мислите и живота. При това 7 е достатъчно силно и е свързано със здравето и целостта на субекта, ако бъде пренебрегвано, то е в състояние да постави на изпитание духа и вярата дори с цената на здравословни проблеми що се касае до човека и народа, или да постави на изпитание единството, независимостта и целостта на нацията и страната.

В тази връзка отварям скоба да спомена, че не случайно думата „лудост“ се изразява на кирилица с числото 8, което не е нищо друго, освен болезнено нарушен баланс между двете огледално обърнати повърхности на това число, между даване и вземане, между духовно и материално не само на земно равнище, не само „навътре“ в субекта, но и нарушена хармония и във вселенски мащаб, при което се нарушава и знакът за свободно движение на вибрациите и енергиите към безкрайността във Вселената, тоест „навън“от субекта.

7 също може да показва известна липса на доверие към онова, което не може да се види или провери, като вярата е най-голямото житейско изпитание за субект без 7. Такъв субект е склонен да е дребнав и сприхав, да се задълбочава прекалено много в подробностите; на моменти да му липса проницателност и далновидност. По-интересното е, че с цел да се проявят качествата на 7 Съдбата е в състояние да постави носителя на тази карма в условия, когато може да се занимава с изследователска и научна дейност, открития и иновации или пък да прояви метафизични интереси и да го подложи на известно уединение и изолация в работата му.

Ключовото число (число на първото име) на България е 3 – слънчевото и късметлийско число на Вселената, природата, земята, радостта, светата Троица; на природо-математическите науки, на талантите, уменията и занаятите, свързани с творчеството, изкуството (3), музиката и танците (4).

Числото 3 принадлежи на източната група, заедно с 1, 3, 4, 9, а посоките, към които е отворено и обърнато, са север, изток, югоизток и юг.

Така много лесно всеки може да си обясни защо традиционно отношенията на страната ни са добри с едни съседи или страни, а не толкова добри с други; защо традиционно българите, освен като славяни, са свързани с Русия; защо традиционно Турция е оказвала и продължава да оказва съществено влияние в живота на страната и народа ни.

Няма как да пропусна една държава, която предоставя добри шансове за сътрудничество с България в различни области на икономиката, търговията и производството, но и като мост към Запада, а именно Китай, който, освен че отговаря на източната група, има още едно изключително благоприятно нумерологично преимущество – притежава същото съотношение Г/С=2/7 на кирилица, както и името България. Това съвпадение ни дава шанс да си сътрудничим тясно с тази страна и да бъдем предпочитани и от нея самата пред други страни в региона за взаимноизгодни връзки.

Освен това и Балканите, и Китай имат на кирилица същото материално число 5 както българин, човек, материя, което в положителните аспекти на това число е предпоставка за едно добро и изгодно сътрудничество. Що се касае до Балканите, то в някои случаи това съвпадение може да крие и някои непредвидими последствия поради самата променлива и нестабилна същност на числото 5, като изгодата може да не е материална, а престижна, оригинална и новаторска.

Но България е облагоделствана от числата, защото, макар 3 да е ключово число на името, то в самото име България има и числото 8, което й дава възможността да играе успешно ролята на посредник между Изтока и Запада не само заради геополитическото си положение, но и защото числото 8 е от западната група, а нумерологичното му значение включва и способността да е мост за сътрудничество, приятелство и свързващо звено между двете групи числа, двете групи посоки и части от света. Но също така числото 8 е Ключово число на името на България, изписано на латиница.

Добре е за нас българите да знаем също, че енергията на Ключовото число на България 3 отговаря на стихията Гръм, на сезона Пролет и на Напредничавостта, което ни поставя по възможности в първите редици на света по изобретателност, иновации, прогресивни технологии, научни открития и специалисти във всички области на науката, техниката, изкуството, литературата и духовността.

***

Из "Духовният код на България, българите и българската азбука", Съни Ламброзо, издание на Хомо Футурус