„Братле, утре те искам 10 в офиса, че имаме важен кол!“ или „В момента важен е начинът, по който вотът ще инфлуенцира живота на обикновения човек.“

Хващам се на бас, че повечето от вас поне веднъж са изпадали в неловка ситуация, в която уж се говори на български, но не схващате и половината от думите (не дай Боже да е на интервю за работа). Или пък ако долавяте смисъла, то е само защото английският ви е добър. Всъщност немалко са случаите, в които вече и хора, които грам не разбират английски език, говорят с чуждици, въпреки че разполагат с точни еквиваленти на български. Пардон, току що употребих точно две чуждици...

Горните два примера са част от градското ежедневие – кол е "термин", който толкова сериозно се е наложил в офис средата, че по-младите хора те гледат леко озадачено, ако се объркаш и употребиш традиционната дума „обаждане“. Може би скоро няма и да помнят, че може да се използва в такъв контекст... Ще им звучи като самун, челяд, софра или какъвто и да било там прашасал архаизъм от старите книги на Вазов.

Но няма какво да се заблуждаваме - „кол“, също като "килър" например, си е доста модерна дума и милениалите хич не ги интересува старият български език и култура – това си е яка дума и те няма да се откажат от нея. Затова и едно от първите неща, които може да долови слухът ви на влизане в някои от най-големите и лъскави офиси в столицата, е именно ...„кол“.

„Инфлуенцира“ пък може и да ви звучи като дума, излязла от устата на някоя ромка, която никога не е ходила на училище, но всъщност може да бъде чута от не кой да е, ами от кореспондента в Италия на една от големите родни телевизии, която коментираше изборите за европейски парламент...Уж човек на словото, но и тя, жената, не е подмината от модата да говори с чужди думи...Кой знае, може просто да e живяла дълго на Ботуша и леко да е позабравила българския.

Примерите за чуждиците, които масово и необезпокоявано нахлуват в езика ни, са толкова много, че стотици страници няма да ни стигнат да ги изброим и опишем...Ето все пак няколко, които са неизменна част от офис езика: „кликабъл“, „вайръл“, „контент“, „ингейджмънт“, “мийтинг”, "инфлуенсър", „Асап“ (едно още по-сложно явление, налагащо се в офис кореспонденцията - абревиатура от as soon as possible,) ....и т.н. Все модерни думи, които са доста разпространени в последно време сред младите хора с модерните професии.

Този текст няма намерение да осъжда никого и вместо да си обясняваме защо е важно да съхраним езика си, защото той е стар, богат и част от нашата култура и т.н,, просто ви цитирам пасаж от една българска книга, на която предполагам много от вас са попадали:

"Ако обичаш един човек, той си е добре около тебе, има си нужда от тебе, търси те. Ако го мразиш – той боледува и гледа да се махне от тебе, далече да е, да не го заразиш с лошотия. Но ако спреш да го забелязваш или го забравиш, може да умре! Защото забравата е липса на всякакво отношение. Тогава човекът остава непотребен. И залинява… Така е и с езика. Има хора, които го обичат, ползват го и се грижат за него. Има други, които не го долюбват, смятат го за беден и грозен. Но има трети, за които е непотребен и стар. И не си служат с него, не го и познават. Те са най-страшните и най-опасните! Защото не го правят от омраза, а от незнание. Който не знае, няма отношение. Когато не познаваш някой достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят… И точно така умира един език…”.

Из "Стопанката на Господ", Розмари Де Мео

Няма какво да добавя освен: "Познавайте и обичайте езика си. Не го оставяйте да умре!"

А като идея, някой път може да поиграете на една много лесна и полезна игра. Просто се опитайте да намерите чистия български еквивалент на всяка една чуждица, която попада в речта ни... Ще останете смаяни всъщност колко много чуждици употребяваме днес и колко много хубави български думи си имаме за тях...