Винаги си личи, когато един град се е превърнал в заложник на алчността и борбата за власт. В царството на безобразията, което представлява България през 2019-а, София е именно такъв град.

Подлагайки на нелепи експерименти гражданите, управлението на столицата държи общественото внимание нащрек до степен, в която столичани всеки миг треперят кой ще бъде следващият нелеп скандал или подвеждащо предложение, което после да бъде потушено с невинна усмивка.

Сякаш нарочно в годината на кметските избори, когато би трябвало да очакваме „чудеса от храброст“ в името на следващ мандат, получихме смъртоносни перки на акули при „ремонта на ремонтите“, цъфнали плочки около сменените за милиони трамвайни релси, наводнени новоремонтирани улици и булеварди, скандали и очевиден рекет над бизнеса и гражданите чрез неуморно разбиване на улици.

Косите на столичани редовно се изправят я от някое незаконно барбекю на покрива, дадено на някой от „нашите“, я от поредната сделка с евтин имот, я от внезапно цъфнал строеж на огромен хотел, оказал се впоследствие с проблемни документи.

Изобщо не говорим за презастрояването, за скандалните изсичания на стари дървета, за безумието с паметниците на културата и дори няма да споменаваме за показната акция над законно избран кмет на столичен район, която вероятно държи нащрек всички останали районни кметове.

В последните дни, докато обществото трепери дали пък няма да вземат да застроят Борисовата градина, ни беше сервирано „ново двайсе“: загрижената община обмисляла нови такси за автомобили в центъра на София „по модела от Виена“, както обясни Йорданка Фандъкова.

Каква Виена, бе?!? Наистина ли си мислят, че българите лапаме мухи и не знаем как се живее в града с най-добрия градски транспорт в света? В града, който практически изцяло може да бъде обиколен на велосипед? В града, където можеш да се разхождаш по домашни чехли, защото улиците са по-чисти, отколкото много частни домове? В града, в който не може дори да пребоядисаш входната си врата без специално разрешение? В града, в който ще отнесеш няколкостотин евро глоба, ако пуснеш флекс дори на километър от спящо бебе?

Но в изостанала България, освен арсенал от рестрикции, не виреят никакви идеи, дори най-простички. Планът за устойчива градска мобилност с хоризонт 2035 година, който Столичния общински съвет все пак прие вчера след две години родилни мъки, показва недвусмислено за какво мислене става дума. Макар и управляващите да отрекоха каквото и да е увеличение на цените „на този етап“, става ясно, че в близките шест години – неизвестно точно кога – все пак ще се въведе по-скъпа и по-рестриктивна „червена зона“ за паркиране в центъра на града, за да бъде решен „проблема с автомобилите“.

Целият този псевдоплан за екологичност е придружен от неохотни обещания за довеждащ транспорт до метространциите, за стотици километри велоалеи (дали ще са като сегашните?), за увеличаване на пешеходните пространства в центъра.

По начина, по-който тази мярка се поднася на обществото, е лесно да се досетим за целта й: да се намери още един начин да се вземат такси от жителите на града, без да се отчитат страничните резултати. Ето един очевиден ефект от евентуалната „червена зона“, който ще се разлее като цунами из града. След въвеждането на рестрикции в същинския център, онова, което остане като синя зона, мигновено ще бъде натоварено до степен, в която живеещите буквално ще бъдат лишени от възможност да паркират пред домовете си, независимо че плащат 150 лева такса на общината за това удоволствие.

И без това към днешна дата собствениците на апартаменти в центъра трябва да обикалят по един час пред своите жилища, за да намерят място за паркиране. В зелената зона този проблем все още не е толкова силно изразен, но с въвеждането на „червена зона“, той ще се изостри и там.

В последствие ще се увеличат и синята, и зелената зона, наистина докато стигнат до Перник... Според майтапите в социалните мрежи, там вече рекетът на общината ще бъде спрян по най-сигурния начин: с винкело.

В момент, в който виждаме абсолютната капитулация на столичното управление пред всевъзможни частни интереси, приемането на какъвто и да е план за развитие на града, неизбежно трябва да бъде подлаган на недоверие. В случая има и основания за това: в крайна сметка като собственици на автомобили малко ли пълним касата на управляващите, че да ни заплашват с нови такси? И какво всъщност получаваме в замяна? Задръствания, конфликни кръстовища, мръсен въздух и все по-чести наводнения при обилни дъждове.

Че автомобилите са прекалено много е факт, но тяхното увеличение е пряко следствие от некадърното управление на града, което така и не успя да създаде надежден градски транспорт „като във Виена“. Макар и да доизбушваме старите европейски автобуси, пътуванията нито са по-бързи, нито по-евтини, нито по-приятни, отколкото с автомобил. Като изключим метрото, градският транспорт продължава да е по-бавен, по-скъп и по-неприятен избор, отколкото личната кола, особено за жителите на крайните квартали на града.

А ако ще и „огнено-червени зони“ да се въведат, този проблем няма да се реши от само себе си.