Годините минават, времената се променят, но броят на младежите в България, които нито учат, нито работят остава на горе-долу с едни и същи стойности.

Според данните на Евростат за 2018 година близо 21% от младите хора у нас бездействат. Изглежда трябва да забравим фразата, че младите са бъдещето, защото те нямат намерение да излязат от дискотеките и кафенетата, за да ни спасяват от бедността и безизходицата.

Но преди да обсъждаме евентуалните последици, нека погледнем фактите. Около 250 хиляди от сънародниците ни на възраст между 25 и 34 години са демотивирани да се образоват. От тях 56% са българи, а останалите принадлежат към малцинсвените групи. 60% са или без образование, или с основно образование, а 30% са със средно.

За другите екстри на квалифицирания служител като боравене с чужд език и допълнителни умения бланката е празна.

Как един ден ще разчитаме на тези младежи да развиват страната ни, като в разцвета на силите си те просто си почиват? Много от тях споделят актуалната мъдрост „че кой нормален ще работи при живи родители”. И наблюденията го потвърждават. Младите българи имат големи очаквания, когато започнат работа. Те се надяват на високи доходи, които не могат да покрият с високи компетентности, а получилото се разминаване между очаквания и възможности става причина да сме сред водещите страни по младежка безработица.

Счита се, че знанията автоматично водят до умения, но това не е така. Все още витаят много легенди относно професионалното развитие, а много от тях са подхранвани от самите родители. Втълпява се, че веднага щом завършиш висше образование, парите ще започнат да валят. Но никой не обяснява на младите хора, че между училището и професионалния опит има дупка, която трябва да се запълни от времето. Че за да ти плащат добре, не е нужна само диплома, а също така изградени работни навици, отлично изпълнение на задълженията, поемане на по-големи отговорности.

Добрата заплата е равна на добра професионална реализация. Тоест, не само човек, който има диплома от университет, а и човек, който е станал незаменим с труда си. Младите хора трябва да се интересуват не само от заплатата, а и от възможностите да придобият професионални умения, които биха ги направили ценни кадри. Но те не се интересуват, защото ценностите в съвремието са други.

Известното трудолюбие и търпение на българина вече е мит, поне за съвременната младеж.

Болшинството от младото поколение днес повече се интересува от външния си вид, от имиджа си пред приятелите в социалните мрежи, а не от развитието на интелекта си или от капацитета на уменията си.

Макар че много малко от тях не знаят що е консуматорско мислене, то съществува и ги поглъща. И още по-лошо – консуматорското мислене се превръща в модел на поведение, в народопсихология за нация, която според старите стандарти е скромна. В какво се състои това консуматорско мислене? В ламтеж за колкото се може повече материални придобивки. Те искат да притежават по много от най-новото и най-луксозното. Ненаситни сме за телефони, за коли, за дрехи и почивки и не си даваме сметка, че само ядем, а не оставяме нещо след себе си.

Нищо не може да напълни стомасите на съвременните българи. Почти всеки, който успее да припечели малко повече пари, ги харчи за нова кола или екзотична екскурзия или за нещо друго, което консуматорският ум го кара. В тази тенденция се корени и проблемът с безработицата. Нека сега се замислим какво би станало, ако парите, спечелени от бизнес, бяха инвестирани в разрастването му, така че да има повече нови работни места.

Консуматорското мислене не е проблем само в големи мащаби, а и в малки. Колкото повече искаме да притежаваме, толкова по-малко ще искаме да създаваме, толкова по-сериозни проблеми ще имаме с финансите. Материалните затруднения произтичат от консуматорското ни поведение и точно от него трябва да започне промяната, ако искаме да живеем по-стабилно. Защото дори да вдигнат заплатите ни с 200%, прищевките ни ще скочат паралелно с този процент, но проблемът ще остане.

Ако някои от младите наистина нямат средства и мизерстват, то със сигурност в страната са останали такива, които разполагат с прилично състояние. Жалкото обаче е, че им липсва предприемачески дух. Предпочитат всяка вечер да пият по заведенията, да си купят най-новия смартфон, най-скъпите маркови дрехи и да превъзхождат познатите си по притежания. Мнозинството от тези българи биха похарчили парите си за собствения кеф, вместо да инвестират в държавата си.

И не говоря за пренебрегване на личните нужди, а за ограничаване на лакомията и заделяне на средства за създаването на механизми, от които много от нашите сънародници биха имали полза. Не е достатъчно само да раждаме деца, за да оцелеем като нация, а трябва да създадем условия, заради които бъдещето поколение ще иска да остане тук – нормални работни места, здравеопазване, образование.

Но за момента всичко това звучи като утопия, защото с времето българина се е научил да оцелява, без да работи. Предпочита нищото в мизерията пред малкото, спечелено с усилия. Живее по кафенетата, по градинките и не му е лошо. Дори буди възхищение в очите на чужденците, които не могат да проумеят откъде взимаме пари за разточителния си начин на живот.

Българинът е убеден, че е няма какво да научи, за да подобри живота си и единственото, което може да предаде нататък, е бедността си.

Автор: Антония Руменова