Какъв е проблемът на някои мъже и жени с абортите, при положение, че това не са техни деца. А ако искат да има много деца, самите те биха могли да ги имат с други жени?
Започвам отговора с условието, че само трохичка от темата ще мога да оставя, защото има твърде много аспекти на този проблем. Веднага ще изключа нюансите, свързани със сексуалното образование (скандално, но България е на едно от първите места по аборти не само заради малцинствените групи), с общата сексуална култура, социалния, икономическия, моралния, религиозния и политическия поглед към тях.
Какво остана тогава? Въпросите за това, на кого принадлежи тялото на жената, и, няма да го пропусна, емоционалните преживявания на мъжа. На мъжа?! Психологическите изследвания по-често се фокусират върху случващото се в душата на жените, но има и няколко, които проследяват случващото се в мъжете и амбивалентните им реакции, които включват облекчение, меланхолия, траур, безпомощност, отричане, интелектуализация, рационализация, тъга и желание да подкрепят жените в този период, както и постравматично стресово разстройство. Излизат и данни, че определени фактори предопределят дали мъжът ще преживее аборта като травматичен: спрямо това дали една бременност е била желана и от него, дали абортът се е състоял, дори мъжът да е бил против и в кой момент е разбрал (например след като е бил извършен). По-голямата част от тези изследвания са финансирани или подготвени от активисти на пролайф теченията (активисти против абортите). Бременността на жената е разпозната и дискутирана като важна част от развитието на мъжете, част от превръщането им в мъже в пълния смисъл на тази дума.
Друга гледна точка е теорията, че мъжете изпитват „завист към утробата“ (по подобие на Фройдовата „завист към пениса“ при жените). Тя принадлежи на Карен Хорнай, която застава зад тезата, че завистта към утробата е в основата на желанието на мъжете да успяват в онези области, в които могат/са можели преди жените да имат пълни граждански права – като правото, бизнеса и политиката, като това може да стане чрез компенсиране – създаване на професии „само за мъже“, чрез омаловажаване на работа на жените и контрол върху труда им.
По-нататък разговорът е продължен, като се развива втора теория, че завистта към утробата има корени в несигурността на мъжете за собствената им репродуктивност. Робърт С. Макелвин създава термина „неменструален синдром“, който се изразява с това, че жената има доказателство за фертилността си ежемесечно, чрез месечния си цикъл и затова някои групи се опитват да наложат, че „истинския мъж“ е именно „не-жена“. Това означава, че той трябва да доминира над жената – това, което тя трябва или не трябва да прави ДА Е ОПРЕДЕЛЕНО ОТ НЕГО – като компенсация за онова, което той не може да прави чисто биологически.
Мизогинизмът в невротичните мъже, т.е. омразата към жената с претенцията за висшестояние на мъжете над жените, се обяснява от някои автори също като завист. Тя е породена от способността на дамите да раждат и да носят живот, както и да изпитват различно физическо удоволствие, заради различната им анатомия. В езика тази завист се проявява с изрази като „ние сме бременни“, независимо, че само жената носи дете.
Когато една жена зачене неочаквано, това я поставя пред милион предизвикателства – нейното собствено желание и способности точно в този момент да бъде майка, социалният и икономически контекст в живота ѝ, желанието и възможностите на бащата да участва в отглеждането, чувствата в двойката. Има жени, при които изборът е очевиден. За тях тази бременност е нежелана, неочаквана и носи напрежение. Но дори тогава изборът не е приятен. Фредерика Матюс-Грийн образно и сполучливо описва ситуацията така: „Една жена не иска аборт, както иска сладолед, нова рокля, или Порше, тя иска да направи аборт като животно, уловено в капан, което би си прегризало крака само и само за да избяга"
Но да признаем, че абортът е труден избор, не е равно на това да го определим като „погрешен“.
Емоционалните последици от един аборт зависят от цялата ситуация около него. За някои жени и мъже те са значителни. Решението за аборт може да е ясно от началото, но никога не е просто или случайно – то постава много въпроси пред жената, на които трябва да отговори сама, а реакцията и подкрепата на близките е ключова.
В началото на 70-те, по време на големите американски битки за правото на аборт, Американската психоаналитична асоциация прави декларация, с която изразява подкрепата си към такова решение с краткото и ясно: „Като психоаналитици ние осъзнаваме съществуването на много мотиви за бременността и нейното прекъсване. Психологическият конфликт от аборта е по-малък отколкото базовите ѝ затруднения“. В края на същото десетилетие асоциацията на психиатрите (34 000 члена в това време) застава зад правото на жените за аборт (непроменено и досега), използвайки следната добра формулировка. “Емоционалните последици от нежеланата бременност върху родителите и тяхното потомство могат да доведат до дългогодишен дистрес и увреждане на живота, а децата на нежелана бременност са изложени на висок риск от пренебрегване, психични заболявания и лишаване от качество на живота. Бременността, която е резултат от принуда, изнасилване или инцест, създава още по-голям потенциален дистрес или увреждане на детето и родителя...”
В сравнение с данните за психологическото въздействие на нежеланата перинатална загуба, данните за преработване на ситуацията бързо може да бъдат свързани с два фактора. Първо, жена, която реши да прекрати бременността си, не може да фантазира или да не се привърже към нероденото си дете, както прави една жена с желана бременност. Второ, жена, която прави избор, търси решение и отива съзнателно към решение за аборт, задава обстоятелствата поне отчасти в живота си, за разлика от жените, при които спонтанния аборт прави жената е жертва на обстоятелствата.
Тези материали са само с информационна цел и като такива не следва да бъдат приемани за съвет, диагноза или терапия. Авторът и редакцията не носят отговорност за ваши решения, провокирани от текста. В случай, че имате подобен казус в живота си, потърсете лична консултация.
