"... празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода, затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска. А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Йоана Кръстителя." (синодален превод 1925 г.)

Тези няколко реда от Евангелието на Матея стават основата за безброй художествени произведения, а дъщерята Иродиадина, чието име Библията дори не споменава, се превръща в най-изобразявания персонаж в света на изкуството след Дева Мария. Името на дъщерята бива споменато едва в V век от презвитер Исидор Пелусиотски - Саломе. Колкото и да е парадоксално, името, носещо толкова душевно размирие, на староеврейски означава всъщност "мир".
Но защо този образ, описан в Светото писание само с две думи, става извор за вдъхновение на най-големите творци на човечеството и обект на неувяхващи художествени творби в продължение на 2000 години? Тициан, Лукас Кранах, Караваджо, Флобер, Оскар Уайлд, Маларме, Рихард Щраус, Едвард Мунк, Гюстав Моро, Карлос Саура, Ал Пачино... Дали злото винаги е по-вълнуващо от доброто?

Тази жена, превърната от легендата в символ на привлекателната сила на женската злост, на безпаметната еротика, на бездните на женската сила, кореняща се във външната красота, е реална личност, живяла в началото на първото хилядолетие в Юдея. От тази жена, истинската, от плът и кръв, се интересува известният немски автор на исторически романи Ерик Валц в романа си "Саломе". На български книгата излиза с клеймото на ИК "Емас". Тя е част от поредицата "Известните жени в историята".

А историята, белязала живота на Саломе, започва доста преди нейното раждане. История на владетелски борби и на пресметнати бракове между братовчеди, чичовци и племенници. В това размирно време, когато пророци проповядват новопоявилата се вяра и загиват на кола или на бесилото, внучката на цар Ирод Велики - Иродиада, се жени за своя чичо Теудион, син на Ирод.

Един ден цар Ирод получава предсказание, че в този ден се е родил враг на царството. Това означава враг на неговото царуване. И единственото решение, което може да вземе, е да избие родените в този ден мъжки рожби. Което и прави. А в същия ден синът му се е сдобил с дъщеря, Саломе...
И все пак, макар и велик, цар Ирод умира. Саломе е още малка, но разбира, че баща ѝ не е включен в наследството и тя е обречена да съществува не като царска внучка. Майка ѝ възневидява от този ден безволевия си, лишен от средства съпруг и в семейството се възцарява омразата. Може би затова Иродиада, оглеждаща се за друг съпруг, не обръща особено внимание на дъщеря си и не настоява тя да се отдаде на чисто женски занимания, като например изучаването на разкрасителни и прелъстителски техники. И момичето получава разрешение да посещава училище - нечувано дотогава постижение за дете от женски пол. Саломе не само изучава четмо и писмо, но има достъп и до богатата библиотека на училището, от която се възползва.

Иродиадина (Саломе) с главата на Йоан Кръстител. Картина на Пол Деларош

А в това време погледът на майка ѝ, останала без грижи за деца, се спира върху нейния девер, тетрарха Ирод Антипа, един от главните наследници на цар Ирод Велики. Ирод Антипа не остава чужд на ухажванията на своята племенница и прогонва съпругата си, набатейска принцеса. Двойното прелюбодеяние става достояние на целия юдейски народ и бива заклеймявано от учителя Йоан Кръстител, с което той си навлича гнева на Иродиада. След като Ирод Антипа отказва да го обезглави, Иродиада употребява 14-годишната си дъщеря. Саломе изиграва своя фатален танц и става, без да усети как и защо, оръдие в ръцете на майка си и влиза в историята като една от най-кървавите жени.

Но в едно време на жестокости, в което всеки ден падат глави, главата на един пророк надали е била повод за трагедия. Животът продължава и Саломе се превръща в интелигентна и целеустремена жена, която дори успява да си извоюва собствена провинция - Ашдод, която управлява мъдро и в мир. Под нейното управление страната се превърнала в център на науките и изкуствата.

Саломе, естествено, не успява да избегне уредения брак и става съпруга на своя чичо, тетрарха Филип. Спокоен и мъдър мъж и владетел, Филип я дарява с мир, но не и с дълбоки чувства. Младата жена намира за пръв път любовта в младия гръцки архитект Тимон. Тайната ѝ любов е постоянна заплаха за живота ѝ. Заради Тимон тя допуска най-голямата грешка в живота си. Разочарована от народа си и прогонена като предателка, пътят ѝ я отвежда първо към Рим на цезарите, после обаче тя се завръща в Свещената земя, където започва последната битка за короната на Юдея...

Монета с лика на Саломе

Но на Саломе не ѝ е писано да изживее дните си в своята Юдея. Не след дълго тя среща мъжа на своя живот, царя на Малка Армения Аристобул, и отдава силите си на управлението на неговата държава като нейна царица.

Романът на Ерик Валц е плод на дългогодишни проучвания върху живота на истинската Саломе, юдейска княгиня и арменска царица, като включва всички разкрития в тази област от последните десетилетия.

Историята ти хареса? Четенето винаги е удоволствие! ПРЕМЕСТИ СИ ПОГЛЕДА и се погрижи за очите си с Допелхерц.

Автор: Василка Ванчева