"Психотерапията е начин да дадеш на душата си мехлема, от който има нужда, когато е наранена", твърди Детелина Стаменова - психотерапевт с голяма индивидуална практика, познато лице от екрана като гост на различни предавания, в които се дискутират аспекти на психологическите проблеми. Стаменова е редактор на няколко книги, а последната "Войната с храната" е посветена на хранителните разстройства. Стаменова е позната и като дългогодишен редактор на списание Cosmopolitan България. В личния си сайт поддържа блог, в който пише по различни теми, свързани с психотерапията и психологията. Като гост автор на Woman.bg в поредица от материали тя ще отговаря на въпросите, които ви интересуват. Изпращайте ги Т У К
Въпрос:
Всичките ми връзки са еднакви, само имената на мъжете ми са различни...Срещам някого, влюбвам се и започвам да правя всичко за него. На него, съответно, започва да му върви в кариерата или надгражда образованието си, защото аз се посвещавам на неговото развитие като личен коуч. След 4 години той се отдръпва, аз изпадам в депресия, защото осъзнавам, че ако бях положила същите усилия за себе си, щях да съм по-доволна. Заричам се никога повече да не правя така, докато не се запозная със следващия. Наскоро започнах нова връзка, но ме е страх, че повтарям същата грешка. Яд ме е за миналото и избухвам, което новият човек не заслужава, но не мога да се спра.
Аз ли греша или да? А. Х., 32 години.
Започването на нова връзка събужда тонове алтруистични и в повечето случаи нереалистични представи за другия партньор. Загубата на реалност може да е толкова отчетлива, че дори в най-обикновено магаре виждате породист арабски кон, само защото има копита. Изобщо, ако всеки път, когато една жена обясняваше на приятелките си, майка си, терапевта си, че „вижда в него онова, което никой друг не може да види“, се стопяваше една молекула въглероден диоксид, натрупан в атмосферата, тя щеше да е чиста като по време на Сътворението.
Предполагам, че в Рая има отделено почетно място на жените, отдали живота си в развиване на потенциала на мъжете, с които са били. В някои случаи това се превръща в основа на добра връзка, но в доста случаи тези жени остават разочаровани, защото след като са направили какво ли не, връзката приключва.
Струва ми се, че щом като сте осъзнали модела, който повтаряте, време е да разберете какво ви дава той. Защо изпитвате желание да го прилагате върху мъжете, с които имате интимни отношения, а не например да полагате тези усилия за собственото си образование, кариера....
Факт е, че хората повтарят една и съща грешка, докато наистина не се уморят от нея и решат да пробват нещо друго. Но тъй като сте в началото на тази връзка, може да се опитате да промените част от поведението си (без резки и категорични решения), като за начало се опитайте да разграничите кога се държите като личен асистент и кога като партньор. Кога майчински и кога партньорски. Кога като учителка и кога като партньорка и т.н. Удобен въпрос за сверяване на часовника е: „А преди да се срещне с мен оправяше ли се сам с това?“ Всяка ситуация важи сама за себе си и ще ви трябва време, за да намерите по-умерен начин на отдаване и грижа за партньора си.
Много често се повтаря, че нашите емоционални реакции са предопределени от природата. Жените като цяло имат непреодолимо желание да се грижат, но емоциите до голяма степен могат да бъдат предвидени спрямо личния ни опит – децата на алкохолици често пъти се заемат с желанието да спасят или излекуват някого. Да разберете какво събужда личната ви невроза да влизате в определени връзки, това до голяма степен ще ви помогне да разбере защо го правите. Така ще откриете защо сте „програмирани“ да влизате в определен цикъл.
Това може да се корени както в отношенията с родителите ви, така и във вашите с тях, но също и в първите ви романтични връзки. Стремежът да задоволите желанията на партньора си (дори без да е искал това от вас) е за да му се харесате и да няма той желание да погледне "настрани", да не го загубите, или защото иначе няма да знаете какво да правите с времето си.
Свръхгрижата често се усеща като обсебване от другия партньор и представа да бъде приемана като поведение на партньор, а повече като отчаяние, липса на самочувствие и носи лепкаво усещане за нещо, от което няма да се отървеш. Така постепенно добрите намерения да си “до другия“ се превръщат в досадна натрапчивост. Това важи в случаите, когато вашите усилия дадат резултат и тогава собственото му самочувствие нараства, докато в същото време вие не сте направили нищо за себе си и така той решава, че има нужда от друг партньор, който да отговаря на новото му ниво.
Съчетано с умората от обсебващото желание да му се помогне, това е началото на края на много връзки.
Тези материали са само с информационна цел и като такива не следва да бъдат приемани за съвет, диагноза или терапия. Авторът и редакцията не носят отговорност за ваши решения, провокирани от текста. В случай, че имате подобен казус в живота си, потърсете лична консултация.
