Животът е пътуване, по време на което оставяш частица от себе си, но винаги добавяш в куфара си по нещо ново. А най-хубавото е, че моето пътешествие тепърва започва. В багажа си съм сложила няколко ключови елемента, които ще ви помогнат да отгатнете къде смятам да прекарам следващата седмица. Само издавам, че от сака ми се подават чифт бански, джапанки, няколко книги (специална лятна селекция) и симпатична плажна кърпа с розово фламинго...

Сигурна съм, че вече сте наясно - няма да съм в планината. Този юли Мобилната редакция на Woman.bg е някъде край морския бряг, на едно тайно място, на което бризът среща залеза по един тъй чаровен начин, че пленява сърцето завинаги.

Е, сега вече сте любопитни кое е това място, нали? Оставям го неназовано, в енигмата на една специална среща, която ми се случи преди няколко лета.

Всъщност, ще си призная - показа ми го един възрастен рибар, с когото се запознах на пристанището в Созопол. Докато обикалях в търсене на лодка за кратка морска разходка и получих няколко доста "солени" оферти, реших да заложа на сигурното. Изчаках рано сутринта старите морски вълци да тръгнат за риба и само попитах кой може да разходи щурата ни женска компания за няколко часа следобеда.

Получих повече от добро предложение. А когато успееш да предразположиш хората, които говорят с морето, да ти разкажат своите собствени истории, приключението става толкова осезаемо и истинско, че сякаш можеш да го докоснеш. Като в роман на Хемингуей: факти, кратки изречения и телеграфен стил. Малко думи и много смисъл. И истории за вълните, бурите, рибарските мрежи и туристите, които "никога нищо не разбират и не се отнасят с уважение към морето, разбираш ли? Не го обичат. А аз го обичам...". Това ми каза бай Георги, когото всички на марината в Созопол поздравяват с отработен жест, а веднага след това го питат какво е хванал в мрежите.

"Днес само русалки, риба няма", шегува се често той и се захваща да развързва лодката, за да излезе пак в открито море. Когато има нужда да остане насаме със себе си, си има малък таен плаж, който ми показа. Обещала съм да не го разкривам на никого, затова всяка година, когато имам свободно време, паля колата на юг от Бургас и прекарвам поне един следобед на това магично място.

Днес с "Мобилна редакция" съм именно тук. В далечината се очертават контурите на съседните високи брегове, а аз съм съвсем, ама съвсем сама на плажа, само с една сламена чанта, кърпата с фламинго и няколко книги.

След години, прекарани в бесния ритъм на журналистическата работа, сега вече знам едно - животът може да се живее и на доста по-забавени обороти, може да бъде една идея по-лежерен и да...възможно е да бъде по-спокоен. Тайната е в това да го поискаш и да си го организираш. И, разбира се, да осъзнаеш, че сами трябва да се погрижим за собственото си добруване. Както и за нашето здраве. Всъщност, замисляли ли сте се колко често правим планове за почивките, за кариерата си, даже за това каква кола да си купим след няколко години, но рядко плануваме здравето си. Това е един от най-важните уроци, които научих напоследък. Че за да бъда здрава, трябва да намаля оборотите и да започна да планирам.

През последните месеци често ми се случва да усещам сухота в очите, затова веднага взимам мерки с помощта на специална селекция витамини на Допелхерц, които наистина много ми помагат. След стотици дни, прекарани пред монитора в редакцията, вече не мога да кажа, че притежавам онова зрение, както отпреди 10, 15 години. Затова пък имам много ясна идея какво трябва да направя, за да помогна на очите ми да са в кондиция по-дълго. Казах ви - всичко е въпрос на планиране, даже и здравето.

Затова сега се уча да предвиждам здравето си. Винаги, когато съм на плажа, нося със себе си и капки за овлажняване на очите, като тези на Допелхерц, защото ултравиолетовата светлина е особено вредна за зрението. Рецепторите на окото са изключително чувствителни към всякаква светлина, а когато тя е интензивна, това буквално е опасно за здравето на ретината. А за да са "млади" по-дълго очите ми, аз лично се грижа за тях с подходящите добавки. И докато витамините с черна боровинка са полезни при проблеми с нощното виждане, тези с Лутеин и Омега-3 са за хора като мен, които прекарват дните си или пред компютъра, или вперили поглед в екрана на телефона.

И един съвет от мен:

За да не усещате умора в очите си, докато четете любимите си книги на някое тайно кътче край плажа, носете си качествени слънчеви очила, шапка с периферия, вода, за да хидратирате добре тялото, капки и витамини за очи, за да се погрижите навреме за уморения си поглед. Защото казват, че единствено очите на човек не остаряват, а остават едни и същи през целия ни живот. Заслужава си да се замислим за здравето им, нали?