Всички търсим баланса - съзнателно или не. Залитаме в крайности, потъваме в негативизъм, понасяме се в облак от еуфорично щастие, падаме, ставаме и продължаваме напред, крепейки се върху гредата, наречена живот. Понякога правим смели крачки - като да създадем семейство, да започнем нова работа, да сменим режима или локацията. Друг път сядаме на пода и си задаваме въпроса накъде сме тръгнали изобщо?
Днес моят живот е разделен на две - работа и семейство. Няма много място за нещо по средата, но пък имам късмета да съм от хората, които си обичат работата, така че не се чувствам ощетена. Да, има дни, в които искам да правя всичко друго, но не и да пиша. Те минават незабелязано и често биват оползотворени за друго. Занимавам се с реклама, създавам послания за компании, които невинаги знаят какво искат да кажат, но за сметка на това им трябват веднага. С годините разбрах, че няма нищо по-вдъхновяващо от крайния срок, че добрата идея може да дойде по всяко време на денонощието и че понякога няма нищо по-хубаво от падането, от моментната загуба на контрол, защото е част от летенето - тогава изведнъж разбираш точно какво трябва да направиш. Ако не разбирате какво ви казвам, резервирайте си място за следващия самолет до няма-значение-къде. Това ще ви върне на земята, колкото и странно да звучи.
Единственото нещо, за което полагам истинско усилие да вмъкна в графика, е спортът. Понякога нямам физическа сила да отида до фитнеса, какво остава да правя нещо различно от лежане вътре. Друг път съм просто леко уморена, но си взимам раницата с екипа в офиса, съсредоточавам се да си напиша нещата навреме (както правя и в момента с този текст), преобличам се тук и тръгвам. Така знам, че няма опасност да се откажа по пътя. Кой се прибира с анцуг и маратонки без да е тренирал? Дори аз не го правя.
Не се занимавам само с фитнес - обичам онова съсредоточаване,необходимо за оцеляването ти, когато правиш тежка серия, но вярвам и в отборните спортове. Няма нищо по-хубаво от екипната работа, от това да крещиш на съотборника да ти подаде топката и да запишеш точка не само за себе си, но и за целия тим. Едно време, когато уикендите не бяха запазени само и единствено за детето, ходех на планина - ставах рано сутрин, слагах обувките за катерене с полуотворени очи и с една приятелка тръгвахме нагоре. Сега това е по-скоро сънят, от който се събуждам в неделя сутрин, отколкото реалност, но уважението ми към планината остава. Днес имам желание и дори съм склонна да поема обещание в писмен вид пред вас, че тръгвам на тенис. Тренирала съм като малка и мога да играя, така че е въпрос на време да се върна във форма. Имам и ракета, маратонки, пола - само волята липсва в раницата. Та, тръгвам.
Но да се върнем на баланса - за мен той се крие в това да правиш това, което искаш, когато искаш, и когато не искаш. Понякога ти се тренира, друг път хич, но не трябва да се предаваш, а просто да слагаш маратонките и да тръгваш, защото най-хубавата тренировка, е направената. Друг важен елемент за добрата форма е храненето. От всички възможни посоки чуваме, че диетата трябва да е разнообразна, порциите малките, но повече на брой, че витамините са полезни, но е хубаво да идват от храната и какво ли още не. Ако сте тръгнали по светлия път на здравословния начин на живот, би трябвало да знаете, че по време и след изтощителната тренировка тялото има нужда от възстановяване, а това става с поемане на правилните течности. Изотоничните напитки са създадени точно за това - тяхната формула съдържа различни микро и макро елементи, които осигуряват оптимална хидратация на тялото. Те се приемат по време на тренировка. През останалото време от деня можем да приемаме витаминни води, които са пълни с минерали и ще дадат на тялото ни енергия да стигнем до фитнеса.
А вие как намирате баланса? P.S: И за да видите, че наистина отидох на тренировка. Да, уморена съм, но го направих, нали?
А вие как намирате баланса? P.S: И за да видите, че наистина отидох на тренировка. Да, уморена съм, но го направих, нали?
