14-годишният Емил Кондев от Пазарджик е истински боец. Емо е роден с аутизъм. И преди години изпитвал ужас от водата. Майка му Лилия взима решение, което променя живота му. Записва го на плуване, за да преодолее синът ѝ страха си.

Избраникът за треньор на Емо е Петър Георгиев. Емил е първото дете, с което въобще започва да работи. Началото е трудно и за двамата. Заради аутизма момчето не може да контролира тялото си. Трудно се съсредоточава и по-трудно проявява волята си от връстниците си.

Треньорът влага много любов и търпение, за да научи Емо да плува. И въпреки прогнозата на лекарите, че детето аутист няма потенциал за развитие, Емил успява да преплува страха си и да печели награди.

През 2018-та година тийнейджърът завоюва първо място на републиканско първенство, както и златен и сребърен медал от Международния турнир по адаптирано плуване.
Тази година момчето се явява на изпит за Спортното училище в Пазарджик.

И успява да покрие нормативите за прием, при това - със счупен и все още незараснал напълно крак. Това е голяма победа за малкия спортист. Само родители на малчугани със симптоми от аутистичния спектър знаят колко голяма крачка е това.

А за да я направи, майка му Лилия не се отказва да се бори. Защото диагнозата „аутизъм“ не е присъда:
„Всеки ден се убеждавам, че трябва да се спре с поставянето на диагнози, защото родителите се хващат за тях. Все повече консултации почват или свършват с думи "Кажете ми, че не е аутизъм". Защото аутизмът не е с лицето на Нютон, Моцарт и Айнщайн, както се опитва да ни внуши кинематографът. Аутизмът е болка, страдание, неразбиране, отхвърляне и други подобни екстри.

Нека да споделя какво мисля по темата.
Аутизъмът в чистия му вид, този който има генетична обремененост, е много, много малък процент. Статистиката в този си вид не се е променила. Имаме ужасно висок процент на деца, които не се развиват съобразно възрастта си. Имаме кошмарна статистика по отношението на разстройствата в развитието.

И няма никакво значение как се нарича това, което се случва с детето ви, защото дали е ГРР или дефицит на вниманието, хиперактивност и т.н ,то си има причина. Знам, че по- удобно да не е аутизъм, защото, по някакъв начин можеш да се успокоиш, че щом не е аутизъм, ще мине.

Ами няма да мине!
Корабът дали се казва "Беда" или "Победа" е без значение, ако има пробойна, корабът ще потъне! Има един единствен начин да спасиш детето си! Да знаеш нормите! Да виждаш дефицитите! Да не приемаш различията като характер, инат, непослушание! Да не се страхуваш! Ако постигнеш само това, детето ти е спасено!