Да си представим следната хипотетична ситуация. Имате дете/деца и ходите на работа. Родителите ви са възрастни, болни, не желаят да се ангажират с гледането на внуци, също ходят на работа или в най-лошия случай - вече са покойници. В разгара на лятото на мнозина им е широко около врата и се чудят накъде да подкарат колата, но вие не сте от тях. Вас ви е стиснало гърлото. Чувствате се като бащата на Хензел и Гретел. Дали утре и вие да не оставите децата в гората? И после бързо да бягате на работа? В офиса ви чакат сто задачи и на никой не му пука, че вие сте решили да създадете поколение. Който има деца, да си ги гледа. Чували сте го милион пъти...
Много родители не крият, че лятото е най-омразният им период от годината. Родителите на учениците са изправени пред три възможности: да оставят детето на грижите на някой възрастен, да го зарежат само и нонстоп да го проверяват какво прави, да го запишат на някаква целодневна "гледачница", както се изрази една майка на петокласник.
Вариант 1 Имаме баба
Това са щастливците. Ако бабата живее в рамките на същото населено място, вие сте целунат от Бога. В случай, че тя е сравнително млада и енергична (някои биха се изразили "запазена"), тя би могла на собствен ход да идва сутрин с баничка и боза за внучето и цял ден да се занимава с него. Готвенето, чистенето и оправянето на къщата ви са допълнителни екстри. Ако пък жената е вече стара и едва крета, вие всекидневно трябва да изпълнявате ролята на такси - сутрин водите децата/докарвате бабата, вечер ги връщате по домовете, а после зареждате хладилника за следващия ден. Пустите му деца, много ядат...
Да допуснем, че сте от "столичаните в повече" и родителите ви живеят в провинцията - някой китен български град или опустяло село. Дори и с отворени обятия да решат да подслонят за лятото пакостливите ви деца, пак няма да е лесно. Скъпите ни отрочета вече наистина са скъпи и имат куп изсквания, преди да приемат сделката и да зарежат големия град с всичките му екстри. Проблемът е, че винаги им е "тъпо". Толкова им е "тъпо", че през пет минути ви звънят да питат "Мамо, кога ще ме вземеш?". Те имат нужда от кабелна, интернет, климатик, разходка в мола и тонове вредна храна, каквато на селския мегдан не предлагат. Ако успеете да ги излъжете, че дворът на съседа с кудкудякащите кокошки е евкивалент на кафетата по "Витошка" - вие сте гений. Излишно е да обяснявате как едно време много от децата на България са прекарвали цялата си ваканция на село, с нула екстри и глезотии, а автобусът ги е връщал обратно при мама и татко на 14 септември - ден преди да започнат училище.
Вариант 2 Нямаме баба, нямаме и отпуск
Ако в десетия кръг на ада имаше детски кът, там щяха да са родителите на децата, които стоят по цял ден сами вкъщи. Вероятно наказанието на тези клетници ще е да гледат как врещящо дете пада от стола, а в момента, в който протегнат ръка да го хванат, то се размазва на пода. И така цяла вечност. Но, да чукаме на дърво...Всъщност кой може да обвинява работещия човек, че няма три месеца отпуск, колкото е продължителността на лятната ваканция. Дори и месец никой няма да те пусне да отсъстваш, колкото и да ревеш, че хлапето ти още не може само до тоалетна да отиде. Може би много от вас не знаят, но през месец август по-голямата част от детските градини и ясли хлопват кепенци и остават само сборни групи за "крайно нуждаещи се". . Кой попада в тази категория? Отговорът е по преценка на персонала на детските заведения. Често децата се местят и в други градини, където преживяват истински психичен шок с адаптиране на ново място за броени дни. И после четете книги за травми от детството! Ето така се почва...
Вариант 3 Нямаме баба, нямаме отпуск, нямаме и пари
"Този град не е направен за живеене, а за бизнес" - това се казваше в един френски филм с отдавна забравено заглавие. Но, важна е идеята. А именно: като работиш много, би трябвало да изкарваш достатъчно пари, за да си решиш проблема с гледането на децата. Да, ама не! Парите никога не стигат, особено ако живееш в най-бедната страна в Европейския съюз и не си IT специалист с огромна заплата. В София може и да има високи доходи, но я елате в провинцията, където повечето от хората са на минимална заплата - биха контрирали мнозина и с основание.
Но и в София парите не ги печатат в мазетата. Частните детски градини започват от 500 лева, а така наречените занимални също стартират с 15 лева на ден без храната. Правете си сметката, умножавайте, делете, а ако ви останат сили - отворете си хладилника за бутилката с изстудена домашна ракия и си сипете.
Изводът: Лятото е изпитание за родителите, но както е казал Данте: "Надежда всяка тука оставете..." Изводът от извода: Преди да решите да раждате деца, помислете как точно ще се случат нещата с отглеждането им, защото създаването на потомство е "организирано мероприятие". Особено, ако правите кариера и постъпите в родилното на 42. Тогава шансовете да си дондуркате отрочетата сами разко нарастват по обясними причини - бабите на тези късни внуци са на годините на някогашните прабаби и едва кретат, ако са още живи. Ако пък работодателят ви е от тези, които имат пари за огромен джип, а на вас дава минимална заплата, по-добре си гледайте децата и питайте братята роми как се оправят. Явно моделът работи.
Утре понеделник ли е? А на вас кой ще ви гледа децата?
