Надали има човек, посетил Лондон, който да не знае за Музея на мадам Тюсо. От сутрин до вечер пред външно невпечатляващата сграда в центъра на града се вие неспирна опашка. Обявен за една от най-посещаваните атракции на британската метрополия, музеят днес привлича средно годишно по 2,5 мил. туристи, или от откриването си е бил посетен от над 500 мил. души. Огромният успех дава повод на собствениците да открият повече от 20 клона в цял свят - от Ню Йорк през Истанбул до Хонг Конг.

Колкото името на това "бизнес начинание" е известно в света, толкова непозната е жената, благодарение на чийто замисъл, организация, творческо и физическо изпълнение то става факт. Мадам Тюсо. Коя е тя, кога е живяла, как е живяла, кого е любила, от какво се е вълнувала... Още една изключителна жена, чиято съдба влиза в серията "Известните жени в историята" на издателство "Емас".

Анна Мари Гросхолц, останала за историята като мадам Тюсо, дошла на света в края на 1761 г. в Страсбург, в семейството на германски войник. Два месеца преди нейното раждане, обаче, баща ѝ загинал в Седемгодишната война. Не след дълго майката Анна, на чиито рамене вече лежали грижите не само за малката Мари, но и за нейните двама братя, започнала работа като икономка при швейцарския лекар Филип Куртиус и семейството се преместило в Берн. И пак не след дълго Куртиус станал неин спътник в живота до смъртта си, а Мари го наричала "чичо".

Мадам Тюсо на 42 години. Учебна рисунка от нейния правнук Джон Тюсо, направена по восъчна отливка.

Изпитвайки нужда от нагледен материал по анатомия, лекарят и професор по медицина Куртиус започнал да моделира от восък човешките вътрешни органи и да ги демонстрира пред студентите си. Моделите му изглеждали толкова истински, че той се осмелил да направи опити и в моделирането на човешки глави. Славата му се разнесла до Париж, където бил поканен да портретира метресата на Луи XVI и да започне създаването на Кабинет на восъчните фигури. След една година Анна Гросхолц го последвала с децата си.

Плакат за изложба с восъчните фигури на Мадам Тюсо, Лондон, 1835 г.

В Париж започва истинският възход на двойката. Куртиус, притежаващ не само ваятелски талант, но и очевиден търговски нюх, прави изложба на своите восъчни фигури и след нейния бурен успех отваря постоянен "восъчен салон" - Салон дьо сир - на булевард "Дьо Тампл". Междувременно обучава малката Мари в свето изкуство. Момичето не просто възприема уроците, но показва истински талант (неслучайно много изследователи са на мнение, че не съпругът на Анна Гросхолц, а Куртиус е нейният биологичен баща поради неяснотите и несъответствията във времето на нейното раждане и запознанството на майката с бернския лекар). На седемнайсет години Мари Гросхолц извайва своята първа восъчна скулптура - на Волтер, и се включва с пълна сила в семейния "бизнес". Салон дьо сир става културно средище на Париж. Всички популярни личности на Франция се надпреварват да бъдат портретирани от Мари и Куртиус, в Салона се събира аристокрацията на Франция, но и нейните противници - мислители, учени, политици, философи. "Чичо" и племенница творят неуморно, Салонът става тесен за многобройните изложения...Пред касата се тълпят посетители, галерийният бизнес Куртиус-Гросхолц процъфтява. Лично кралското семейство проявява интерес и кани Мари да живее във "Версай".

Булевард "Дьо Тампл" през 1839 г., където се намирал Салон дьо сир. Снимката е направена от Луи Дагер.

Животът на Мари изглежда предначертан, щастието я съпътства навсякъде, дори в любовта. С годеника ѝ Анри Шарл, учен физик и изобретател, я свързва дългогодишна дълбока връзка, основана на взаимност в чувствата, но и на интелектуално допълване. Мари Гросхолц е надраснала века си с двеста години не само като жена творец и предприемач, но и като жена - партньор в любовта.

И така до началото на Френската революция. Досегашните посетители на Салона стават "врагове на народа", започват масови екзекуции, всеки ден падат глави. За да запазят Салона и живота си, Куртиус и Мари следват порива на тълпата. Мари е принуждавана да моделира смъртните маски на краля, на кралицата, на Марат и Робеспиер... Настървената за кръв тълпа разнася изваяните от нея глави по улиците, набучени на кол (поради простата причина, че истинските глави се вмирисвали). Започнал е Периодът на Терора, Анри решава да бяга в Англия, любимата му следва дълга си и остава във Франция. И прави първата голяма грешка в живота си - не само загубва любовта си, но и бива арестувана и осъдена на обезглавяване на гилотината.

Рисунка с образа на Мадам Тюсо.

В тъмницата се появява светъл лъч - млад, внимателен, интелигентен мъж, който я подкрепя в трудните моменти. Инженер Франсоа Тюсо. За щастие приятелите не са забравили талантливата скулпторка и след известно време Мари, заедно с Франсоа, излиза от затвора. Какво друго ѝ остава, освен да приеме неговото предложение за брак. Втората голяма грешка в живота ѝ. Но все пак - като една истинска жена на бизнеса, което явно е наследила от предполагаемия си баща Куртиус - тя сключва предбрачен договор, един от малкото в историята, осигуряващ й нейното имущество. Този договор я спасява от домогванията на мъжа ѝ, оказал се заклет комарджия, и след над десет години в ада на френската история и на семейния живот, Мари Гросхолц намира през 1802 г. сили и начин да отплава за Франция. В една мирна страна, при своя брат и при своя верен Анри...

В Англия Мари Гросхолц я чака тежък труд и борба за оцеляване. Тя успява да пренесе част от своите скулптури, прави нови по памет - мадам Тюсо се отличавала с невероятна памет за детайлите и можела с едно виждане да възпроизведе глава и фигура в най-малките подробности. И подготвя пътуваща изложба, с която обикаля британските острови. В продължение на 33 години. Най-сетне, през 1835 година, тя се установява в Лондон и подкрепена от двамата си сина, открива постоянната изложба на Бейкър стрийт, където живее. Тази изключителна жена, създадена сякаш в друга епоха, умира на 88 години, като преди това е написала мемоарите си, станали един от източниците за създаването на книгата "Мадам Тюсо. Живот между революцията и любовта" на американската авторка Мишел Моран.

Автор: Василка Ванчева

Историята ти хареса? Четенето винаги е удоволствие! ПРЕМЕСТИ СИ ПОГЛЕДА и се погрижи за очите си с Допелхерц.