На днешния ден – 18 юли (по стар стил), се навършват 147 години от рождението на един от най-живописните и колоритни майстори на перото у нас. На разказвача на житейските радости и несгоди на малкия човек. На писателя, който създаде една от най-ярките и цветни галерии от незабравими образи, вдъхновени от неговите съселяни от Байлово...На “певеца на българското село” – Елин Пелин.

Димитър Иванов, както е истинското име на Елин Пелин, е автор на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, запазил неподражаемото си чувство за хумор и в най-тежките моменти от своя нелек живот – израз на несломимата жизненост на българския характер.

В непретенциозните си, но много популярни хуморески в стихове и проза от сборника „Пижо и Пендо“ (1917) майсторът на иронията и на скептичния шопски присмех пародира увлеченията по селската идилия и поетизираната патриархалност, като им противопоставя суровата и примитивна правда на истинския живот.

Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото, Елин Пелин създава разкази, сияещи като перли в короната на българската литературна класика. „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“, сборникът с разкази "Под манастирската лоза" са любими на поколения читатели.

В чест на великия майстор на късия разказ ви поднасяме щрих от неговите вечни мъдрости и послания, пулсиращи с цялата си жизненост и красота от страниците на безсмъртните му произведения:

"Съдбата е такава – за едни майка, за други мащеха..."

"Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си."

"Най-хубаво е да не казваш нищо излишно. Важното е да знаеш какво да кажеш, да имаш златна мярка."

"Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро."

"Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек."

"Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта."

"То целият свят е болен, синко... Едни от това, други от онова... Няма здрав човек на света... Гледаш, тялото желязно, а душата - гнилa..."

"Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце."

"Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях."

"Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен."

"Любовта бяга от човешките сърца. Хората не са вече братя."

"Настоящето винаги е било море от чувства, по което се клатушкат хорските души, несигурни в своя път. Техните сълзи, техните вопли, радости, стремления, измами и душевни тържества, техните мисли и опити падат като скъпоценни бисери в бездните на това море. И когато те се оттече в далечното минало, хората намират на дъното му утаени всичките попаднали съкровища и черпят мъдрост."

"Това, дето ми е на главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя."

"Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога… Сега сърбайте, каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село – не искате! Теглете сега!"

"Книгите са като хората - казваше той, - когато остареят, стават мъдри."

"Всичко, всичко тъне в кал – и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Какъв смисъл съдържат тия думи?”

"Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време – само за оране."

Четете още: Йордан Йовков: Грешна беше тая жена, но беше хубава...