Алфонс Муха (24 юли 1860 - 14 юли 1939) е роден на днешния ден в южноморавското градче Иванчице, тогава част от Австрийската империя. Той е виден чешки живописец, плакатист, декоратор, приложник, един от най-значимите представители на стила ар нуво. И тъй като е определян като един от най-големите майстори на женски портрети, представяме някои избрани моменти от неговия интересен личен и творчески път. Разберете и каква е връзката му с България, която посещава няколко пъти.

Алфонс и сестрите му са отгледани от баща им - рано умира майка му, а след това и мащехата му. Вдовецът се отдал на възпитанието и образованието на децата си, което за времето си, за сам родител, било лукс.

Освен талант на художник, младият Муха показал и завиден певчески талант. През 1871 г. става хорист в катедралата „Св. Петър“ в столицата на южноморавския регион Бърно.

Прави неуспешен опит да бъде приет в художествената академия в Прага, откъдето обявяват, че е лишен от талант. Заминава за Виена, където от 1879 г. работи за фирма, занимаваща се със сценични декори.

Алфонс от малък проявява интерес към фолклора, източните религиозни традиции и славянския национализъм (Панславизъм) в условията на „германизиране“ на чешкото население от страна на Хабсбургите. Тази идея намира до голяма степен отражение в творчеството му.

Алфонс Муха най-много допринася за развитието на плакатния дизайн на стила ар нуво. Неговите плакати въплъщават графичния дизайн на ар нуво със своите сложни стилизирани естествени форми, плавни криви линии и богат колорит.

В края на 1894 г. получава поръчка лично от актрисата Сара Бернар за плакат на постановката „Жизмонда“. Срокът е само 4 дни. Пищният откъм орнаментировка, стилизиран дизайн на плаката, както и стройната и царствена фигура на Сара Бернар (каквато тя далеч не била), прави живописеца известен. Плакатът на Жизмонда става толкова популярен и търсен, че Бернар разпорежда да се разлепят само част от поръчаните четири хиляди бройки. Останалите били продадени на колекционерите.

Непосредствено след като избухва Първата световна война, Муха се посвещава изцяло на работата си върху патриотичния цикъл, носещ името „Славянска епопея“. За целта изостава Париж, за да се върне в родината си, където работи в самоизолация. Изработва 20 монументални платна, сред които „Цар Симеон Български — зорница на славянската писменост“.

Жени се за своята 22-годишна ученичка и съотечественичка Мари Хитилова, която години наред живее в Пловдив.

Художникът посещава страната ни няколко пъти, а през 1923 г. е избран за председател на дружеството „Чехословашко-българска взаимност” със седалище в Прага.