"Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.
И без понятие за грош
спи половината човечество.
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев."

Знаете ли кой е Тютчев? Поетът, когото "Щурците" възпяват в прочутата си песен по текст на Миряна Башева? И тъй като той е починал на днешната дата, 27 юли, (1873 г)., нека хвърлим поглед към живота на този интересен мъж, страстен покорител на женски сърца. Неговата малка сбирка от стихове, посветена на Елена Денисиева, е смятана за най-изтънчената любовна лирика на руски език. Фаталната дама е по-млада от Тютчев с над 20 години и има незаконна връзка с поета. По време на страстния им роман тя успява да му роди три деца. За съжаление се разболява от туберкулоза и рано го напуска.

Написани под формата на драматични диалози и умело използващи необичайни ритми и рими, стиховете на Тютчев към Денисиева са пропити с възвишено чувство на потиснато отчаяние.

Че любовта е – по предание –
един съюз – душа в душа,
съединено съчетание,
съдбовно сливане в сияние,
Но и … двубой. Не, не греша…

("Предопределение", 1851-1852, превод Любомир Занев)

Фьодор Иванович Тютчев е определян като третия най-велик представител на романтизма в Русия след Александър Пушкин и Михаил Лермонтов. Последният, апропо, също умира на днешната дата, но през 1841 година.

Тютчев се ражда в селцето Овстуг, близо до Брянск, в старо благородническо семейство. Детството си прекарва в Москва, където получава солидно образование. Не случайно първата му публикувана работа е превод на писмото на Хораций до Меценат. Още тогава поетичният му език се отличава от този на Пушкин и останалите съвременници с широката употреба на тежки и величествени славянски архаизми.
Верен на своето време и благородникът Тютчев заминава за чужбина, след като завършва филология в Московския университет - през 1822 придружава своя роднина граф Остерман-Толстой в Мюнхен. Той се влюбва в града и остава там 22 години.

В Мюнхен Тютчев се запознава с първата си съпруга, баварската графиня Елеонор Ботмер, която поддържа известен салон, посещаван от личности като поета Хайнрих Хайне и философа Фридрих Шелинг.

Елеонор Ботмер, първата съпруга на Тютчев

След нейната смърт той се жени за графиня Ернестина Дьорнберг фон Пфефелфон, която е негова любовница от 6 години и има дете от него. И двете му съпруги не разбират и дума руски, което не е изненадващо, тъй като самият той говори френски по-добре от руски и цялата му лична кореспонденция е на френски. Всъщност мнозина обвиняват Тютчев за смъртта на първата му съпруга, която рухва, след като разбира за изневярата му. Поетът също е съкрушен от загубата - той прекарва цяла нощ до ковчега ѝ, а на сутринта косата му е побеляла.

Ернестина Дьорнберг фон Пфефелфон, втората съпруга на поета

Освен две съпруги, в Мюнхен палавият руснак намира и прекрасна муза - красивата Амалия фон Крюденер. Родителите омъжват младата Амалия за възрастен дипломат, а влюбеният Тютчев е сломен и незабавно извиква барона на дуел. Щастливият младоженец отказал любезно поканата, претендирайки за някакво нарушение на кодекса на дуелите. Съдбата среща влюбените отново в Санкт-Петербург, където започва ерата на истинския блясък на Амалия в обществото. От нея са очаровани Тургенев и Пушкин. По баронесата се увлича и самият Император Николай I. Последната среща между двамата е два месеца преди смъртта на Тютчев, покосен вече от инсулт.

Красивата Амалия

Първите писателски опити на Тютчев не са особено окуражителни. Той публикува свои стихове в литературното списание „Современник“, редактирано от Пушкин.
Поетът е влюбен в Мюнхен, но се налага да го напусне и да поеме пост в руското посолство в Италия. Новото място не отговаря на неговите вкусове и той напуска дипломатическата служба, за да се върне в Германия. При заминаването му е установено, че той не е получил разрешение да напусне поста, поради което официално е уволнен. Живее в Германия още 4 години, преди окончателно да се върне в Русия. Там той е посрещнат като знаменитост, а дъщеря му Кити предизвиква сензация в двора. Писателят Лев Толстой дори възнамерява да ѝ предложи брак, но вниманието на момичето е насочено към друг.

Приживе Тютчев е слабо известен като поет. Той създава 300 кратки стихотворения, на които гледа като на дреболии. Много от тях дори не записва и драска на хвърчащи листове, които често губи. Николай Некрасов, изброявайки руските поети през 1850, споменава Тютчев като един от най-талантливите сред „второстепенните поети“. Едва през 1854 е отпечатана първата му стихосбирка, която е подготвена от Иван Тургенев без никаква помощ от автора.

И като за финал....През 1846 Тютчев среща Елена Денисиева, която е неговата голяма любов. След смъртта ѝ животът му губи смисъл. Един след друг си отиват и брат му, сина му и дъщеря му. Частично парализиран, поетът умира в Царско село през 1873.