Това е историята на една жена и нейната странна връзка със спомена ѝ за щастие. Това е история подобна на тази, която Марсел Пруст описва в прочутия си роман "По следите на изгубеното време". Там главният герой се унасяше в идиличните картини на детството си, веднага щом потопеше бисквитка в чашата с чай.
Мнозина наричат това състояние "феномена на Пруст", други го определят като автобиографична памет, предизвикана от обоняние. Случвало ли ви се е веднага, щом усетите миризмата на прясно изпечен хляб, да си припомните ваканциите на село при баба, когато тя ви е пращала до селската фурна. Това е спомен за неустоима хрупкава коричка, топлина, омагьосващ аромат и усещане за безгрижие и щастие.
Как е възможно ароматите да предизвикват толкова наситени спомени, а усещането да е, че все едно се возим в машина на времето?
Изследвания сочат, че ароматите могат много по-ефективно да предизвикат асоциации за минали събития, отколкото зрението и слуха. Спомените, свързани с тях, често са много по-силни. Наскоро ми го призна и една приятелка, която се премести да живее в чужбина, някъде в германския север. Имахме да си кажем много неща, защото копнеехме за времето, когато бяхме много близки. И тъй като настоящето е като горещо мляко, в което се страхуваш да потопиш бисквитката си, обърнахме се към миналото – млякото беше се превърнало в деликатно сирене. Уханно като дъх на пролет, феерично като крем, нежно като милувка, бяло като облаче, красиво като спомен...
- Помниш ли как изненадващо се появих на първата ти среща с Р.?, засмя се приятелката ми Дани, докато отпиваше глътка от леденото си отлежало в дъб шардоне.
- Кой беше Р.? - опитах се да оригиналнича аз.
- Много добре помня как три седмици избира рецепта, с която да го впечатлиш на вечеря? - засмя се тя. Беше обмислила до най-малката подробност всичко за перфектната романтична вечер – от диска с музиката на Ела Фицджералд до свещите, виното...и беше сготвила онова прекрасно нещо, което аз изядох с настървението на изтерзана от любов котка. Каквато и бях.
- Понякога сърцето много късно разбира това, което умът отдавна е знаел – вмъкнах набързо аз едно клише.
- Аз пък никога няма да забравя тази вечер. Сещам се за нея всеки път, когато отворя опаковка със сирене "Филаделфия" – изсмя се звучно Дани. Потапям пръст в пухкавата му като бяло облаче текстура и нежно го облизвам. И хоп – споменът се връща. Фееричен и нежен...
- Как се сети за тази забравена история? - попитах аз.
- От кухнята ми замириса на нещо вкусно, любимо и познато. Усетих, че отново съм с хората, които ме обичат – погледна ме дяволито Дани. Наздраве за храната, която ни носи непоправима наслада и навява спомени за отминала буря, в която някой ти е подал ръка!
- Наздраве! - протегнах и аз ръка, а след това се отправих към кухнята. Там ме чакаше материализиран вкусният спомен за една развила се не по план първа среща, но и за едно искрено приятелство. Любимата ми сотирана ципура със сирене "Филаделфия" и сушени домати. Звучи претенциозно, но не е сложно за приготвяне. Всъщност с повечето неща е така. Опитайте и вие.
Сотирана ципура със сирене "Филаделфия" и сушени домати
Продукти:
2 филета от ципура, 1 опаковка сирене "Филаделфия", 4 филии сух хляб без кората, 5-6 сушени домати, 1 супена лъжица каперси, 1 супена лъжица настъргана лимонова кора, сол и пипер на вкус, зехтин.
Начин на приготвяне:
Измитите, подсушени и овкусени филета от ципура сотираме в малко зехтин от двете страни до готовност. В блендер смесваме стритите на трохи филии хляб, нарязаните на дребно сушени домати, заедно със зехтин и щипка риган. Пасираме. Към получената паста добавяме каперсите.
Намазваме обилно филетата от рибата със сирене "Филаделфия", смесено с лимоновата кора. Отгоре внимателно разстиламе пастата с трохите, като леко притискаме. Запичаме във фурна на горен реотан, докато трохите започнат да придобиват златист загар.