Автор
Woman.bg

Eмили Бронте, която скита по "брулените хълмове" на един тежък живот

"Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти."

Тези въздействащи думи са достатъчни, за да се докоснем, макар и бегло, до същността и природата на тяхната авторка. За да се възхитим на таланта и проникновението на Емили Бронте - жената, сътворила със силата и изяществото на думите си един от най-великите любовни романи на всички времена - „Брулени хълмове“.

Английската писателка се ражда на 30 юли през далечната 1818 г. Детството ѝ е трудно, изпълнено с много болка и бедност. Момичето е четвъртото от общо шест деца (едно момче и пет момичета). Емили е едва на 3 години, когато майка ѝ умира от рак. По-големите ѝ сестри - Мария, Елизабет и Шарлот са изпратени в девическо училище в Кован Бридж. Там те живеят в ужасяващи условия и понасят големи лишения и мъчения, описани от Шарлот в знаменития ѝ роман „Джейн Еър“.

След като Емили навършва 6 години, в училището постъпва и самата тя. Скоро след това обаче в пансиона пламва коремен тиф. С болестта се заразяват две от сестрите ѝ – Мария и Елизабет, които не успяват да оцелеят.

Емили, брат ѝ и останалите ѝ сестри – Шарлот и Ан, са поверени на грижите на своя баща и леля, които вдъхват у децата любов към литературата. Изучават великите английски литературни произведения, собственото си поведение, докато бродят из околните на къщата им тресавища. Домът им е почти непоносимо пуст и зловещ, заобиколен от трите страни от гробища. Шарлот, Емили и Ан обаче го обожават. Трите сестри дори възнамеряват да отворят собствено училище в семейната къща, но не успяват да привлекат ученици в мрачния Хауърт сред тресавищата.

Портрет на сестрите Бронте от 1834 г. от техния брат - Бренуел Бронте

Шарлот написва два романа. Първият - „Учителят“, е грубо отхвърлен. Но вторият ѝ опит - „Джейн Еър“, заедно с „Брулени хълмове“ на Емили и „Агнес Грей“ на Ан, си проправят път към печатницата.

За жалост, в епохата, в която живеят, няма лек за най-страшната болест, върлуваща по онова време – туберкулозата. На 24 септември 1848 г. от злоупотреба с алкохол и туберкулоза умира братът Бренуел Бронте, иначе талантлив художник.

Емили е едва на 30 години, когато зловещата „жълта гостенка“ поразява и нея. На 19 декември 1848 г. Емили напуска света, оставяйки след себе си множество стихове и вълнуващия роман „Брулени хълмове“ - трагичен разказ за една изпепеляваща и погубваща любов.

Месеци по късно същата участ постига и Ан. Шарлот Бронте остава сама, заедно със слепия си баща и без сестрите, с които е свикнала да споделя своите мисли и планове. През ноември 1855 г. Шарлот се простудява и разболява от скоротечна туберкулоза и на 31 март 1855 г. издъхва.

В памет на знаменитата рожденичка днес – Емили Бронте, си припомняме част от най-красивите и проникновени цитати от нейния велик роман:

„Не е компания, ако хората не знаят нищо и не казват нищо.“

„Природата и книгите съществуват за тези, които имат очи да ги видят.“

„А и в края на краищата не вярвам да е мислила някому злото, понеже, веднъж успяла да ви разплаче не на шега, много нарядко се случваше да не заплаче заедно с вас и с това да не ви накара да спрете, за да можете да я утешите.“

„Не е хубаво винаги да се очаква злото.“

„Честните хора не крият делата си.“

„Ако Бог е този, който наказва лошите хора, то ние трябва да се научим да прощаваме.“

„Времето променя всичко, напълно съм наясно, както зимата променя дърветата.“

„Страшно е! Един-единствен човек да означава толкова много и толкова различни неща!“


„От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи.”


„Човек, който не е свършил половината от работата си до 10 часа, рискува да остави другата половина несвършена.”

„Умният намира достатъчно добра компания и у себе си.”

„Доброто сърце ще направи лицето ти усмихнато, приятелю, а лошото ще направи и най-усмихнатото лице повече от грозно.”

„Ужасът ме направи жестока.”

„Ако можех, винаги бих работила в тишина и неизвестност и нека моите усилия бъдат съдени според резултатите, които са постигнали.”

„Тя светеше прекалено ярко за този свят.“

„Честните хора не крият делата си.“

Четете още: Жорж Санд: Има само едно-единствено щастие в живота - да обичаш и да бъдеш обичан