В поредица от материали Woman.bg ви представя някои от младите българи, които живеят и творят в Париж. Със съдействието на Българския културен институт във френската столица и директора му г-жа Десислава Бинева ще ви запознаем с автори, които жънат успехи в голямата конкуренция на културния свят на Франция.
Божина Панайотова се завръща в България, защото усеща, че "нещо ми липсва". Режисьорката от малка живее в Париж, но именно с връщането в родината се раждат и първите ѝ творби. Нейният документален филм Je Vois Rouge ("Червено, твърде червено") миналата година бе представен на "София Филм Фест", а това лято се завъртя по кината във Франция.
"Подготвях се да снимам игрален филм в България. В един момент ми се стори странно да се занимавам с тази история от Франция, когато нищо не знам за България, разказва Божина. - В началото за това се върнах. След това усетих, че нещо ми липсва. Реших, вместо да пиша някакъв сценарий, да си измислям някакви истории, просто да действам документално, сама с камера."
Завръщането й в България съвпада с протестите срещу правителството през 2013 г. Събитията карат Панайотова да си зададе някои въпроси, които по-късно дават насока на филма ѝ. В началото идеята е да си води видеодневник, а първият резултат е късометражният филм "Космонавти", разказващ за живота на нейните баба и дядо.
"Първото нещо, което правих, е да снимам баба ми и дядо ми. Прекарах няколко седмици с тях. Изведнъж открих тяхната действителност. Тогава дядо им беше сляп, а баба ми тотално наведена поради сериозни проблеми с кръста. Видях как се случва всичко, всеки жест, цялата борба с ежедневието, как може това все още да бъде красив, пълноценен живот. Малките неща, които разказват за тяхната любов, в който по някакъв начин се усеща края. Това беше първата ми стъпка в документалното кино и в България", споделя Божина.
След като се насочва към темите за семейството и миналото, тя започва да рови по-надълбоко и да задава неудобни въпроси, като междувременно заснема целия процес с всички възможни средства. Филмът се превръща в разследване, което зрителите имат възможност да наблюдават, а режисьорката е в центъра на събитията и главен герой в собствената си продукция. Темите са миналото на родителите ѝ, Държавна сигурност и времето на комунизма.
"Първоначално идеята ми беше да направя нещо, в което да не се усеща границата между филма и живота. Аз самата да го изживея и то, може би, да ме промени. Казах си: "ще снимам, едновременно ще живея и цялото преживяване ще ме доведе до нещо", спомня си тя.
"Реших, че няма да пиша сценарий и след това да снимам. Идеята беше да загубя малко контрол. Затова бях решила, че самата аз ще съм герой във филма, ще бъда като опитно зайче. Когато историята се задълбочи за Държавна сигурност и семейството ми, бях събрала материал, в който можеше да се усетят всички гледни точки. Изминахме някакъв път с майка ми, а аз усетих, че това е супер важно. Главната идея беше зрителят да излезе от зоната на комфорт. Да си задава въпроси, дали не прекалявам по някакъв начин, до къде може да стигнем в името на истината, изкуството, киното", допълва Божина.
Отношенията между майка и дъщеря са една от основните сюжетни линии. Майка ѝ Милена Михайлова открива нови неща за собственото си минало по време на снимките. Тя също преминава през различни етапи - от подкрепа към филма до шок от развитието. На нея ѝ трябва време да приеме нещата и дълъг период се колебае дали да се съгласи филмът да бъде реализиран.
В крайна сметка приема, а в момента отношенията ѝ с Божина са отлични. Тя дори пише книга за случилото се от нейната гледна точка и вече има договор за издаването ѝ с френско издателство. "Аз съм персонаж в книгата, това много помогна. Когато прочетох книгата, по някакъв начин изживях това, което тя чувстваше, когато правих филма", обяснява Панайотова.
Божина, която е завършила режисура в реномирания университет "Ла Фемис", казва, че във Франция подходът с родителите е много често използван. Филмът там е признат заради формата.
На въпрос дали е намерила това, което е търсила със създаването на филма, тя отговаря: "Да, имам чувството, че живеех с някаква фантазии и дупки за миналото, много сиви зони. След това станах майка и нещата се промениха. Филмът ми помогна да стана майка. Подсъзнателно. Помогна ми и да монтирам филма. От момента, в който забременях, се почувствах в тази позиция - представих си какво са изживели родителите ми. Моето дете един ден също ще дойде да ме разпитва и да ми казва: защо не си направила това и това? Стигнах до отговори, но може би не до това, което си мислех, че ще намеря в началото".
Премиерата на "Червено, твърде червено" беше на престижния фестивал в Берлин миналата година. След това той бе показан на "София Филм Фест" и няколко месеца беше част от програмата на две столични кина. Междувременно обиколи фестивали във Франция и по света, мина през Русия, Испания, Италия, стигна до Перу и Египет, като прибра и няколко награди, като тази на фестивала "Жан Руш" в Париж.
Освен по личните си проекти, Божина работи усилено и като сценарист. В Париж тя е част от колектив от режисьори и продуценти, с които взаимно си помагат. Един от последните проекти, по които работи, е игрален филм по истински случай. В него се разказва за френска фотографка, която заминава за Централноафриканската република. Тя отразява военния конфликт в бившата френска колония от 2013-2014 г., но и след това остава в страната, като в крайна сметка загива.
Панайотова още обработва материала, който е заснела от България преди няколко години. Оттам се ражда и "Блокът на смелите" - късометражен филм за историята на една изоставена сграда и един човек, който се грижи за животните, живеещи там. През последните седмици филмът бе показан на фестивали из Франция, вече спечели няколко награди и продължава да набира скорост.
