"Роклята не е архитектура, а дом: тя не е ушита, за да бъде съзерцавана, а за да бъде обитавана. Жената, която я носи, трябва да се чувства красива в нея и да й е удобно. Всичко останало е измишльотина."

Това са думи на един от колосите в модата, на големия френски дизайнер Ив Сен Лоран. Роден на 1 август 1936 г. в Оран, той заявил още на 13-годишна възраст: „Един ден името ми ще е изписано с огнени букви на „Шан-з-Елизе“. Думите се оказват пророчески. Един младеж в тъмен костюм на 21 години наследява Кристиан Диор, за да се превърне в моден диктатор. За сметка на това личният му живот минава през депресии, алкохол, наркотици и електрошокове...докато заедно с Пиер Берже, своя делови и интимен партньор, създава неподражаемата империя на модата, известна просто с инициалите си – YSL.

На 7 януари 2002 г., в деня, когато отбелязва 40-та годишнина от създаването на модната си къща, Ив Сен Лоран се сбогува с висшата мода. А на 1 юни 2008 г. големият парижки дизайнер, последният от класиците на модния дизайн, умира от рак на мозъка.

Ако личността на този изключителен човек ви вълнува, препоръчваме ви да прочетете биографията му "Ив Сен Лоран" от Лоранс Бенаим. Тази книга е посветена на трудния и вълнуващ път на моделиера с тънък вкус и неповторим усет за женската дреха, създал стила „бийт“ на шейсетте години, прет-а-портето „Рив гош“, панталоните и смокингите за жени, наложил прозрачните блузи, измислил роклята-трапец и стила „сафари”, въвел в модата тясното поло с висока яка и камуфлажа, лансирал суперпарфюмите Opium и Paris...

Нека си припомним и 10 култови реплики на Ив Сен Лоран, които през годините са вдъхновявали милиони жени по света.

1. "Най-доброто облекло за една жена са обятията на мъжа, който я обича. Но за тези, които са лишени от това щастие, съществувам аз..."

2. "Най-красивият грим за една жена е страстта."

3. "Любовта е най-добрата козметика! Но козметика се купува по-лесно..."

Актрисата Катрин Деньов бе сред неговите музи

4. "С времето научих, че най-важното в една рокля е жената, която я носи."

5. "Дрехите трябва да бъдат подчинени на личната индивидуалност, а не обратното."

6. "В този живот съжалявам само за едно - че не аз съм измислил дънките. Дънките са най-шикозното, най-практичното, най-удобното и най-непретенциозно облекло. Те са експресивни, семпли, скромни и секси - всичко, което се надявам, че притежават дрехите, които правя."

7. "Няма друго черно, освен ЧЕРНОТО!"

Експонати от музея на дизайнера

8. "Модата избледнява, стилът е вечен."

9 . "Никога не бива да бъркаме елегантността със снобизма!"

10. "Бих бил щастлив в Рая, само при условие че ангелите са облечени с вкус."

Клаудия Шифър, една от неговите музи, по време на погребението на дизайнера.

Откъс от биографията „Ив Сен Лоран“ от Лоранс Бенаим (издава "Колибри")

Жените от Оран имат само една грижа – да бъдат винаги по-кокетни от жените в Алжир. През топлите нощи в казината, на закуските и вечерите в съседната вила те блестят с веселие и находчивост.

Морските офицери предпочитат Оран пред Алжир – жените там са по-красиви. В столицата, сeдалище на правителството и администрацията, хората се събират в малки компании, играят бридж и си лягат в девет часа. Оран обаче живее по испански маниер. Там смятат, че жителите на Алжир са студени, „негостоприемни“ и малко нещо „лион ци“. Жителите на Алжир се подиграват на оранците и на тяхното произношение. „От „Орон“ ли сте?“ Намират ги за вулгарни.

Изграден амфитеатрално в подножието на Мурджарджо, в ниска и блатиста равнина, градът е разположен по двата склона на долината, дала му своето име: Уархан. Възникнал е хаотично, забързан да строи и забогатява. В Оран мъжете правят бизнес, а жените – красиви деца. Съпрузите печелят много пари. Съпругите ги харчат.

Космополитен и слънчев, Оран е застинал в своите касти. Никой не може да избяга от тях, освен ако завинаги не напусне града. На върха на пирамидата се намират преди всичко заселниците, забогатели от селско стопанство, и големците, които дават обяви във вестниците, че търсят „прислужница французойка, която да живее у тях“. След това идват „обикновените“ французи: чиновници, учители и преподаватели. Евреи и испанци донареждат мозайката на европейците.

Арабите са най-многобройни, но се виждат само рано сутрин, по посока на Негърското село. Силните им тела, обветрени от работа на открито, блестят на слънцето.

Именно тук, на платото Сен Мишел, живее семейство Матийо-Сен-Лоран.
Потомци на Пиер Матийо от Мец (роден през 1640 г.), произлезли от елзаско семейство, което през 1870 г. бяга от Колмар от германците, тяхното първоначално име е „Матийо дьо Хайдолсхайм“. Бабата е била близка приятелка на Бартолди и е позирала за скулптора пред фонтана в Колмар (бюстът й е в градския музей). Дядото Мари-Жул-Анри се установява в Оран като адвокат, след като защитава дисертация на латински. Вместо земи и ферми семейството притежава къща с дванайсет стаи, махагонови мебели стил „завръщане от Египет“, салон, в който царства портретът на родоначалника Жозеф Игнас Матийо, барон дьо Мовиер, мъжа, съставил брачния договор между Наполеон І и Жозефин дьо Боарне. „Подарък от императора“ – казват за портрета осведомените. Впрочем в дома го наричат „Давид“.

Под облачно небе с кратки прояснявания, на 1 август 1936 г. Ив Анри Донат Матийо-Сен-Лоран се ражда в клиниката „Жарсайон“.
Двеста и четиринайсетият ден от годината и празник на Света Есперанс. Съвпадението е многозначително, защото, спомня си Люсиен, майката на Ив, „семейството на мъжа ми току-що беше загубило един син, ужилен от оса. Ив беше очакван като месия! Отидохме чак в Алжир, за да му купим детското креватче“.