ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЯНА СТОЯНА
Време е за поредната закачка на Яна Стояна. Тя е смела, саркастична, забавна, с невероятно чувство за хумор, а животът ѝ е истински низ от невъобразими приключения. Яна Стояна ни разсмива и разчувства всеки месец по два пъти, а при нужда и по-често. Тя е нашето лекарство против скуката и тъгата. Приемаме я като хомеопатия, но я познаваме и знаем, че може да действа и като мощен антибиотик – стига да има необходимост от това. А коя е Яна Стояна? Това сега ще запазим в тайна. Когато моментът настъпи, първо на вас ще кажем, нашите любими читатели. А до тогава? Специално за вас – Яна Стояна.
Здравейте! Пак съм аз – Русалия Молска. Няма да повярвате, но се хванах на работа. Като аниматор. Аз много не знаех какво е това, мислех, че е нещо за рисунки, пък на мен ми се отдава и си пуснах една молба.
Шефът на хотела, като ме видя, каза, че липсата на опит ще я компенсирам с външен вид и старание. Така почивката на морето щяла да ми излезе много на сметка. Той все се натиска да ме обучава персонално, ама, пусто, много работа имам и все не му се отваря парашута. Всичко тръгна по мед и масло, само дето ми прикачиха един колега. Познавал бил града, щял да ми помага организационно и бил племенник на шефа. Ще го наблюдаваш, вика, Русалче, не е лошо момчето. Гледам го - висок, вери хендсъм, дет се вика, и точно толкоз тъп. И се казва Девисил Фасулски. Той има и сестра – Пенелопа. Кръстена била на двете си баби – едната Пена, а на другата, вика майка им – дъската лопа. Неотразимият му облик хваща окото до момента, в който се наложи да говори – из устата му се изтъркулват предимно глупости, гарнирани с дебелашки хумор. Тормози туристите, „цапа на метенето“, а аз вървя да замазвам положението и да се извинявам. Даже нямам време в някой МОЛ да ръшна, свалка да забия и парцалки да си понакупя. Не издържам вече, ще го приклещя още тая вечер в някое кьоше и всичко ще си кажа. Сега събирам кураж, споделям си в дневника и си стягам мислите. Ей така ще му река:
-Девисиле, хората не са говеда. Дори туристите. Не ги тупай по гърбовете, когато ги видиш. Да ги поздравиш им стига. Не ги ръгай с лакът в ребрата, когато искаш нещо да им кажеш, а наоколо е шумно.
Като им напишеш на табела пред хотела: iztupai si krakata ot pyasaka, немците няма да те разберат. „Ингилизите“ – също.
Руснаците сутрин водка не пият. Те чак към третия ден изобщо вдяват, че са на море. На българите не е нужно да поясняваш, че песента „Калинка моя“ е същата като нашата „Полегнала е Тодора“, ама в по-бърз вариант. След петата ракия на тях им е все тая. Ирландците сиртаки не играят. Китайците коктейл „Шамар с тухла“ от бира с водка на брудершафт не могат да пият на екс, щото се омотават, още докато го гълтат и после падат като семки от диня по земята.
Няма да изляза с теб на среща, Девисиле, щото само белозъбата ти усмивка и яките мускули не стигат. Писна ми да ме муфтиш на бара.
До обяд си спасител край басейна – там семки не се люпят, на почиващите не може да подвикваш: Къде, бе алоууу! Я навън с тая топка и тоя дюшек! Кво сте ги напускали тия деца във водата, ще опикаят басейна!
Като си спасител, се предполага, че знаеш барем да плуваш – да скачаш с пояс в басейна хич не върви, от мен да знаеш. Да не говорим, че изплискваш половината вода и нанасяш телесни повреди на нещастниците околовръст.
Не си показвай разликите под плувките на всяка срещната лелка, кака или просто кифла. То и аз съм кифла, ама ти ме биеш по всички параграфи. Аз поне различавам ляво от дясно, знам да броя и гледам да не си губя групата почиващи. Хората са дошли тук да се отпуснат, не да снимат продължение на „Рамбо“ и „Умирай трудно“. Брус Уилис остаря, нема да дойде да ни спаси от гнева им, задето ги караш да лазят до бара, да правят по сто лицеви опори и да откриват мини край хотела. Там освен с кучешки такива, може и с някой кърлеж да се сдобият, та да помнят кога са почивали в България. „Шушана“ не е химна на страната ни, не карай немците да стоят прави, докато го слушат. Те и без това са го закъсали с един милион мургави „Шушани“ у дома си.
-Я, Девисиле, ти кво правиш зад гърба ми, бе? Защо си толкова одърпан? Показваше на почиващите как се играе на „прескочи кобила“? Теб ли прескачаха? А, първа беше веселата пенсионерка от Израел, ама се уплашила и се вкопчила в гърба ти? Половин час си обикалял „оседлан“ и едва си я отръскал в басейна? Девисиле, ти си идиот! Тя не може да плува, кой я извади от водата? А, руснака от 321В? Слава богу, той е бивш спецназовец, яко момче е и има 3 мозъчни клетки повече от теб.
Боже, знаех си, че не съм родена да работя, само ядове си създавам. Ох, ей го на, сега и шефът се домъкна, прилича на медуза. Тоя не разбра ли, че не му ща „обученията“ в личния му кабинет. Знам ги аз такива като него, ама да има да взема! Ако иска да ме обучава, първо да мине с мен през „гражданското“. Какво казваш, шефе? Няма ли по-хуманен начин? Не, няма! Дано това те стресне, че да ме оставиш на мира. Щото хич не ми се ще да се съгласиш и цял живот да карам с фамилията ти. Представяш ли си как, като ме назначиш за главен мениджър на хотела, ще показвам на драгите гости визитка с името на Русалия Молска – Колимечкова? Ох, ще ме уморите и двамата, отивам до бара да изпия едно „Мохито“, че ме заболя главата от вас. Наздраве!
