Лято е и ние с Мобилната редация на Woman.bg сме на експедиция в търсене на спокойни плажове, лежерни делници и малко време насаме със себе си в компанията на някоя хубава книга. През август част от тайните местенца, на които посвещаваме часовете си, са в слънчева Гърция, на полуостров Халкидики. Както се пееше в една детска песничка: "Не е далеч от София, ела и ти!" Очакваме те в Ситония, на средния ръкав...

В тази връзка наскоро Елефтерия, една впечатляваща дама от Атина, ми разказа следния виц: "Един грък умрял, отворили му вратите на Рая, той се поогледал и рекъл: Е, не е лошо, ама в Гърция е по-хубаво".

Защо ли сме склонни да му вярваме...... Защото както е казал Леонардо да Винчи: "Oчите грешат по-малко, отколкото разума".

Защо сме склонни да повярваме на това, което ни казват очите? Може би заради това чисто море, или пък заради онова специфично синьо, което можеш да видиш само тук и край бреговете на Сицилия и Сардиния, но Гърция си остава едно място, на което имаш чувството, че можеш да прекараш живота си, четейки хубава книга и препичайки се на плажа.

И тук идва моментът, в който докато стягаш багажа си, трябва да избереш какви книги да сложиш в куфара. Аз залагам на малко време за лично усъвършенстване.

Докато обикалях галерия "Уфици" във Флоренция миналата година и разглеждах тази забележителна арт сбирка, си пожелах един ден да имам достатъчно време за да попълня пропуските си по история на изкуството. И както се случва в някои истории с щастлив край - ден преди старта на моята гръцка експедиция минах покрай антикварен магазин, в който открих няколко тома страхотно написани истории за велики художници и скулптори, за египетски фрески и шумерски стенописи.

Е, мотото на тази почивка е "История на изкуството" и ако не си вдигам телефона, да знаете - замечтала съм се някъде из галериите на библиотеката на Ашурбанипал и търся смисъла на живота отпреди 20 века.

Докато прелиствам поредния том и кроя планове отново да мина да разгледам "Уфици" тази зима, този път вече с малко повече подготовка, усещам, че наистина очите ме болят от дългото четене на плажа.

Давам си сметка, че колкото и да обичам книгите, очите са ми по-важни и трябва да се грижа за тях правилно и тук отварям една важна скоба - четенето на плажа определено натоварва очите ви, затова трябва да сте особено внимателни и да се отнасяте с грижа и любов към зрението си. Според специалистите има няколко важни правила, които трябва да се спазват, когато планираме една "четяща" ваканция.

На първо място - никога не бива да заставаме с книга в ръка срещу слънцето. Четенето е занимание за сянка под чадъра, не го забравяйте. На второ - ако сте със слънчеви очила, те трябва да са с такъв филтър, който ви позволява да виждате достатъчно ясно буквите, без това да прави четенето ви неприятно. Силно затъмнените стъкла натоварват зрението.

На трето - не забравяйте, че присвиването на очите е нормален рефлекс на тялото. Така клепача предпазва окото от пряката слънчева светлина. Това обаче става причина за появата на бръчки, което хич не е малък довод да имате едно наум, когато вземете книга за плажа.

Не на последно място - когато навън слънцето е силно, усещат се вятърът и морският бриз, а ние сме се зачели и забравяме да мигаме достатъчно често, а очите страдат. Те имат нужда от овлажняване, затова вземете със себе си капки, които ще направят погледа ви по-свеж след плажа. Витамините за очи също са много подходящи за летните месеци, когато зрението ни е подложено на изпитание. Затова и това лято, освен задължителните плажни масла и слънцезащитни продукти, в кошницата ни за плаж имаме опаковка витамини и капки Допелхерц.

*За финал ще бъда съвсем честна с вас. В момента провеждам сравнителен анализ на плажовете между Торони и Сарти. Засега тоталните фаворити са Тиганя, Тристиника и Дестиника. Имам още няколко важни обхода, преди да мога отговорно да заявя кой е най-добрият. Мобилната редакция продължава своето пътешествие, така че следете нашите материали, за да ви заведем на онези магични места, до които може да стигне само една истински амбициозна експедиция.