Надгробна плоча на германска аристократка от 18 век, вдъхновила братя Грим за написването на една от най-популярните приказки на света – „Снежанка“, привлича посетители в германски музей, пише „Дейли мейл”.

Любопитният експонат отскоро е част от колекцията му и за първи път беше показан на посетителите преди броени дни.

Погребалният камък е на баронеса Мария София фон Ертал – жената, докоснала сърцата и фантазията на двамата разказвачи, смятат експерти.

Портрет на баронеса Мария София фон Ертал

Нейната история послужила за ядрото, около което находчивите творци създали емблематичния образ на един от най-обичаните персонажи от детските книжки – Снежанка, или поне така твърди директорът на музея Холгер Кемпкенс. По това време двамата братя живеели на около 50 км от нейното родно място, пояснява още той.

Снимка: ARCHDIOCESE OF BAMBERG

Интересна е и съдбата на надгробната плоча. Тя била поставена в двора на стара църква в Бамберг. А самият факт, че такава плоча съществува, означава, че погребаната е била със знатно потекло. По това време жените от простолюдието не получавали надгробни плочи.

След като през 1804 г съборили църквата, в която вон Ертал била положена да почива, камъкът бил преместен в местна болница. Две столетия по-късно бил прибран от местно семейство, което по-късно го реставрирало и го дарило на градския епархийски музей в Бамбург.

Там плочата веднага се превърнала в атракция за местните посетители, горди от предполагаемата връзка на района им с известната приказка, публикувана от Братя Грим през далечната 1812 г.

Баронесата е родена и израснала в двореца в Лохр, разположен на около 100 км от Бамберг. Историята на дамата се славела с изключителна популярност през 19 век.

Дворецът в Лохр

През годините редица историци откриват необичайни и много точни съвпадения между историите на Снежанка и на Мария София фон Ертал.

Баща ѝ – Филип Кристов фон Ертал, бил благородник, който се жени повторно, след като съпругата му починала. Мащехата, подобно на тази от приказката, се оказала изключително властна и безсърдечна жена.

От векове Лохр е град, известен с производството на стъкло и огледала. Именно на фабрика за огледала бил собственик и бащата на София. Оттам вероятно идва и идеята на братята за омагьосаното огледало в приказката. В същия музей дори се пази до днес едно от тези огледала, притежание на Филип Кристов, известно като „огледалото на мащехата“.

Съвпаденията на спират дотук. В приказката има мрачна и зловеща гора в близост до дома на Снежанка. Гората извън пределите на Лохр също била изключително опасна, защото там живеели бездомници и крадци.

В оригиналната версия на приказката Снежанка била принудена да бяга през седем хълма, преди да намери подслон в къщичката на седемте джуджета, която се намирала близо до мина. В близост до Лохр също има мина, до която, забележете, се стига през седем хълма.

По това време, уви, в мините работели деца и джуджета.

За нещастие София нямала късмета на двойничката си от приказката. Тя не била целуната от принц и не живяла щастливо и охолно като измислената героиня на Грим. Още девойка, тя загубила зрението си и починала на 71-годишна възраст в манастир – самотна, без съпруг и деца.

Четете още: Училище в Барселона заклейми „Червената шапчица“ заради сексизъм