"Тя просто изми зъбите си и заживя отново..." Това пише за една от героините си Даниел Стийл, родена в Ню Йорк на днешния 14 август през 1947 г. Думите ѝ важат в пълна сила и за самата нея, защото собственият ѝ живот е низ от драматични събития, падения и възходи. След пет брака, два от които пълна катастрофа, след самоубийството на Николас – едно от седемте ѝ деца, след тонове унищожителна критика за книгите ѝ, определяни като "розови" и блудкави, тя си остава най-продаваната жива писателка в света. Общият тираж на нейните романи е над 560 милиона, преведени на 28 езика, включително и български, в 47 държави. Историите ѝ са били в списъка с бестселъри на "Ню Йорк Таймс" 390 седмици, с което влиза в книгата за рекорди на Гинес. 23 нейни произведения са екранизирани.

След 5 брака Стийл вече няма илюзии по отношение на мъжете. Тя отдавна живее сама в огромното си имение с 55 стаи, кацнало на хълм в Сан Франциско с умопомрачителна гледка към залива и моста Голдън Гейт. Дъщерите ѝ Беатрис, Саманта, Виктория, Ванеса и Зара, синът ѝ Макс, както и двамата ѝ осиновени синове Тревър и Тод, обичат да идват в дома ѝ със семействата си, а за Деня на благодарността или Коледа става доста шумно.

Писателката обича да прекарва и голяма част от времето си във Франция, където не спира да твори. Понякога по 16 часа на ден! Защото всеки цент от огромната ѝ сметка с милиони си го е изкарала сама и с много труд.

Норма, майката на Даниел Стийл, е дъщеря на португалски дипломат, а баща ѝ Джон е от богато еврейско семейство емигранти от Германия. Въпреки че е родена в Ню Йорк, Даниел отраства във Франция. Това са години на непрекъснати приеми, официални вечери и бляскави балове за семейството ѝ – приказка, която свършва с развода на Норма и Джон. Тя избира да остане при баща си и се връща в Ню Йорк, който бързо пленява с европейската си изисканост.

Едва на 18 се омъжва за американски банкер с френско потекло – Клод Ерик Лазар, който е с 10 години по-възрастен от нея. Ражда се дъщеря им Беатрис и тя е най-хубавото, което остава след края на брака им – 9 години след сватбата.

Срещу 20 долара си купува пишеща машина, която дори по онова време вече е антика – произведена е през 1946 година, а на нея натраква първия си роман „В името на сърцето“. Той няма никакъв успех, както и следващите два, но това не я обезсърчава.

За сметка на това я забелязват от женско списание, от което я канят за автор. Възлагат ѝ интервю със затворник, който излежава присъда в калифорнийски затвор. Среща се с него, но междувременно се появява съпруг номер 2. Дани Зугелдър е криминален тип, осъждан за грабежи и сексуално насилие, манипулатор с невероятен чар. Даниел е толкова запленена, че решава да се омъжи за него. Венчавката е в затворническия параклис. Три години по-късно двамата вече не са семейство, като Дани междувременно е обвинен за серия изнасилвания.

Току-що получила развод, тя се омъжва за някой си Уилям Тот. Наркоман е, но поне не е в затвора. Скоро се ражда синът ѝ Николас. След две години Даниел отново е клиентка на бракоразводен адвокат.

През 1978 г. тя прави първия си голям пробив на литературната сцена. Излиза романът The promise, който стига двумилионен тираж, а Стийл подписва договор с голямо издателство. Оттук насетне тя ще върви само нагоре, без обаче да се разделя с любимата си стара пишеща машина.

Писателката не се отказва от идеята за нов брак и се омъжва за четвърти път. Избраникът ѝ този път е солиден мъж, търговец на вино и писател - Джон Трайна. Той осиновява сина ѝ Николас и му дава фамилията си, а Даниел осиновява децата на Джон от първия му брак – момчетата Тревър и Тод. По време на 15-те години брак им се раждат още 5 деца – четири момичета и едно момче. И тогава идва големият срив. Даниел се опитва да опази семейството си от медийния интерес, но разбира, че се подготвя нейна биография, която разкрива, че Джон Трайна не е биологичният баща на сина им Николас, нещо, което другите деца на двойката не знаят. Тя се опитва да спре книгата чрез съд, но съдията постановява, че Стийл е публична личност и в нейния случай не важи тайната на осиновяването. Бракът ѝ с Джон Трайна се разпада, а Николас се самоубива на 19 години - нежна и чувствителна душа, музикален талант, но постоянно в плен на депресията, наркотиците и с диагноза биполярно разстройство.

Даниел Стийл пише книгата „Неговата ярка светлина. Животът на моя син Ник Трайна“, която смята за най-добрата си творба и която веднага оглавява класацията на "Ню Йорк Таймс". Вдъхновен от събитията е и романът ѝ „Злоба“, разказващ за брак, унищожен от таблоидите.

Едва съвзела се от удара, тя се жени за пети последен път. Избраникът този път е Томас Пъркинс, финансист от Силициевата долина, с когото се развежда след две години, през 2002-ра.

Ето и някои от крилатите фрази на Даниел Стийл, които вдъхновяват милиони жени по света.

Осъзнах, че ако е писано да се случи, ще стане само. А ако не, и така съм щастлива.

Понякога любовта е най-опасното нещо, което може да ти се случи.

Здравословно е да се приеме, че гаднярите са като шкурки, които ни жулят до сълзи и кръв, но след това те се оказват изтъркани, остарели и негодни, а ние ставаме още по-бляскави!

Тази нощ тя спа в прегръдките му, дишаше леко, а лицето ѝ бе като на момиченце. Положила глава на рамото му, тя никога през живота си не се бе чувствала по-щастлива. А той от своя страна знаеше, че най-накрая животът му бе придобил смисъл.

Важен бе човекът, а не мястото, където живееш. Ако обичаш някого, не трябва да избягаш само защото играта загрубява.

Не желаеше никого, не обичаше никого. Сякаш бяха дръпнали щепсела на душата ѝ.

Не мога да ти обещая нищо. Не мога да ти дам нищо в момента, освен себе си, какъвто съм в този миг, в тази минута. Може би не е много... но това е всичко, което мога да ти дам, както и факта, че те обичам.

Трябва да се научиш да задържаш момента, Ванеса, само момента..., а не да се мъчиш да грабнеш целия живот.