Любовта боли, любовта оставя белези, любовта отваря рани ...уууу, любовта боли, пеят великите "Назарет".
Защото един мъж може както да те окрили от щастие, така и да те захвърли в дебрите на мировата скръб, след като те е стъпкал като червей. А там е тъжно и от капчуците вместо животворна вода, капят едри сълзи...
Едва ли има жена, която да не е страдала от любовна разлъка, била е изоставена от "слънцето" на своя живот, по най-безпардонния начин са ѝ "били шута". Но има и живот след това, както се пее в една друга песен. Как да продължим нататък, без да обезумеем от мъка, да се пропием, да изпаднем в трайна депресия и, не дай си боже, да провалим живота си? Ето 5 съвета на една препатила, но оживяла woman in love...
1. Да го пратим по дяволите, на майната, в пета глуха, или където иска да ходи.
Той постъпва с вас като пълен негодник. Зарязва ви по най-гадния начин без да му мигне окото. Изневерява ви като пълен кретен и лъже до безобразие.
Стегнете се. Той не ви заслужава. Тогава защо да страдате?
Мислете рационално. Смятайте като калкулатор: аз направих това, а той....Започнете да четете книги, които описват истории като вашата, но героинята намира щастието извън аурата на негодника. Действайте, правете неща, бъдете непрекъснато ангажирана, правете промени в живота си. "Поговорете" със съзнанието си и му обяснете, че има един файл в компютъра, който спешно трябва да бъде изтрит. Натиснете виртуалното копче Delete и пратете негодника Пешо, Гошо в кошчето за отпадъци. За всеки случай пуснете водата в тоалетната и затворете победоносно вратата на WC-то след себе си.
2. Незабавно му намерете заместник.
Светът е пълен с мъже и едва ли си заслужава да заспивате всяка вечер с рефрена "две очи разплакани, две сълзи горещи" на Румяна от зората на попфолка.
Обикновено той ви зарязва заради друга, или за да остане сам, един вид не иска повече да ви придружава. Да, ама други искат. Започнете незабавно неангажираща мимилетна връзка, без да влагате никакви емоции. Секс, пътешествия, разходки, леки разговори, обилни вечери...резултатът няма да закъснее. И ако мерзавецът още не ви е изтрил от Фейсбук, ще позелеенее от завист. Да, той тайно ще злорадства, че вие сте нещастна, какво да очаквате от една гад? Само ако му позволите. Не му доставяйте това удоволствие.
3. Съберете се с враговете му и го обсъждайте
Може би винаги сте го защитавала от завистници, душмани, конкуренти, защото сте го обичала. Истински. Да, но той не го заслужава и вече сте наясно с това.
Може да ви звучи долно, да го приемете за "ниска топка", но ако той ви е зарязал като куче, няма причина вие да му ближете...под опашката. Защото той е истински помияр (това не е обида към кучовците) и заслужава да бъде наритан. Око за око, зъб за зъб! Следващия път, когато някой го нарече пред вас гадняр, вие го поправете и надградете - злобата ще ви мотивира да мислите образно и да се заредите с метафори, които да мятате като бомби по образа му. Ще ви олекне, вярвайте ми. И спокойно, това не е падение за вас. Той ви е пратил на дъното и все някак трябва да изпълзите. Никой няма право да ви съди за начините, по които да го направите.
4. Демитологизирайте го. Веднага!
Ако досега сте го смятали за най-добрия, за божество, за светило, време е да се отрезвите.
Явно не е толкова прекрасен, колкото се опитвахте да го изкарате пред майка си, сестра си, приятелките. Апропо, те ви предупреждаваха, ама вие бяхте заслепена да лъскате имиджа му на божество, нищо чудно, че той се отнесе към вас като към чистачката. Седнете на трезва глава и разсъждавайте. Припомнете си всички онези моменти, в които той ви е дънил, обиждал, а вие сте си затваряли очите. Аха...Аз ставах всяка събота в 7, за да ти правя палачинки, а ти все ме питаше защо не съм изпържила бухтички...Аз пестях от роклите си, за да ти купя маркова риза, а ти си инвестирал в креватни спринтьорки. Подобен ред на мисли ще ви доведе до извода, че той е фекално образувание и след като достигнете до ръба на яростта, ще паднете от правилната страна. Като мач поинта в тениса.
5. Не, не пийте, въпреки че искате да се удавите в море от алкохол.
Алкохолът е най-лошият съветник на страдащия от любовна мъка. Уж се пише приятел, а всъщност буквално ни закопава, играейки по най-тънките струни.
Седите и ревете. Той ви е зарязал. Сипвате си. След малко ви става още по-тъжно. Започвате да търсите отговори, които няма да получите. Пак си сипвате. Разсъждавате (уж), а всичко ви изглежда логично - няма начин пак да не се съберете. Сипвате си. Той изниква в съзнанието ви, пленителен като херувим. Нарича ви "ангел". Не съзнавате, че това е мираж в 3D, продуциран от добрия дух на алкохола. Решавате да му се обадите, за да се изясните. Грешка! Ако той е милостив и не ви вдигне - радвайте се. В противен случай отново ще ви напомни, че "няма смисъл" и "всичко е свършило". Очаквани отговори, който незабавно ще ви накарат пак да си сипете и да ревете на балкона на фона на Good bye, my love, good bye на Демис Русос, обърнала поглед в посока "Люлин", "Лозенец", "Младост"...или так където живее негодникът.
В случай, че раната ви е прясна, знайте, че наистина времето лекува. Обикновено разделите са нещо ужасно, но в такива моменти винаги се сещам за милата ми баба, която обичаше да казва: "Отървала си се".