Като българи трябва да познаваме и да се интересуваме от всяка една забележителна дата в нашата история. Такава е и днешната, в която честваме деня на Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Ден, бележещ най-високите върхове на волята на българския дух за държавност и национално достойнство. Ден, в който е добре да се замислим защо празнуваме и да си спомним за всички онези личности и имена от българската история, които с примера си ни доказаха, че духът на българина е борбен, силен и несломим.

И така, на 6 септември всички ние отбелязваме Съединението на България. Какво по-точно се е случило на днешната дата преди 134 години, ще ви припомним с един кратък урок по българска история:

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Във връзка с казаното дотук, може би би било добре да се опитаме да си обясним смисъла на тази наистина силна и красива българска дума – съединение. Какво носи в сърцето си тя? Онова, от което ние, българите, днес имаме най-голяма нужда – любовта. Защото именно стремежът към близост, обичта между хората, съпричастието и милосърдието, сплотеността и хармонията, са тухличките, основните градивни елементи за изграждането на едно по-красиво, по-сплотено и щастливо бъдеще за България.

Четете още: Жените и Съединението правят силата!