Надали има жена на света, по-хулена и същевременно по-възхвалявана от мадам Дьо Помпадур. Надали има жена на света, оставила своето име в толкова области от културата на своя век, колкото мадам Дьо Помпадур. И надали съществува име, на което са наречени повече неща от живота. На нея са назовани роза, далия, орхидея, божур, лилиум, модел чанти, модел прически...
Коя е тази жена, на какво дължи своята популярност, неувяхваща до днес? Нейната история можем да научим от книгата на Клаудия Циглер "Мадам Дьо Помпадур". Тя е част от поредицата "Известни жени в историята" на издателство "Емас" и е единственият роман за живота на маркизата сред океан от документална литература.

Романът ни пренася във Франция през XVIII век. По това време "официална метреса" е звание-знак за висока чест и към тази позиция гледат с надежда кажи-речи всички дами в Двора. Министри, маршали, придворни дами, финансисти, разделени или обединени по интереси, следят всеки поглед встрани и всяка неволна усмивка на краля с прецизност и умение, на които и в КГБ биха завидели, за да уловят признаците за наближаващия край на поредната му любов и да се захванат с "подхвърлянето" на следващата. Защото решенията на владетеля в полза на един или друг кръг доста често са взимани сред измачканите чаршафи на височайшето му ложе.

В началото на този XVIII век се ражда Жан-Антоанет Поасон. Бащата Франсоа е иконом на братя финансисти и няколко години след нейното раждане е принуден да бяга от френските власти, обвинен във финансови измами. Майката, красавица, е известна със своите любовни похождения и неслучайно се счита, че биологичният баща на малката Жан е банкерът Льо Норман Дьо Турем.

След бягството на бащата, Дьо Турем става настойник на детето и му осигурява изключително образование за една жена по онова време. Жан-Антоанет усвоява не само основите на много науки, но и учи пеене, учи клавикорд, учи танци, учи изобразително изкуство, учи, учи...

На 19 години Льо Турем омъжва високообразованата и красива девойка за своя племенник Шарл Гийом Дьо Турем, като подарява на младата двойка имението "Етиол". Жан ражда две деца, едното от които умира скоро след раждането, а дъщеричката Александрин напуска този свят на 9 годинки. Жан-Антоанет се превръща в мадам д'Етиол - богата дама с интерес към изкуствата и творците. Мадам Д'Етиол не се бави да обяви собствен салон и негови постоянни посетители стават най-големите философи, писатели и художници на Франция.

Съпругът Шарл Гийом се влюбва дълбоко в своята жена и иска от нея клетва за вярност. Жан-Антоанет се врича да не му изневери с никого, с едно изключение - краля. Изключението не е случайно - когато е била на 9 години, ясновидка ѝ предсказва, че ще царува над сърцето на крал. А майка ѝ, убедена в предзнаменованието, цял живот я е подготвяла за тази цел. Като една умна жена, Жан не се уповава само на съдбата, а е решена да я подпомогне и търси контакт с Двора.

Луи XV

1745-а година. Луи XV ознаменува с маскенбал женитбата на дофина. Приближени от Двора успяват да вкарат непоканена Жан-Антоанет д'Етиол. Вярно, тя не е аристократка, но рискът си струва - нейната красота, остроумие, образованост и деликатни обноски вече са известни в салоните на Париж, защо да не бъдат забелязани и във "Версай" и да им донесат ползи.

Жан е облечена като римската богиня на лова Диана, Луи носи модерния за сезона костюм на тисово дърво. Тя е на 24 години, омъжена, има две деца, а той - на 35, женен, с единайсет деца. И е в траур - неотдавна е починала младата му официална метреса. Но какво значение има всичко това, когато Амур изпрати невидимите си стрели. Луи забравя и жена, и деца, и траур, за да се впусне презглава в най-подлудяващата любов на живота си, а малката буржоазка, заемайки изцяло сърцето му, се изкачва на върха на неписаната йерархия в затъналия в лукс и интриги, чудовищно огромен дворец. Единствената пречка, за да бъде приета като "официална метреса" от царедворците, а и от народа, е нейният произход - Жан-Антоанет е буржоазка. Но за един крал на Франция не може да има пречки - Луи подарява на любимата си имение с дворец в областта Помпадур. А съпругът Шарл Гийом бива удовлетворен с висок пост - главен откупчик на данъците, след което дава развод на жена си. И малката буржоазка поема своя шеметен път в историята като маркиза Дьо Помпадур.

Мадам Дьо Помпадур

За да остане там завинаги, но не просто като любовница на крал, а като една от големите фигури със заслуги към културата на Франция. Без нея и нейното застъпничество надали Енциклопедията щеше да види бял свят, надали Франция щеше да произвежда финия севърски порцелан, надали Просвещението щеше да е същото.

Получила най-солидно образование за времето, надарена с артистичен и музикален талант, мадам Дьо Помпадур създава театъра на „Версай” и сама играе в него, обсипва с привилегии и средства талантливи художници и занаятчии, като сама създава една от най-големите колекции на своето време и допринася за развитието на стила "Рококо" в архитектурата, модата и мебелите. Самата тя пее прекрасно, свири на клавикорд, прави гравюри, запазени до днес. И не на последно място разчупва скованите норми на Двора и въвежда непринудения стил на приятелските вечери, на които дори кралят обслужва лично гостите си. Мадам Дьо Помпадур успява да създаде за Луи една среда за приятни преживявания, далеч от проблемите на политиката. От друга страна, Жан-Антоанет не го натоварва с лични скандали, като успява да установи добри отношения дори с неговата съпруга, кралицата Мария Лешчинска. Което не означава, че тя не се интересува от държавните дела, дори бива обвинявана за избухването на Седемгодишната война.

Дворецът "Помпадур", който кралят подарява на своята любима, заедно с имението, за да ѝ даде благородническата титла "маркиза"

Но много хубаво не е на хубаво, е казал народът. Разкошните зали на "Версай" с техните високи тавани и огромни размери, ветровитите, необятни коридори се оказват съдбоносни за Жан-Антоанет. Тя от дете се е отличавала с крехко здраве и често е имала белодробни проблеми. Преди да влезе в двореца обаче, се е подлагала на "млечни бани", нещо немислимо в двореца. За състоянието ѝ допринасят и "грижите" за талията - най-тънката в Двора - диети и стегнати до изнемога корсети. Тя често настива и боледува, може би това е и причината за двата тежки спонтанни аборта, които преживява. След втория лекарите предупреждават краля, че следваща бременност може да се окаже фатална за живота ѝ. Луи взима тежко решение - само след шест години връзка прекратява интимния контакт с най-любимата жена, за да не я загуби.

Жан-Антоанет остава във "Версай" като негова добра приятелка и съветничка. Подаръците не секват и Жан-Антоанет става собственичка на десет двореца, сред които и Елисейският, днешната резиденция на президента на Франция. Луи поддържа топла връзка с нея до края на дните ѝ и дори се грижи лично за болната в последните тежки месеци преди смъртта ѝ. Маркиза Дьо Помпадур умира на 42 години от туберкулоза. Цялото си имущство тя оставя на кралското семейство, тъй като не успява да опази нито едно дете в живота си.

Историята ти хареса? Четенето винаги е удоволствие! ПРЕМЕСТИ СИ ПОГЛЕДА и се погрижи за очите си с Допелхерц.