Испанската нация е една от най-жизнерадостните и любвеобилни. Испанците са изпълнени с енергия и винаги търсят удоволствия или нещо ново и интересно. Емоционалността им ги прави непредсказуеми, темпераментни и готови на рискове, те могат често да си променят мнението. Можем обаче да се поучим от тях как да се наслаждаваме на живота и на всеки един миг, прекаран на този свят.

Представяме ви мъдростта на испанците, изразена в народните им пословици:

1. Три „много“ и три „малко“ погубват човека – да говориш много и да знаеш малко, да си въобразяваш много и да струваш малко, да харчиш много и да имаш малко.

2. Който клюкарства с вас, клюкарства и за вас.

3. Помогни си сам, за да ти помогне Господ.

4. Хора има много, но личностите са малко.

5. Навиците отначало са паяжина, а после здрава мрежа.

6. Най-голямата от бедите е недостигът на парите.

7. На лоша крава Господ не ѝ дава рога.

8. Даваш назаем – губиш приятел.

9. Външният вид е измамен, а новият приятел – ненадежден.

10. Празната бъчва най-гръмко кънти.

11. Какво не ти е наред ще ти подскаже врагът ти.

12. Златото блести дори и в калта.

13. „Орем!“, бръмчи мухата на ухото на вола.

14. Къшеят хляб в чуждите ръце винаги е по-голям.

15. Където има бодли, има и рози.

16. Никой не си спомня за света Варвара, докато не удари гръм.

17. Под хубава наметка всеки грях е простен.

18. Докато плахият се чуди, глупакът всичко ще постигне.

19. Зъбите нека се развалят, само умът да се запази.

20. Моли се на Бог, но не прекалявай с исканията.

21. Колкото пийнеш, толкова ще издрънкаш.

22. По-голям доход – по-големи грижи.

23. На добрата домакиня дъщерите са ѝ мързеливи.

24. Жена, която иска мъж, дълго остава без бръчки.

25. Когато се разболееш, разбираш кой те обича най-много.

26. Колкото по-здрави удари понесеш, толкова по-лесно ще ти е в живота.

27. И бедният, и богатият еднакво свършват.

28. Знаят ли за нещо трима, цял свят го знае.

29. Хубави ботуши, хубаво палто – а животът пак като за опело.

30. Ако не сгрешиш нито веднъж, нищо няма да постигнеш.

31. Ако завистта имаше цвят, щеше да е черен целият свят.

32. Талпата става лека като перце, когато ти е нужна.

33. Не съди таралежа строго – и него Бог го е създал.