Веднъж един много богат човек повел сина си на пътуване из страната с една-единствена цел – да покаже на момчето какво е да се живее без пари. Няколко дни прекарали във фермата на едно много бедно семейство.

Когато се завърнали вкъщи, човекът попитал сина си дали пътуването му е харесало. „Хареса ми, татко“, казало момчето. „Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?“, задал въпрос бащата. „О, да!“, отговорил синът. „А каква поука си взе от това пътуване?“, попитал бащата.

Синът му отговорил: „Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Че ние имаме басейн до средата на градината, а те – ручей, който е безкраен. В нашата градина светят изискани фенери, а при тях нощем светят звездите. При нас терасата е до предния двор, а те имат простори чак до хоризонта. Ние имаме малък парцел земя, на който живеем, а те имат безкрайни поля, които не можеш да обхванеш с поглед. Ние си купуваме храната, а те я отглеждат сами. Нашият дом е заобиколен от стени за защита, а техният от приятели“.

Бащата на момчето направо занемял. Тогава синът му добавил: „Аз разбрах колко всъщност сме бедни ние“.

Твърде често забравяме какво имаме и се фокусираме върху това, което нямаме. И понякога мнението на едно дете може да ни напомни за най-важните неща в живота!

Четете още: Притча за семейното щастие