Великият писател Франсис Скот Фицджералд не се изчерпва само с Великият Гетсби. И все пак, въпреки че той е може би най-известният му герой, те имат много общо. И двамата са изкушени от блясъка, красивите жени, пенливото вино и джина, и двамата обичат шумната красота на онези изтънчени събирания с много танци, флиртове и мистерии...Те са показани сполучливо във филма на Уди Алън "Полунощ в Париж", където Фицджералд е изигран прекрасно от Том Хидълстън.

И няма как точно днес, 24 септември, на рождения ден на Фицджералд, да не обърнем поглед към неговите блестящи проникновения, появили се в уникалните му романи. И, разбира се, да не ви попитаме: коя е любимата ви негова книга?

"Първо ти си взимаш питие, после питието ти си взима питие, а накрая питието взима теб."

"Тестът за първокласен интелект е възможността да имаш две противоположни идеи в ума си по едно и също и време и да функционираш нормално."

"Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който се опитва да вижда."

"Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил."

"Премахнете всички удивителни знаци. Използването на удивителни е като да се смееш на собствените си шеги."

"Мъжете се превръщат в смес от чаровните маниери на жените, които са познавали."

"Покажете ми герой и аз ще напиша трагедия."

"Голям успех в социална среда е едно красиво момиче да си изиграе картите така, сякаш е най-обикновено."

"Толкова е лесно да бъдеш обичан, толкова трудно е да обичаш."

"Семейните скандали са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан."

"Нищо не е толкова неприятно, колкото късметът на другите."

"На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием."

"Писателите всъщност не са точно хора. Всеки един от тях е голяма група от хора, опитваща се със всички сили да представлява цялостна личност. Нещо като актьорите, които отчаяно се мъчат да не се оглеждат в огледала."

Четете още: Рей Бредбъри и любовното писмо до едно детство