Отиде си един от великите поети на България - Любомир Левчев. Творецът издъхна на 84-годишна възраст в болница, където е бил на лечение в последните си дни.

Роден на 27 април 1935 г. в Троян, Любомир Левчев завършва средното си образование в София и продължава в Софийския университет със специалност " Библиография и библиотекознание". Не след дълго той се превръща в един от най-изявените поети и писатели в родината ни.

Първата книга, която издава през 1957 г., е "Звездите са мои". Любомир Левчев е автор на три романа и създава сценарии за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики" и "Сладко и горчиво". Той е баща на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

Днес Любомир Левчев приключи земния си път, но за дългия си живот успя да остави богато литературно богатство след себе си, а България никога няма да забрави красивите му стихове. В негова памет ще си припомним едно от любимите ни:

"Без сълзи"

Колко е лесно да бъдеш влюбен
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен…

Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
мислех си, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях
тъй, както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четиридесет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.

Без “сбогом”.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.

И мисля си, че не умирам.

Четете още: Александра Жекова за Race for the Cure: Да бъдеш съпричастен е сила!