"Психотерапията е начин да дадеш на душата си мехлема, от който има нужда, когато е наранена", твърди Детелина Стаменова - психотерапевт с голяма индивидуална практика, познато лице от екрана като гост на различни предавания, в които се дискутират аспекти на психологическите проблеми. Стаменова е редактор на няколко книги, а последната "Войната с храната" е посветена на хранителните разстройства.
Стаменова е позната и като дългогодишен редактор на списание Cosmopolitan България. В личния си сайт поддържа блог, в който пише по различни теми, свързани с психотерапията и психологията. Като гост автор на Woman.bg в поредица от материали тя ще отговаря на въпросите, които ви интересуват. Изпращайте ги Т У К
Въпрос:
Най-добрата ми приятелка ме предаде. Има ли път назад?
А. И. от София
За жените приятелството е дълбоко емоционална връзка, подплатена с голяма инвестиция на доверие, време и обич. Губейки приятелството си, вероятно сте изправена пред ситуация, в която сте опустошена от случилото се и си задавате различни въпроси, които ви измъчват.
Например: Тайните, които сте споделили, още ли са само между вас? Била ли сте обект на скрити подигравки?
Ако мога да използвам това сравнение, болката е подобна на изневяра от любим мъж, но раната е не по-малко кървяща, защото сте показали онези уязвими свои части, до които нито един представител на другия пол няма видимост. Това ви кара обсесивно да се питате: Защо се е стигнало до там? Какво не сте видели? Какво не сте разбрали? Вие ли сте причината?
Да, приемате нещата твърде лично, защото сами по себе си те са твърде лични, но въпросите не спират да валят в главата, подобно на пороен дъжд, без изгледи да спрат. Каква е причината и дали не е във вас? Завиждаше ли ми? Беше ли истинско? Дали с разкриването ми се оказа, че истинското ми Аз е... отвратително?
Въпросите стават инфарктно много и чести, а мъката е... истинска мъка от огромно предателство. Сълзите са тежки – на гняв и безсилие. Женското приятелство е знак за психично здраве, то е нужно на момичетата, за да съществуват, затова и жени без приятелки или най-добра приятелка са по-скоро изключение.
Всяка връзка минава през своите високи и ниски точки и още от самото начало вие сте заложили модел на приятелството си, при което едната е водещата, другата е следващата я, едната е по-красивата, другата е по-умната...Дори и да не си го признават, по-голямата част от жените са наясно с ролята си и участват с удоволствие в нея – някоя е закъсняващата, друга е тревожната, но винаги има безпределно приемане на това качество и много обич. Може да седите заедно "по космати крака" и да се лигавите по начин, който не бихте си позволили пред мъж (те просто не разбират това поведение). Изобщо, в голяма степен жените са най-автентични пред приятелките си... и психотерапевтите, защото се чувстват спокойни да споделят неща, за които просто нямат думи пред мъжете си.
Затова и понякога дори се случва така, че се запазват приятелства с отдавна изтекъл "срок на годност", но раздялата не е възможно да се състои и само катаклизъм е в състояние да разруши спойката, като някоя мълния, която удря доверието и в повечето случаи това е завинаги.
Думата „предателство“ във вашия мейл ме кара да си помисля, че може би става дума за приятелка, която е изоставила вас заради мъж, към когото сте имали апетит и интерес. Това добавя допълнителна нотка на болка, защото се включва и струната на конкуренцията, нанася се удар върху самооценката и това е в състояние поне за известно време да разруши способността ви да се доверявате на други жени. Искате да се предпазите от тази неописуема болка някой да е знаел всичко за вас, включително и притесненията ви, и този, по-точно тази, да ви изпревари. Това за съжаление може да се случи и в други ситуации, като „офис-приятелката“ да използва общата ви „вътрешна информация“ и да се възползва от нея, за да я изтъргува за една позиция нагоре или сто лева бонус.
Въпросът: Как можах да съм толкова тъпа? е неминуем. "Блъскането в стената" е непрепоръчително (остава главоболие и синини, които също трудно минават). Да, избираме приятелките си, заради много фактори, но също и за да ни слушат историите по стотици пъти, да ни утешават, да ни снимат, да ни държат главите и чантите в тоалетните, да дойдат до нас, защото ни мързи да излезем на кафе и за да споделяме общия си вкус - независимо дали е филм с Блейк Лайвли, танцуване в синхрон на подбрани песни на Бионсе или разговори върху Антониони/Хабермас/Айн Ранд). И когато този човек ви предаде, и когато останете сами, тогава имате различни избори пред вас и ще посоча само няколко от тях – да я намразите и да решите, че всичко е било една голяма лъжа; да останете в голямата тъга, в която няма думи или книги, които да ви успокоят; да решите, че въпреки всичко има много общо между вас и точно защото ви липсва безкрайно сте склонни да преодолеете егото си и да продължите напред. За съжаление, нещата понякога са напълно "счупени" и не могат да бъдат залепени отново. Тогава ви остава само да се опитате да се вдигнете и да бъдете отново себе си. Без да се променяте. Както и да откриете онази приятелка, която ще ви обича, ще е с вас и никога няма да пожелае да ви счупи – от невнимание, или нарочно.
Препоръчителна литература
