Днес се навършва точно 1 година от смъртта на обичания от поколения българи Стефан Данаилов. И до днес той не спира да ни липсва, а истината е, че господа като него вече са истинска рядкост. По случай годишнината от кончината на незабравимия актьор, ви споделяме текст, който публикувахме малко, след като научихме, че той вече е поел по пътя към вечността:

Гледах го наскоро в "Дами канят". За стотен път. Гледах го и му се любувах. И си мислех как един негов поглед може да подкоси краката ти. Как дяволитата му усмивка на чаровник ме кара и аз да се усмихвам и да прехапвам устни. Гледах го като обект на желанията на толкова красиви жени и им завиждах, че се докосват до един прекрасен, чистокръвен, стопроцентов мъж от плът и кръв.

Затова и днес, след като разбрах, че Стефан Данаилов е починал, си казах: жалко, защото няма повече такива мъже.

Отиде си последният динозавър на една галантна епоха, в която целувката беше впиване на устни, прегръдката беше страстна и задушаваща, докосването бе нежно и с любов. Време, в което можеше да чуеш: "Ти знаеш ли, че имаш страшни очи!"

Стефан Данаилов имаше харизма, каквато нито един днешен български артист не притежава, независимо от славата, парите, показванията в прайм тайма на телевизиите, участията в реклами...Имаше я, именно защото не беше обсебен от тях, а беше преди всичко артист. Отиваше му да е артист, а когато пееше, се сливаше с лирическия герой на песента:

"Ах, тези жени, тези жени какво ги плени...
Да казват безспир: ти мой си кумир, ти мой си плезир."

А спомняте ли си този невероятен хит Comment ca va (Камон сава)? През далечната 1984 година българките наистина изпаднаха в паника, че французойка ще им открадне Стефчо, както галено го наричаха. И как го гледаше само Вероник Жано, докато той обещаваше да я нарича "мон амур"? Въпреки че той е "от Твърдица", а тя - "от Париж". Тя ухае "на Шанел", а той "на Ален мак"...Ех, какви времена бяха! Имахме си и ние Ален Делон. И го обожавахме.

И Стефан Данаилов обожаваше жените, но в сърцето му имаше място само за една - Мария. Жената, която живееше заради него, която мина през ада, който може да ти причини само някой, който истински те обича.

"Мария? Къде е Мария? Няма я Мария...Няма я". Само това успял да промълви Стефан Данаилов, когато разбрал, че любимата му е напуснала този свят. Може би вече я прегръща...Нека си представим, че е така.

Защото всеки мъж има нужда от една Мария.