Работила съм във Франция няколко години. Поначало е доста трудно да си намериш работа по специалността, без да знаеш езика. Затова започнах да ходя на курсове по френски, като по няколко часа на ден поработвах като чистачка в частни домове.

Франция е страната на бюрокрацията. За да си намеря работа като домашна помощничка, се наложи да напиша автобиография и „мотивационно писмо“. Освен това беше задължително да премина двуседмичен инструктаж. Така станах професионална домашна помощничка. Признавам, че в домовете на французите видях някои неща, които ме удивиха или дори шокираха.

1. Французите не дават бакшиш

Аз работих чрез агенция. Всеки месец клиентите получаваха сметка с посочените ми часове работа и дължимата сума. От получените пари аз взимах по-малко от половината, останалото отиваше за данъци и за комисионна за агенцията. На никой от клиентите не му и хрумна дори да ми остави бакшиш или да изрази благодарност по някакъв друг начин. Впрочем във Франция не е прието човек да „благодари“ на някого за работата му. Никой не подарява бонбони на лекарите, букети на учителките, парфюми на секретарките и сувенири на колегите. Всички работят за заплатата си. Не можех да разчитам на никакъв неофициален доход.

2. Французите не си изхвърлят вехториите

На пестеливите французи им е много трудно да се решат да си купят нещо ново – но още по-трудно им е да изхвърлят старото. Това важи дори и за хора с доста висок доход. Във всички семейства, за които работех, имаше някакви „реликви“, например изтъркан фотьойл, слепени отново счупени чинии (от сервиза на прабаба) или столове с различни по дължина крака. Тези вещи нямаха никаква естетична или антикварна стойност. Хората просто си ги пазеха и ги мъкнеха със себе си, местейки се в ново жилище.

3. Французите не обичат да се грижат за дрехите си

„Топчета“ по трикотажните дрехи, видими петна по ризите и дори куп дупки по тениските – всичко това не е рядкост по облеклото на французите. Когато гладех прането на някого, винаги съобщавах на клиента си за забелязания дефект. Почти винаги чувах в отговор „О, няма страшно“ и дрехата пак се връщаше в гардероба. Да си закърпиш дреха при шивач струва доста скъпо. Ако пък нещо се превърне в пълен парцал, местните могат да го изхвърлят в някой от специалните контейнери за благотворителност.

4. Французите броят всяка минута

Поначало се опитвах да си свърша работата възможно най-бързо, но после разбрах, че няма никакъв смисъл да го правя. Ако приключвах дори с 5-10 минути по-рано, клиентите с радост записваха работното ми време с точност до минутата, без да закръглят до пълен час. Затова получавах заплащане примерно не за 3 часа, а за 2 часа и 55 мин.. Седмично се събираше около час от подобни неплатени петминутки. Времето е пари!

5. Французите са непредпазливи

На инструктажа първото нещо, на което се обръща внимание, са правилата за безопасност. Например, преди включване на електроуред в електрическата мрежа, кабелът трябва да се разплете и да се провери за дефекти. Ако трябва да се забърше прах от полилея или да се свали нещо от горните рафтове, задължително се използва домакинска стълба, а не стол. Малцина от клиентите ни се замислят за такива подробности. Казват „Да, кабелът е леко прокъсан, но съм го обепил с тиксо“ или „О, стълбата е долу в мазето. Стъпете на стол“. Подобна непредпазливост може да доведе до нещастни случаи и травми. Добре че ни инструктираха как да отговаряме на подобни съмнителни предложения.

6. Стиснатият плаща два пъти

О, да, тази поговорка сякаш е измислена специално за французите. Стремежът им да спестят някоя стотинка често води до по-големи разходи. Например, французите обичат да си трупат запаси. Мазетата и гаражите им са същински складове. Никой французин няма да подмине акция „купувате 2, получавате 3“ в супермаркета. Затова всеки има в дома си огромни опаковки продукти – мляко, консерви, шоколад, ориз, захар, царевични пръчици. Всичко се купува в промишлени мащаби и благополучно се забравя, докато не му изтече срокът на годност. Когато ме молиха да направя ревизия на продуктите, на повечето от тях срокът им на годност беше изтекъл преди година-две. Същото е положението със скъпите подправки и екзотичните продукти в кухнята.

7. Пестеливост във всичко

Във Франция са високи сметките за вода, ток и парно. Може би заради това, дори когато разполагаха със скъпи и ефективни уреди примерно за миене на прозорци, стопаните ми връчваха кофа вода и най-обикновен парцал. А може пък да са се опасявали, че ще счупя нещо?

8. Оцет и сапун

Що се отнася до почистващите препарати, във всеки дом е различно. В магазините има широк асортимент от битова химия. Някои домакини все още използват хлорни средства от рода на белината, но не са мнозинство. Повечето съвременни стопанки предпочитат да използват екологично безопасни продукти. Фаворити във френските домове са оцетът и разтворът от черен сапун. Оцета го използват за отстраняване на котвен камък, за дезинфекция на различни повърхности и дори го добавят при пране като омекотител. Черният сапун се прави от зехтин. На цвят и на мирис прилича на най-обикновен домакински сапун. По някакъв необясним начин разтворът от черен сапун може да изчисти дори и много стари петна, включително по кухненските мебели.

9. Французите са придирчиви

Клиентите, при които работих, имаха много високи изисквания и педантично проверяваха резултата от почистването. Ако обаче работиш в един и същ дом в продължение на няколко месеца, започваш да свикваш и да правиш много от нещата чисто механично. В къщите на клиентите, при които чистех редовно два пъти седмично, винаги беше много чисто. Понякога не разбирах какво изобщо има да правя тук, след като дори прах още няма. Други клиенти искаха почистване веднъж или два пъти месечно. Разбира се, при тях почистването беше по-трудоемко. Но и едните, и другите разглеждаха буквално под микроскоп резултата от работата ми и ме затрупваха със забележки.

10. Тоалетната чиния е лицето на домакинята

Когато преминавах инструктажа, получихме указания в каква последователност трябва да протича чистенето. Първата ти работа, след като стъпиш в тоалетната, е да пуснеш водата. Когато вече започнах да работя наистина, неведнъж благодарих мислено за този съвет. Поради необясними за мен причини французите често забравят да си пуснат водата след ходене по нужда. Ако повдигнете капака на тоалетната чиния, без да пуснете профилактично водата преди това, може да ви очаква неприятна изненада. Не знам, може би така спестяват вода?

Дали работата ми промени моето отношение към французите? Да, направих си определени изводи. Французите изобщо не са романтици, каквито си ги представях поначало. Те са много придирчиви и пестеливи.